Проф. дин Николай Овчаров
На стика между последните два века на старото хилядолетие, българската археология се развива с бързи темпове, наваксвайки загубеното през предишните столетия. Първи са чехите Карел и Херменгилд Шкорпил, но се появяват и български изследователи като Богдан Филов. Фондовете на музеите се пълнят с ценни находки и идва ред на втория етап - осмислянето на откритото. Особено що се касае за безценните исторически извори - надписите.
Точно тогава на бял свят се ражда човекът, който ще разчете издяланите върху камък текстове, разкрили голяма част от езическата история на Първото българско царство. Веселин Бешевлиев е роден в София през 1900 г. Фамилията идва от дядото Кръстьо, произхождащ от шуменското село Бешевлиев (Пет къщи). Баща му Иван става учител, а след Освобождението прави кариера и достига до областен управител на Белоградчик. Веселин получава добро образование, учи в Софийския университет, а в 1920 г. е изпратен с държавна стипендия в Германия. Там специализира археология и класическа филология в едни от най-добрите немски университети - тези в Хале, Йена и Вюрцбург.
Както повечето млади българи от тези времена, след завършването на образованието си в 1925 г. Веселин Бешевлиев се завръща в родината си. Оттук нататък животът и кариерата му отчетливо се разделят на две части - преди и след 1944 г. До деветосептемврийския преврат всичко за него сякаш е програмирано. Едва на 29 години той вече е доцент в Софийския университет, през 1933 г. става професор, а в 1941 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Тогава се появяват първите му изследвания върху прабългарите, повлияни от идеите на известния унгарски историк и археолог Геза Фехер. Изключително подготвен като филолог, владеещ цели седем живи и мъртви езици, Бешевлиев навлиза в проблемите за влиянието на гръцкия език в прабългарските надписи.
Събитията от 9 септември се стоварват със страшна сила върху вече зрелия учен. Още през октомври от новите управляващи е издадено "Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност". Сред споменатите личат имената на видни професори като Богдан Филов, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев и Веселин Бешевлиев. Присъдата на последния е произнесена ясно: "На 44 години, извънреден професор по класическа филология и виден агент на хитлеризма в Университета с устното си и печатно слово".
Скоро тя е приведена в действие и Бешевлиев е изхвърлен на улицата.
Следват цели пет години без работа
но натрупаните знания му дават възможност да оцелее. За да изхрани семейството си, той превежда от старогръцки език антични съчинения. И до днес са сред най-добрите неговите преводи на "Едип цар" от Софокъл, "Прикованият Прометей" от Есхил, комедията "Облаци" на Аристофан.
Дори комунистите не могат да отрекат огромните приноси на Бешевлиев и към 1950 г. той е частично реабилитиран. Председателят на БАН и тогавашен кадровик в науката акад. Тодор Павлов го вика на разговор и му предлага да се върне в Университета. Ученият обаче отказва и започва работа в Археологическия институт с музей, но без право на преподавателска дейност. За сметка на това пък има достатъчно време да се отдаде на античната история и проблемите на прабългарските надписи.
Важен момент е изграждането от Археологическия институт на второ скеле около Мадарския конник. Още през 1872 г. уникалният паметник е открит от пътешественика Феликс Каниц, който забелязва и врязани важни надписи край изображението. В 1895 г. Карел Шкорпил
прави до релефа 25-метрово скеле
и успява да свали качествени преписи на текстовете. През 1905 г. от тази платформа е свалено и отличното копие, красящо и до днес Археологическия музей в София.
По този начин изследва Мадарския конник и Геза Фехер, издал специална книга върху надписите. Постепенно обаче се усеща нуждата от ново скеле и именно то е издигнато след Втората световна война. Екип от специалисти изследва релефа цялостно като местоположение, иконография и, разбира се, смисъла на околните текстове. Именно тяхното прецизно разчитане е поверено на Веселин Бешевлиев, който се справя блестящо със задачата. В резултат на това през 1963 г. той издава в Берлин корпус на прабългарските надписи.
В крайна сметка в 1979 г. се появява големият корпус на всички известни до момента текстове на основателите на българската държава. В него освен надписите край Мадарския конник са включени този на хан Омуртаг от църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново и още 150 безценни сведения за историята на нашия древен народ. Така Веселин Бешевлиев доказва на дело, че
прабългарите не са някакво диво чергарско племе
а с високата си култура успяват да създадат първата нова средновековна държава в Източна Европа.
През 1990 г. ученият навършва 90 години. Вече половин век той е член-кореспондент и никой не се сеща да го предложи за академик. Процедурата най-сетне е задействана година по-късно, но Бешевлиев не успява да получи званието, защото умира на 9 октомври 1992 г. Това обаче едва ли е толкова важно, защото след него остава огромно научно творчество. И думите му: "Истината е като огромна изронена мозайка. Ние сме тези, които камъче по камъче възстановяваме картината на миналите исторически времена."
Ученият открива създателя на Мадарския конник
Един от най-спорните въпроси около прочутия паметник е за неговият създател. След направата на скелето през 1954 г. и разчитането на текстовете Веселин Бешевлиев изказва тезата, че най-старият текст е на хан Тервел (700-721). От това той прави извода, че именно този владетел поръчва релефа.
Бил ли е Тангра върховен бог на прабългарите?
Разчитайки един силно повреден надпис върху колона от Мадара, Бешевлиев вижда името на езическия бог Тангра. Това тълкуване е доста спорно поради липсата на редица букви. И до днес то среща аргументирана критика от учени като Димитър Овчаров. А въпросът е много важен, тъй като то би било единственото споменаване на Тангра като върховно божество на прабългарите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
