Кулинарният маестро обикнал занаята във Франкфурт
В кухнята на "Шератон" във Франкфурт ври и кипи - суматоха, след броени минути пристигат важни гости на изискано парти. Естествено, че всеки жест е премерен и осмислен - това е немска школа. Но е време ястията да се насочат към залите. Единственият българин в екипа, доскоро нахакан симпатяга, се заема със задачата да придвижи количката със студените мезета. Много сърцат, но още неопитен той бута натрупаните догоре плата. И в един момент купчината рухва пред очите му. Оформените с изключителна прецизност вкуснотии се разпиляват по скъпия мокет - като във филм за мафията, където на забавен каданс върви поредният разстрел.
Виктор Ангелов, сега начело на журито в "Мастер шеф" по bTV, остава втрещен и неподвижен, както казваше героят на Георги Калоянчев във Вазовата пиеса "Вестникар ли?". "Даже сега, като го разказвам, настръхвам. Бях в шок", връща лентата той. Мислел, че ще го изгонят, че ще вдигнат голяма олелия. Колегите му обаче мълчаливо впрягат сили и за половин час възстановяват всичко от менюто - до последната хапка. И отново е красиво.
"Тогава разбрах, че количка се тегли, не се бута. Защото само когато я дърпаш, имаш възможност да я спреш, ако тръгне да пада. Мислех, че ме чака скандал, но нямаше абсолютно никаква реакция. Смятай как 20 човека в кухнята правят всичко отначало. Не им е било приятно, но нямаше навикване. Знаеха, че на всеки може да се случи", спомня си същинското си начало като готвач Виктор. Защото да пътува до страната на Гьоте си е било и пътешествие към себе си.
Преди да кацне там, минавал за "жесток гъзар" - с лъскав автомобил, страхотна заплата. Общо взето, радвал се на безгрижен живот. Бил понаучил занаята в почивни бази на Министерски съвет. Един ден баща му се появил с костюм в ръка и му казал да се облича, че отиват на интервю. "Беше по времето на Емилия Масларова. Имаше спогодба между България и Германия за износ на кадри в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, както и на медицински работници. Набираха готвачи и баща ми ме заведе едва ли не насила в министерството. Казах му, че имам работа и не искам, но той настоя", разправя Виктор.
Увличали го съвсем други неща, които са му страст и до днес - коли, скорости. Но се явил на прослушването. Не знаел грам немски. Попитали го чрез преводачката какво може да готви. Обяснил и добавил, че има леля в Германия. "Искаш ли да работиш там?", "Защо не?", отвърнал чаровникът. Като излязъл, видял толкова добре подготвени хора - и с езика, и с биографиите - че си помислил разговора за изгубено време. След 2-3 седмици получил по пощата покана за работа в "Шератон" във Франкфурт - като начален готвач. Типично за възрастта му точно това не го развълнувало.
"Зарадвах се, като видях какви пари ще получавам", признава той. Стегнал куфарите и отлетял. "Отидох с голямо самочувствие. Трябваха ми няколко часа в кухнята, за да разбера, че съм абсолютен неандерталец. Бях работил на места, където нямаше тайна за мен относно българските манджи - бях шампион на пиле фрикасе, свинско със зеле, телешко с бамя. Изкарах си майсторски клас в България и така подплатен, пристъпих прага им, но видях, че няма нищо общо. Не познавах половината продукти. Работеха около 70 готвачи. Имаше гигантска хладилна камера, всичко беше в умопомрачителни размери. Непознатият език беше допълнителен шок. Казваха ми да взема нещо, аз гледах умно. Хващаха ме за ръка и ме водеха до продукта, за да ми покажат. Голямо търпение срещнах. Имах суперстимул - да влагам цялата си енергия в учене. Не мислех вече за пари. След време у мен се появи и хъс. Взех решение: ще се занимавам с готвене", спомня си Виктор.
Научил и немския сравнително бързо и то сносно. Казвали му, че има "уникално произношение" и го питали дали не е немец. Твърди, че немците не са студени хора, а практични. "Лицемерни сме ние, а не те. Не се радваме, когато комшията си купи нова кола. Само българите нямахме общност там - унгарци, чехи, поляци, испанци... Ходеха нонстоп заедно на купони. Само българите - не. Отначало се чувстваш много сам и видиш ли сънародник, подхождаш с голяма надежда. Това обаче трае месец, докато не се опариш", твърди маестрото на кулинарните симфонии.
Живял три години в Германия и се върнал заради любимата си жена - съпругата Наталия, с която имат две дъщери и един син. Започнал да работи в "Шератон", а по някое време получил покана за Албания, където откривали ново бижу от веригата. Отишъл, поработил и го озарила идеята да си направи собствен ресторант в София. Вече има три награди за отличник на годината от "Бакхус". Готвил е на политици, актьори, водещи, всякакви известни лица. Най-любимият му и шантав комплимент е: "Патицата ви е превъзходна, господине". Възторженото възклицание дошло от дама на средна възраст, която одобрила порцията патица, която току-що погълнала.
Най-скъпото ястие, което приготвял, било омар. "Забелязал съм, че колкото по-беден е някой, толкова повече претенции има. Колкото по-класен е ресторантът, толкова повече хората ценят това, което им се предлага. Това е уважение. Като отидеш на театър, не свиркаш с уста: "Я се наведи, я се усмихни". Седиш и гледаш. Същото е и в ресторанта. Не променяме рецепти. Да дойде някой и да каже: "Настържи ми отгоре еди-кво си". При нас правилата са като в банка", категоричен е топготвачът.
Признава обаче, че още са му на сърце автомобилите. "Обичам бързите скорости, пистите. Харесва ми миризмата на гориво". Има реставрирани няколко редки мерцедеса.
Обича да кара ски, да играе голф и да плува. Когато бил хлапе, меломанските му вкусове стигали до "Металика" и "Джудас прийст", но с възрастта открил истинската музика. "В последните 15 години слушам джаз", казва той.
Музиката в кухнята обаче е абсолютно забранена, защото някой може да се разсее и да пострада.
"Имам отношение към вещите от 70-те, 80-те и 90-те години. Събирам ги. Наскоро си купих ретро ски. Имам колела, колички от "Мачбокс", разказва още Виктор.
Съветът на Маестрото
"Правя сосове с каквото има в хладилника. Обичам да пробвам нови и интересни вкусове. Може да е от коприва, от домати и даже само от яйца. Пържа продукта, режа на парчета и слагам върху спагетите, да речем. Ако добавя люти чушки, пармиджано, зехтин, чесън, става уникална паста".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
