Всяко лято плажовете по света се превръщат в места за отдих, игри, любов, съзерцание и уединение. Психолозите неведнъж са отбелязвали, че престоят край морето има почти терапевтичен ефект. Зрителният контакт с безкрайната линия на хоризонта ни въвежда в състояние, близко до медитация, мирисът на морския въздух и ритъмът на вълните забавят сърдечния пулс и създават усещане за спокойствие и ред.
Възприятието обаче, е и културна конструкция, при това исторически нова и силно обусловена от западния начин на живот. Древните хора, особено в Средиземноморието, са гледали на плажа не с копнеж, а със страхопочитание и дори ужас. За древните гърци брегът не бил място за блажена почивка, а пространство на несигурност, граница между познатото и непознатото, живот и смърт, хора и богове. Идеята да се почива на плажа би се сторила не само чужда, но и абсурдна.
Как се е стигнало дотук - от ужаса към удоволствието? Какво е представлявал плажът в съзнанието на древния човек? Културния историк и експерт по гръцката митология проф. Мари-Клер Болио проследява този път в книгата си "Морето в представите на гърците" (2016), където разглежда как литературните, религиозни и митологични текстове определят морето и брега му.
Изпитание на сетивата
В гръцката литература почти липсват описания, които да изразяват наслада от морето или плажа. Напротив, преобладават усещания за отблъскване, дезориентация и физически дискомфорт. Вятърът, слънцето, пясъкът, шумът - всичко това се възприема не като успокоение, а като изпитание за сетивата.
Примерът с "Одисея" на Омир е показателен. За да открият пътя обратно към дома, Менелай и спътниците му трябва да хванат морското божество Протей, но за целта се скриват под тюленови кожи. Миризмата е толкова отблъскваща, че те едва не припадат. Само намесата на богиня, която им поднася магическа амброзия под носовете, им позволява да издържат. Морето мирише на гнило, на смърт, на развала.
Въпреки, че днес шумът на вълните се смята за успокояващ, в античните епоси той често е представен като аналог на сражение. В "Илиада" настъплението на троянската армия е описано със същия език, с който се описва буря. Гърмът на Зевс разтърсва земята и развълнува морето, вълните се надигат като пенливи бойци. В този Омиров епос морето не е фон, а персонаж - зловещ, неукротим, с лична воля и устрем.
А дори герои като Одисей, чийто път е свързан изцяло с морето, не се завръщат от него облагородени, а изтощени и осакатени. Когато Одисей най-накрая се добира до брега след гнева на Посейдон, той е окъсан, покрит с морска сол, толкова див на вид, че уплашва слугите на принцеса Навзикея.
Безплодна пустош
В очите на гърците морето било безплодно. В "Илиада" и "Одисея" то често е наричано "атригетос" - "необработен", "неплодороден", буквално "място, от което не можеш да пожънеш нищо". Земеделието било висша форма на човешко усилие, а обработваемата земя символ на ред, божествена грижа и цикъл на живота. Морето било хаос, пропилени възможности, опасност.
И това въпреки факта, че в реалността гърците били прочути рибари и морски търговци. Те консумирали риба в изобилие, а морските дарове често били запазени за богатите. Това културно противоречие между реалната полза от морето и символичния страх от него прави темата още по-интересна.
В митологията богът на морето Посейдон никога не е бил сред най-обичаните. Той е гневен, непредсказуем, отмъстителен. Често е повече пречка, отколкото помощник. За разлика от Зевс или Хадес, Посейдон не управлява ясно дефинирано пространство. Морето е "отвсякъде и отникъде". То е безбрежно, трудно за контрол и чуждо на идеята за граница.
Изпитание по нареждане на боговете
Още в ранните митове морето не е извор на живот, а място за изпитание или изгнание. Неслучайно редица трагични фигури от гръцката митология биват изоставени на брега или в морето, често по нареждане на боговете. Митичната Ариадна е изоставена от Тезей на остров Наксос, където се събужда сама, излъгана и предадена. Макар островът да я спасява физически, брегът остава сцена на нейната самота и психологическо страдание. Той е емблема на човешка уязвимост.
В трагедиите на Еврипид често се среща морето като наказание. В "Иполит" Федра се моли Посейдон да накаже сина й и богът изпраща морско чудовище, което излиза от вълните и предизвиква гибелта му. В "Медея" пък героинята напуска Коринт с кораба "Арго", но след себе си оставя смърт и разделение. Корабът и морето стават символи на бягство, не на освобождение.
Гръцките автори никога не представят пътуването по море като романтика, а по-скоро като неизбежност. Търговецът, изгнаникът, воинът, дори любовникът - всички те се отправят по вълните не за удоволствие, а защото животът ги принуждава.
Бряг към отвъдното
Брегът е място на загуба. Не просто географски край, а прагово пространство между живота и отвъдното. Именно по плажовете се разполагат кенотафи - символични гробове на хора, чиито тела не са намерени. Според древногръцките вярвания непогребаните души не могат да намерят покой и бродят като сенки. Само ритуалното погребение осигурява достъп до подземното царство, колкото и мрачно да е то.
В "Персите" на Есхил царицата-майка на Дарий оплаква загиналите на Саламина. Това по същество е морска трагедия. Не е случайно, че скръбта идва край брега, където душите "може би" се връщат. За гърците плажът е като врата, която се отваря, но невинаги се затваря. Брегът е място, където нормите на обществото отсъстват и влизат в сила други - тези на боговете, сенките и чудесата.
Архитектура и ритуали
Археологическите разкопки в Микена, Тиринт и Делос показват, че повечето големи селища в Древна Гърция са разположени на известно разстояние от самото море. Често те са на хълмове с изглед към брега, но никога непосредствено до него. Причината не е само стратегическа (за защита от нападения), а и ритуално-културна. Морето не било място за живот, а за преход, за пътуване или за мъртвите.
В Делфи, където било светилището на великия оракул, чистотата на приближаващите се жреци се проверявала чрез ритуално къпане в морски води край залива Кира. Пречистващите потапяния в морето са засвидетелствани и в култа към Артемида. Той бил обреден преход между девственост и брак, между смърт и плодородие.
Откровения и съкровища от пяна
Но брегът не бил само ужас. Въпреки страха там се случвали и трансформации. Защото гърците вярвали, че именно в граничните зони се появяват боговете. Плажовете били естествени пространства за молитви, откровения и свещени знамения. В "Илиада" Аполон чува жреца си Хриз на брега и веднага праща чума на гърците. Толкова силна била молитвата, отправена от място "на ръба".
Според една от версиите на мита за Афродита тя се ражда именно от морската пяна край Пафос, след като гениталиите на Уран били хвърлени в морето.
Това не е случайност, защото плажът е мястото, където се съединяват небесното, морското и земното.
В "Дафнис и Хлоя" героят намира кесия със сребро, изхвърлена от морето, която му позволява да се ожени за любимата си. И в "Одисея" бреговете понякога донасят помощ - чрез гостоприемство, чрез дарове, чрез нови възможности.
С вековете идва промяната
Едва в елинистическата епоха се вижда по-различно отношение към брега, особено в текстовете на по-късни автори като Теокрит и Калимах. При тях брегът се появява не само като място на страх и трансформация, но и като фон на любовна игра, еротичен копнеж или философско съзерцание. Но и там плажът остава сцена на преход, а не на обитание.
Модерната представа за плажа като зона за почивка е сравнително нова. Тя започва да се формира през XVIII век в Англия и Франция, когато морският въздух започва да се смята за полезен за белите дробове, а морските бани стават лековити. Век по-късно плажът вече е модерен, а през XX век става туристическа дестинация.
Но нещо от древната символика сякаш е останало. Хората продължават да се разхождат по брега, да търсят миди, стъкълца, съкровища. Това е остатък от вярата, че морето носи послания. Дори когато лежим на шезлонг с разхладителна напитка в ръка, нещо дълбоко в нас усеща, че се намираме на границата между познатото и мистичното. Морето не е просто фон, то продължава да бъде сила, мит, огледало на вътрешния ни свят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
