Черните ленти в горната и долната част на екрана не са повреда, грешна настройка или знак, че телевизорът не използва целия си размер. Те се появяват, когато филмът е заснет във формат, по-широк от този на домашния екран. Вместо кадърът да бъде изрязан, изображението се показва цялото, а свободното пространство остава черно. Зрителят вижда филма така, както е бил замислен от режисьора, обяснява BGR.
Киното не винаги се побира в телевизора
Повечето съвременни телевизори са със съотношение на страните 16:9, или 1,78:1. Това означава, че екранът е широк, но не толкова широк, колкото много киноформати. Големите холивудски продукции често се снимат в съотношения като 2,35:1 или 2,40:1, които дават по-панорамна картина.
Точно тук се появява разликата. Когато такъв филм се пусне на стандартен телевизор, цялото изображение не може да запълни екрана, без да бъде променено. Ако телевизорът се опита да го покаже на цял екран, част от кадъра ще бъде отрязана отляво и отдясно или картината ще бъде разтеглена.
Затова се използват черните ленти. Те позволяват целият кадър да остане видим - с хората, пейзажа, декора, движението и всички детайли, които са били включени при снимането.
Какво е „летърбоксинг“
Техниката, при която широкият киноформат се показва на по-тесен екран с черни ленти отгоре и отдолу, се нарича „летърбоксинг“. Името идва от формата, който напомня дълъг хоризонтален отвор.
При този начин на показване изображението не се реже. То просто се намалява така, че да влезе изцяло в екрана. Празното пространство, което остава над и под него, се запълва с черно.
Затова зрителят понякога има усещането, че част от телевизора „не работи“. Всъщност работи точно обратното - екранът пази филма от изрязване. Ако сцената е снимана широко, с герои в двата края на кадъра или с важни обекти в периферията, черните ленти помагат всичко това да остане видимо.
Кристофър Нолан и много други режисьори често използват широки киноформати, защото те дават повече мащаб, простор и усещане за голям екран. При такива филми черните ленти не са компромис, а част от начина, по който киното стига до домашния телевизор.
Понякога лентите са отстрани
Има и обратен случай. По-стари филми и телевизионни сериали са създадени за по-квадратен екран, най-често 4:3, или 1,33:1. Когато такова съдържание се гледа на модерен широкоекранен телевизор 16:9, черните ленти се появяват отляво и отдясно.
Това се нарича „пилърбоксинг“. Целта отново е същата - изображението да не бъде разтеглено и да не изглежда неестествено. Ако стар сериал бъде насила разпънат на цял широкоекранен телевизор, лицата ще станат по-широки, телата ще изглеждат странно, а оригиналният кадър ще бъде нарушен.
При някои стари DVD издания може да се появи и черна рамка от всички страни. Това се случва, когато видеото вече е било подготвено за стар телевизионен формат, а после се възпроизвежда на модерен екран. Резултатът изглежда неудобно, но причината отново е свързана с различните стандарти, през които е минало изображението.
Защо не е добра идея да ги премахваме
Много телевизори имат функции като „zoom“, „full screen“ или „fit to screen“, които могат да махнат черните ленти. На пръв поглед това изглежда изкушаващо - купили сте голям телевизор и искате картината да го запълни изцяло. Проблемът е, че така почти винаги се губи нещо.
Когато изображението се увеличи, част от кадъра се отрязва. Може да изчезнат важни детайли отстрани, част от пейзажа, предмет в сцената или дори човек, поставен в края на композицията. При някои филми това променя начина, по който сцената се разбира.
Има и технически проблем. Увеличеното изображение може да стане по-малко рязко, да изглежда по-зърнисто или да покаже артефакти. Вместо по-добра картина зрителят получава по-голяма, но по-лоша картина.
Разтягането е още по-неприятно. Ако телевизорът не изреже кадъра, а го разпъне, пропорциите се нарушават. Лицата, сградите и движенията започват да изглеждат неестествено. Това вече не е филмът, който е заснет, а негова деформирана версия.
Някои филми нарочно сменят формата
Има и филми и сериали, които променят съотношението на страните по време на самото гледане. Това може да се случи при сцени, снимани с различни камери, при IMAX последователности или при режисьорско решение, което цели по-силен ефект.
В такива случаи черните ленти могат да се появяват, да изчезват или да променят размера си. Това не е грешка в сигнала. Това е част от визуалния стил. Режисьорът може да използва по-широк кадър за мащабна сцена и по-различен формат за по-интимен момент.
Ако в този момент телевизорът е настроен да мащабира автоматично, ефектът може да бъде развален. Част от кадъра ще се отреже, преходът между форматите ще изглежда странно, а визуалният замисъл ще се загуби.
Затова най-добрият избор в повечето случаи е картината да се остави в оригиналния си формат. Черните ленти може да изглеждат като празно място, но те всъщност пазят съдържанието.
Какво виждаме, когато ги оставим
Когато черните ленти останат, филмът запазва своята композиция. Ако режисьорът е поставил герой в единия край на кадъра и празно пространство в другия, това има смисъл. Ако пейзажът е широк, за да покаже самотата на героя или мащаба на действието, той трябва да остане широк.
Киното не е само сюжет. То е и подреждане на кадъра. Мястото на лицето, посоката на погледа, разстоянието между героите, хоризонтът, светлината и фонът са част от разказа. Когато телевизорът изреже или разтегне изображението, тази подредба се променя.
Затова черните ленти не са враг на доброто гледане. Те са малка цена за това филмът да остане цял. Екранът може да не е запълнен до последния сантиметър, но кадърът е запазен.
В крайна сметка въпросът не е дали телевизорът може да махне лентите. Може. Въпросът е дали си струва. Ако целта е да гледаме филма така, както е бил заснет, по-добре е да оставим черното пространство на мястото му.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
