Денят, в който небето говори: поверия, обичаи и магия на Илинден

Св. Илия е символ могъществото на природата, покровител на огъня, бурите и небесните стихии

Денят, в който небето говори: поверия, обичаи и магия на Илинден | StandartNews.com

На 20 юли България чества един от най-силните и почитани празници в народния и църковния календар – Илинден, денят на Свети пророк Илия. Светецът е символ на могъществото на природата, покровител на огъня, бурите и небесните стихии. В народната традиция денят е обвит с мистика, поверия и забрани, които и до днес живеят в селата и домовете на възрастните българи.

🌩️ Кой е Свети пророк Илия?

Свети Илия е старозаветен пророк, за когото се вярва, че не е умрял, а бил взет на небето жив в огнена колесница, теглена от огнени коне. Именно затова българският народ го нарича „огнен светец“, който кара бурите, хвърля светкавици и предизвиква гръмотевици, когато се разгневи.

🐂 Илинденски жертвен обичай

В миналото най-важният обичай за Илинден бил жертването на мъжко животно – обикновено черен петел или овен, наречено „курбан за светеца“. Курбанът се приготвя в чест на Св. Илия, за да умилостиви стихията и да пази от градушки и природни бедствия.
След това хората се събирали на обща трапеза, вярвайки, че така се осигурява плодородие, здраве и защита на селото.

🧿 Поверия и забрани на Илинден

Илинден е ден на силна енергия, затова се вярва, че всичко, което се прави на този ден, има особена тежест. Ето най-известните поверия:

  • Не се работи – Забранено е да се оре, копае, шие или пере. Всяка дейност, която нарушава земята или дома, може да разгневи светеца.

  • Не се къпе в открити води – Вярва се, че морето и реките "вземат жертви" след 20 юли. Това поверие е особено силно в Странджа и Родопите.

  • Не се гледа небето по време на гръмотевици – За да не бъдеш „ударен от светкавицата на светеца“.

  • Мълчание при гръм – Ако гърми, не бива да се крещи или вика. Счита се, че това „привлича гнева на св. Илия“.

🔮 Ритуали за защита от злини

По българските земи са запазени и древни ритуали за предпазване от лоши сили, характерни за Илинден:

  • Запалване на огън – В някои села се палят очистителни огньове, през които хората прескачат за здраве и предпазване от болести.

  • Ръсене със светена вода – Особено в Добруджа и Северна България, свещениците обикалят нивите и домовете, благославяйки ги с водата, за да няма суша и градушки.

  • Оставяне на хляб на кръстопът – За да се „нахранят“ злите сили и да не влизат в дома.

  • Забиване на трън в прага – Вярва се, че така не могат да влязат „зли очи“ или болести.

🐝 Илинден – ден на пчеларите

Интересен факт е, че пчеларите също празнуват на Илинден. Смята се, че този ден е повратен за годишния цикъл на пчелите, и затова се извършват ритуали за „отключване на меда“. Често се донася мед в черквата, за да се освети и да се ползва за здраве през зимата.

🪨 Свети Илия и природните бедствия

Според фолклора, светецът се състезава с други небесни сили, като св. Пантелеймон или дори самия дявол. Счита се, че когато гърми, той се бори с демоните, „прибира душите им“ и затова небето се разтърсва. В Странджа планина се пазят легенди, че на Илинден нощем се отварят портали към отвъдното.

🧘 Какво да направим на Илинден?

  • Запалете свещ у дома – за закрила и благополучие.

  • Не пипайте земята – почетете деня с почивка и спокойствие.

  • Дайте храна на нуждаещ се – така „омекотявате“ съдбата си.

  • Помолете се за дъжд или слънце – според нуждите на природата.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай