22 г. по-късно младият мъж още се води син на сем. Гренцке, мечтае да ги намери
След 22 г. един млад благоевградчанин отново протяга ръце към своята американска мечта. Тя е само на ръка разстояние от него, когато е 6-годишен. През един летен ден на 1993 г. Бойко сменя семплите завивки и мрачните коридори на социалния дом за деца от предучилищна възраст "Радост" в санданското село Петрово с разкоша на хотел "Шератон" в София. Там нощува заедно със своите осиновители - съпрузите от САЩ Гари и Дебора Гренцке. Малчуганът не осъзнава точно какво му се случва, но знае, че е за негово добро. Но мъката от раздялата с децата, с които е живяло в социалното заведение, го разстройва. Детските очи се пълнят със сълзи, момчето плаче и не крие това от новите си родители. Поема с тях към летището в столицата. Остават няколко минути до полета за Америка, няколко метра до самолета. Да, ама не. Американската мечта на Боби така и не се сбъдва. Американските съпрузи, които цели 3 г. са се борили да осиновят дете у нас и са платили куп пари, го изоставят насред летището.
Предават го на преводачка с мотива: "Много плаче"
Мечтата на детето отлита с двамата американци, а то остава само и объркано на аеропорта, обляно в сълзи. За да се върне към предишния си живот в социалните домове на България.
"Винаги съм се питал защо ме зарязаха на летището. Не е, задето съм ревал. Има нещо друго. Борили са се със зъби и нокти да ме осиновят, загубили са време, нерви и пари, а накрая просто ме захвърлят", пали се днес 28-годишният Бойко, когото всички наричат Боби. Парадоксалното е, че и до момента той не е разсиновен от американските си родители. Заради това не е имал право да расте в социални домове, но е настанен там с прокурорска заповед.
Роден е в Благоевград с името Бойко Каменов Петров, майка му се казва Камелия и е от ромски произход. Изоставя го още като бебе, а по-късно подписва и декларация, че е съгласна да го осиновят. По време на делото за осиновяване името му е променено на Бойко Роджър Гренцке. Това става с решение на Софийския районен съд. Заседанието, на което магистратите решават "в името на народа" детето да бъде осиновено, се гледа на 21 юли 1993 г., а решението влиза в сила седмица по-късно. "Знам, че съм роден в началото на 1987 г., но в новия ми акт е записана датата 9 декември 1986 г.", уточнява младежът.
Когато го осиновяват, Гари и Дебора са съпрузи от 5 г., но за мъжа това е втори брак. И двамата завършили Мичиганския университет. Гренцке е
бизнесмен и с годишен доход от $90 000
преди 22 г. като президент на компанията "Трансконтинентал Болт". Съпругата му Дебора, която била педагог по образование, посочва, че взема $3400 месечно като експерт по маркетинг в частна фирма. Вместо грижи и обич за Бойко те без никакви скрупули го зарязват на летището. "Давали са ми съвети да ги съдя за нанесените ми морални щети, но няма да го направя. Но ми се ще да опитам да докосна и да хвана този път американската си мечта. Да ги открия. Да разберат колко съм пораснал, как се оправям в живота. Ако решат да ми помогнат, то ще е да продължа образованието си, друго от тях не искам", твърди младият мъж.
Бойко Роджър е завършил II основно училище в Благоевград с отличен успех. После взел диплома за комбайнер от Селскостопанския техникум в Кочериново. От малък се научил, че трябва да полага много труд, за да успее в живота. "Домовете за сираци в България осигуряват заплати на възпитатели, които нехаят за децата. Повечето от момчетата стават крадци, а момичетата - проститутки. Затова тези домове трябва да бъдат закрити. Важно е да се даде шанс на децата, лишени от родителски грижи, да се образоват и да работят. Не стъпвам и в ромската махала. Ако ходех, нямаше да съм това, което съм", категоричен е Бойко Гренцке, каквото е името му по лична карта. Той не чакал помощ от никой. Напуснал благоевградския дом и веднага се хванал на работа. Станал шивач в частна фирма в областния център. Помни колко пари взел на първа заплата - 185 лева. Изкарал в предприятието 5-6 г. Сам си поемал разходите за квартира и храна. Вдъхновил се да търси американските си родители покрай щастливата история на друго сираче от социалния дом в Петрово - Минка Дорер. Тя била осиновена също на 6-годишна възраст през 2001 г. от US семейство. През август м.г. се върнала да учи в Американския университет в Благоевград - с надеждата да намери биологичната си майка. "Нейната история ме мотивира да намеря родителите си. Ако ме приемат и ми дадат втори шанс, да започна
да уча висше образование в САЩ
Наскоро успях да се сдобия със съдебното решение за моето осиновяване, което беше крито години от мен от ръководството на Дома за сираци в Благоевград", споделя Бойко Гренцке. Наясно е, че може да изпита второ огромно разочарование в търсене на отговора на въпроса, който си задава вече 22 г.: "Защо е изоставен?". Но е длъжен да опита.
Грижи се за 80 бездомни кучета
Боби от дете обича животните. Преди 7 години станал част от Сдружение "Надежда за четириногите". Всеки ден ходи поне за 4 часа в приюта край село Зелен дол за бездомни кучета. Грижи се за 80 четириноги, някои са болни, други са с откъснати крайници. "Това е моята мисия - да облекчавам болката на изоставените животни, които са имали моята съдба - да останат сами. Събираме средства за тяхната издръжка. Помагат ни добри хора. Не получавам пари за работата си. Праща ми средства мой приятел, който работи в чужбина и изкарва добри доходи", казва младият благоевградчанин. Чувства се прекрасно сред четириногите. Защото няма лоши животни. От тях не очаква нищо страшно, докато това не важи за хората. Купува храна на кучетата, прави им дървени колиби, води ги на ветеринарен лекар, чисти им, търси им осиновители. На година са нужни около 13 000 лева за издръжка на приюта.
"Молбата ми е да публикувате банковата сметка на нашето сдружение, че средства все не ни достигат, а отговаряме за живота на 80 кучета. Тя е открита в "Токуда банк", BIC код : CREXBGSF, IBAN: BG 10CREX92601055196801. Благодаря ви предварително, просто искам да помогнем на тези животни", допълва Боби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
