Бон Скот - мис­те­рия или ал­ко­хол?

• Ми­ли­о­ни­те фе­но­ве на AC/DC и до днес не мо­гат да пре­жа­лят во­ка­ла на кул­то­ва­та гру­па

Странно нещо е съдбата - дава на света уникален музикален талант, а след това го прибира без време по най-неочаквания и ужасен начин. Смъртта на Бон Скот - великия вокал на легендарната австралийска група AC/DC, която е на рок сцената и до днес, все така тъне в догадки. През 80-те - в златните времена на истинската музика, супер бандата прави велик албум след велик албум. В творческото изобилие се откроява фигурата на Бон - специфичен и изключителен глас, който придава неповторимо звучене.

Кой е той? Ро­ден е в Ки­ри­мю­ър, Шот­лан­дия. Син е на Чар­лз "Чик" и Иза Бел­форд. Има два­ма бра­тя - Де­рек, Гре­ъм - и сес­тра Ва­ле­ри. През 1952-а се­мейс­тво­то се мес­ти в Ав­стра­лия - в пред­гра­ди­е­то Сън­шайн на Аде­ла­и­да. Бон сви­ри от ма­лък на пи­а­но, акор­де­он, гай­да и ба­ра­ба­ни. На 15 на­пус­ка учи­ли­ще и ра­бо­ти на раз­лич­ни мес­та. На 17 е за­дър­жан за дреб­но кри­ми­нал­но прес­тъп­ле­ние и пре­кар­ва го­ди­на във въз­пи­та­тел­но учи­ли­ще. От 1966-а в Пърт за­поч­ва да се за­ни­ма­ва с му­зи­ка. Пър­ва­та му гру­па е "Спек­торс", къ­де­то пее и бие ба­ра­ба­ни. Пос­ле ста­ва член на "Ва­лън­тайн­с". Ня­мат осо­бен ус­пех, а през 1969-а чле­но­ве­те й са арес­ту­ва­ни за при­те­жа­ние на дро­га. В края на 1970-а Бон вли­за във "Фра­тер­ни­ти", чий­то ли­дер е не­го­ви­ят стар при­я­тел Брус Ха­уи. През 1972-73 пра­вят тур­не във Ве­ли­коб­ри­та­ния и Гер­ма­ния. В крал­ство­то "Фра­тер­ни­ти" съп­ро­вож­дат "Джор­ди", чий­то во­ка­лист е Бра­йън Джон­сън. В край­на смет­ка тур­не­то е не­ус­пеш­но и гру­па­та се връ­ща в Ав­стра­лия и се раз­па­да. През 1973-а Скот пре­жи­вя­ва теж­ка ка­тас­тро­фа с мо­тор, при ко­я­то е

в трид­нев­на ко­ма

с мно­го на­ра­ня­ва­ния и се въз­ста­но­вя­ва ед­ва след три­ме­сеч­но ле­че­ние. Още не е на­пъл­но въз­ста­но­вен, но е ре­шен да про­ме­ни на­чи­на си на жи­вот и да за­поч­не се­ри­оз­но да сви­ри ис­тин­ски ро­кен­дрол. Ус­та­но­вя­ва се в Аде­ла­и­да, ка­то ра­бо­ти при Брус Ха­уи - му­зи­ка­лен ме­ниджър. Имен­но Брус го пред­ста­вя на мла­да­та гру­па AC/DC и той ста­ва нейн во­ка­лист. Пър­во­то им шоу е на 31 де­кем­ври 1973 го­ди­на. След­ват злат­ни­те го­ди­ни към вър­ха. Зас­лу­ги­те са на уни­кал­ния тем­бър на Бон Скот, как­то и на не­заб­ра­ви­ми­те ри­фо­ве от ки­та­ра­та на Ан­гъс Йънг. AC/DC сви­рят твърд рок и ни­ко­га не про­ме­нят сти­ла си. То­ва им но­си ог­ром­на по­пу­ляр­ност, ка­то вър­хът на то­зи пе­ри­од е мул­тип­ла­ти­не­ни­ят ал­бум Highway to hell, кой­то раз­тър­сва све­та на ро­ка през 1979 го­ди­на. След ог­ром­но­то приз­на­ние Бон Скот се от­да­ва на шум­ни праз­нен­ства - то­ку-що е на­вър­шил 33. Ал­ко­хо­лът и нар­ко­ти­ци­те са не­из­мен­ни­те му пар­тньо­ри, въп­ре­ки че и вто­ри път е бил

на ръ­ба на смър­тта

През 1975-а ко­ла­би­ра след хе­ро­ин. Спа­ся­ва го из­кус­тве­но ди­ша­не.

В го­ди­ни­те на сла­ва с Ди Си Бон Скот пие неп­ре­къс­на­то и се от­цеп­ва до без­па­мет­ност по ба­ро­ве­те. Ко­ле­ги­те му от гру­па­та Ан­гъс и Мал­към не одоб­ря­ват то­ва, но ни­кой не е в със­то­я­ние да го кон­тро­ли­ра. Всич­ко свър­шва на 19 фев­ру­а­ри 1980 го­ди­на. Ско­ро се е пре­мес­тил в Лон­дон и е на­ел апар­та­мент. Въп­ре­ки сла­ва­та на AC/DC той е обър­кан и са­мо­тен. Жи­вее с япон­ка­та Ана Ба­ба. Във фа­тал­ния ден той се за­пи­ва със свой при­я­тел. Спо­ред офи­ци­ал­на­та вер­сия Бон е тол­ко­ва на­фир­кан, че аве­рът му го за­ряз­ва да спи в ко­ла­та. Той пов­ръ­ща и се за­ду­ша­ва в съ­ня си... Въп­рос­ни­ят Ки­ни­ън мис­те­ри­оз­но

из­чез­ва, след ка­то да­ва по­ка­за­ния

Смър­тта на Бон Скот го­ди­ни на­ред е опис­ва­на за­гад­ка, но всъщ­ност мо­же би ал­ко­хо­лът е ос­нов­на­та при­чи­на за нея. Ес­тес­тве­но, це­ли­ят му­зи­ка­лен свят е в шок, как­то и ко­ле­ги­те на Бон Скот от гру­па­та. Мно­зи­на вед­на­га пред­ри­чат, че то­ва е кра­ят на AC/DC - точ­но на вър­ха на тях­на­та сла­ва. Но съд­ба­та е ре­ши­ла дру­го!

След прос­луш­ва­не му­зи­кан­ти­те из­би­рат за нов во­ка­лист на AC/DC Бра­йън Джон­сън от "Geordie". Хо­ра­та са скеп­тич­ни - ни­кой не мо­же да за­мес­ти Бон Скот. Бра­йън Джон­сън оба­че го пра­ви! За да ста­не вто­ри­ят ле­ген­да­рен во­кал на ав­стра­лийс­ка­та бан­да. Да­же ал­бу­мът Back in black, кой­то из­ли­за в па­мет на Бон Скот през 1980 го­ди­на, се прев­ръ­ща във вто­рия най-ве­лик за AC/DC за­ед­но с Highway to hell.

Иза Скот: Про­дъл­же­те без не­го

Иза раз­би­ра же­ла­ни­е­то на гру­па­та да про­дъл­жи без Бон, вмес­то да се от­ка­же от му­зи­ка­та. "Вър­ве­те и си на­ме­ре­те нов во­ка­лист - съ­вет­ва ги тя. - Длъж­ни сте да го нап­ра­ви­те. Бон би ис­кал то­ва." Ней­на­та бла­гос­ло­вия, да­де­на тол­ко­ва ско­ро след смър­тта на си­на й, оку­ра­жа­ва бра­тя­та Йънг. AC/DC ве­че имат зад гър­ба си со­ли­ден ка­та­лог от заг­ла­вия, но, как­то об­яс­ня­ва Бон пред май­ка си през 1980-а, но­ва­та пло­ча ще до­не­се на гру­па­та меч­та­ния про­бив. Не се знае как­ва част от ма­те­ри­а­ла за но­вия ал­бум е би­ла на­пи­са­на от Бон. Чле­но­ве­те на гру­па­та ни­ко­га не пот­вър­жда­ват кол­ко стра­ни­ци с тек­сто­ве е ос­та­вил пе­ве­цът пре­ди смър­тта си. Но не­го­ви­ят нас­лед­ник Бра­йън Джон­сън е ро­каджи­я­та, кой­то по­ма­га на AC/DC да рад­ват све­та с уни­кал­на­та си му­зи­ка още дъл­ги го­ди­ни след смър­тта на Бон Скот.

$6000 за пис­мо на му­зи­кан­та: Или съм пи­ян, или съм на път

Пис­мо на Бон Скот до сес­тра му Ва­ле­ри от 1978 го­ди­на бе­ше про­да­де­но на търг за 6000 до­ла­ра. То е пи­са­но две го­ди­ни пре­ди смър­тта му. "Из­ви­ня­вай, че не мо­га да ти пи­ша чес­то. Или съм на път, или съм пи­ян, или пък ме мъ­чи мах­мур­лук. Но пък да бъ­да шан­тав е един­стве­ни­ят на­чин да се за­па­зя жив и здрав. Но все пак - про­да­ва­ме мно­го ал­бу­ми и пра­вим хо­ра­та щас­тли­ви", пи­ше Бон Скот. Той е пог­ре­бан на 1 март 1980 го­ди­на във Фри­ман­тъл, Ав­стра­лия. Це­ре­мо­ни­я­та е скром­на, по­ка­не­ни са са­мо най-близ­ки­те при­я­те­ли и се­мейс­тво­то. Всич­ки те ви­на­ги са из­пит­ва­ли ува­же­ние и въз­хи­ще­ние към ос­та­на­ли­те чле­но­ве на AC/DC. Ня­кои хо­ра об­ви­ня­ват бан­да­та за теж­кия жи­вот и ран­ния край на Бон, но май­ка му, Иза Скот, яс­но осъз­на­ва, че си­нът й е по­ел по то­зи път по соб­стве­но же­ла­ние. Мал­ко пре­ди тра­гич­ния ден Бон по­се­ща­ва ро­ди­те­ли­те си и те са­ми се убеж­да­ват кол­ко не­кон­тро­ли­ру­е­мо е ста­на­ло по­ве­де­ни­е­то му. Мом­че­та­та от AC/DC по то­ва вре­ме не са в стра­на­та, та­ка че не мо­же да ста­ва ду­ма за как­во­то и да би­ло вред­но вли­я­ние. Иза знае, че не би мог­ла да нап­ра­ви ни­що, за да на­ка­ра твър­дог­ла­вия си син да се от­ка­же от пи­е­не­то. Тя го е въз­пи­та­ла да бъ­де не­за­ви­сим, а упо­ри­тос­тта ви­на­ги е би­ла от­ли­чи­тел­на чер­та от ха­рак­те­ра му.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com