Царичина е малко, непретенциозно селце близо до Кюстендил – място, което живее в ритъма на тишината, без да претендира за нищо повече от спокойствие. До 1990 година животът там е толкова обикновен, че дори времето изглежда се движи по-бавно. Хората се познават по име, вечерите са тихи, а новините пристигат бавно, като пощенски картички от друг свят.
И точно в този свят, в който нищо необичайно не се случва, една сутрин се появяват военни камиони. Тежки машини, офицери, генератори, светлини. Никой не е предупреден. Никой не знае защо армията е дошла. Заповедта е от Генералния щаб, а обяснения няма.
Селото се събужда в нова реалност.
Екстрасенси, сигнали и първото човешко същество
Официалната версия, която медиите получават, е толкова необичайна, че звучи като легенда още в момента, в който е произнесена. Екстрасенсът Елисавета Логинова твърди, че получава странни сигнали от мястото. Според нея извънземни ѝ диктуват послания, в които се казва, че под селото е заровено първото човешко същество, живяло някога на Земята. Не човек в съвременния смисъл, а древен предшественик - същество с различна форма, различен разум, различна история.
Логинова не е единствената. По онова време армията работи с няколко екстрасенси, медиуми и хора с паранормални способности - практика, която днес звучи невероятно, но тогава е част от експериментите на службите. Някои от тях твърдят, че под Царичина има „информация“, „структура“, „същество“, „послание“. Версиите се разминават, но всички сочат към едно: нещо под земята.
Тунелът, който не прилича на земен
Армията започва разкопки с целия си наличен ресурс. Шахтата се спуска надолу, стените ѝ стават странно гладки, сякаш не са копани, а разтворени. Мъжете, които слизат в тунела, започват да разказват за вибрации, за шумове, които не приличат на земни, за усещането, че някой ги наблюдава от тъмното.
Появява се легендата за „езика от светлина“. Според Логинова тя получава светлинни импулси, които превежда като текст - непознат език, който нарича „езикът на първите“. В тези послания се говори за създаването на човека, за древни цивилизации, за разум, който е дошъл отдалеч и е оставил следи под земята.
Други екстрасенси твърдят, че тунелът не е естествен, че е „отворен“ преди хиляди години, че е част от структура, която не е земна. Някои говорят за „кристална камера“, други за „информационен архив“, трети за „гробница“.
Версиите са много, но всички са необясними.
Телепатичното предупреждение
Един от малкото мъже, които се осмеляват да говорят години по-късно, разказва нещо, което звучи като сцена от научнофантастичен филм, но той го описва с абсолютна сериозност. На около двеста метра навътре чул мисъл, която не е негова. Не звук. Не глас. А телепатично послание:
„Връщайте се веднага навън. Ако продължите, няма да остане жив човек. Не сте дорасли като нация за нещата, които има в този проход. Ще ви спрем, дори и насила.“
След работата си в Царичина мъжът започва да получава необясними главоболия, панически атаки, внезапни сривове. И не е единственият.
Смъртта, която идва без причина
Няколко души, ангажирани със секретния проект, слагат край на живота си. Без предистория. Без обяснение. Без логика. Армията се стъписва. Проектът е прекратен скорострелно. Шахтата е бетонирана за часове. Документите изчезват.
Нищо не се затваря толкова бързо, ако не е опасно.
Версиите! Какво всъщност е имало под земята
През годините се появяват няколко основни версии:
Версия 1: Първото човешко същество
Това е версията на Логинова – че под селото лежи древен предшественик на човека, същество с удължен череп, различна анатомия и различен разум.
Версия 2: Извънземна структура
Някои екстрасенси твърдят, че тунелът е част от извънземна конструкция – не гробница, а архив, камера, хранилище на информация.
Версия 3: Военен експеримент
Според тази версия армията е тествала паранормални способности, психотронни технологии и методи за комуникация с „непознати източници“.
Версия 4: Геоложки феномен
Най-земната версия – че тунелът е попаднал на необичайна геоложка структура, която е предизвикала вибрации, шумове и психически сривове.
Версия 5: Тайното съкровище
От самото начало на разкопките в Царичина се говори, че военните търсят съкровище. Някои говорят за изгубената съкровищница на цар Самуил, други за разбойническо имане. Присъствието на военните обаче налага още една хипотеза - плячка от времето на Втората световна война. Германски войници са укривали каси с ценности в планинските райони около Кюстендил. Тази легенда съществува в няколко села в региона, не само в Царичина.
Нито една от версиите не е доказана. Нито една не е отхвърлена.
Царичина днес: Любопитство и снимки
Днес селото е тихо, почти празно. Според статистика има 79 регистрирани жители. Хората живеят спокойно, но не напълно. Нощем кучетата понякога вият без причина. Понякога земята вибрира леко, като далечен мотор, макар че наблизо няма път. Понякога мъглата пада внезапно, сякаш някой я пуска отгоре.
Местните не обичат да говорят за дупката. Казват само: „Това не беше за нас.“
Селото е бедно, старо, почти обезлюдено. Но носи тежест, която не е от хората. Тежест, която идва отдолу. Царичина продължава да привлича туристи, любители на мистериите, които се снимат до огромния камък с надпис "Дупката".
