Понеделник,

Рафаело – жертва на коронавируса

От: Агенция Стандарт -
Рафаело – жертва на коронавируса
A
A
A

Рафаело също стана жертва на пандемията. Рим трябваше да е епицентърът на световното честване на 500-годишнината от смъртта на ренесансовия гений. Художникът архитект трябваше да бъде във фокуса на десетки експерти и милиони почитатели с изключителна изложба на негови творби. Почитателите можеха да видят 100 картини - 40 дошли от "Уфици" във Флоренция – но уви. Предварителните продажби на билети удариха тавана. Откриването се случи тихо през март в "Скудериe дел Куиринале" - точно в деня, в който италианското правителство обяви ограничителни мерки и призова всички да спазват еднометрова дистанция. Три дни по-късно ръководството на музея затвори, въпреки че събитието е подготвяно от няколко години насам. Сега шедьоврите са пленници на пандемията. Докато вирусът бъде победен, музеят насочва ценителите към виртуални посещения на изложбата. Експозицията беше планирана да продължи до 2 юни, но всички се надяват, че тя ще може да се види и много след това.

Рафаело Санцио е роден в Урбино на 6 април 1483 година в семейството на Джовани Санти, художник и поет в двора на местните херцози, при които градът е сред водещите италиански средища на литературата и изкуството. Рафаело израства в обществото около херцозите, където придобива своите обноски и умения и те по-късно му помагат с лекота да се движи във висшите кръгове на Рим. Но не получава твърде добро класическо образование и не е сигурно, че може да чете добре на латински. Останал кръгъл сирак на 11, Рафаело минава под попечителството на единствения си чичо Бартоломео. Ранно развитият му талант може да се види в запазена скица на автопортрет от юношеските му години, когато вече чиракува при големи майстори в живописта. Първата му самостоятелна поръчка е тази за Чита ди Кастело, която рисува с маниера на Умбрийската школа – красиви линии, сдържаните ритмични движения на строгите перуджови фигури. През 1501 и 1502 година той прави два диптиха – в двата сюжета „Трите грации“ и „Сънят на рицаря“ и „Свети Георги в борба с дракона“ се забелязва влияние на античното изкуство.

През 1503-а Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. Под влияние на тяхното изкуство стилът му става по-раздвижен, а познанията му се обогатяват. Именно във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони  –  „Мадоната на великия херцог“, „Мадоната с щиглеца“,  следват  „Портрет на Пиетро Бембо“ (1504 – 1506), „Млада жена с еднорог“ (1505), портрет на Анджело и Магдалена Дони (1505), „Полагане в гроба“ и „Оплакване на Христа“ (1507), Света Екатерина Александрийска „Мадона Естерхази“ и „Хубавата градинарка“ (1508).

През 1509-а Рафаело получава поръчка от папа Юлий II - да проектира и изрисува три от залите на Ватиканските музеи: Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, които днес светът познава като Стаите на Рафаело. Целта на папа Юлий II е била да засенчи апартамента на своя предшественик - папа Александър VI Борджия. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура („Залата на подписите“) – „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. В „Атинската школа“ Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността, между които са Аристотел, Платон – който напомня за Леонардо, Питагор, Хераклит – който прилича на Микеланджело, Птолемей. В Рим Рафаело рисува около десет картини с Мадона, между които са  „Мадона Алба“ (1510), „Мадона Фолиньо“ (1512), „Мадоната с рибата“ (1512 – 1514), „Мадоната в креслото“ (1513 – 1514). Едно от най-съвършените произведения на Рафаело е знаменитата „Сикстинската мадона“ (1512-1513). Тази картина е поръчана от папа Юлий II за олтара на църквата на манастира свети Сикст в Пианченца. Днес шедьовърът се намира в галерията на старите майстори в Дрезден.

Един от важните папски проекти, който е възложен на Рафаело, е този за гоблени, предназначени за стените на Сикстинската капела. Нарисувани са между 1515 – 1516 и показват сцени от Евангелието и Деянията на апостолите: „Чудотворният улов на риба“, „Апостол Павел произнася в Атина проповедта си“ и други. Рисунките на Рафаело са изпратени в Брюксел при Петер Кук ван Алст за изработката на гоблените. Вероятно Рафаело е успял да види гоблените преди смъртта си. Рисунките, които са били десет и от които в момента са останали седем, днес се намират в лондонския музей „Виктория и Албърт“.  Гоблените са поставяни само при специални случаи в Сикстинската капела

В Рим Рафаело създава и портрети – този на папа Юлий II е смятан за шедьовър в жанра. Геният рисува кардинал Александър Фарнезе, Лъв Х с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси, прави и няколко автопортрета. През 1514-а на Рафаело е възложено строителството на базиликата „Свети Петър“. Той променя първоначалния план и се връща  към традиционната форма на латинския кръст. Истинска забележителност са капелите на църквата, построени като семейни гробници на знатни римски благородници и духовници. Забележителна е капелата „Киджи“, проектирана от Рафаело за неговия покровител Агостино Киджи – в църквата „Санта Мария дел Пополо“. Като архитект Рафаело е автор на вила „Мадама“ – образец на ренесансовата архитектура. Дворецът Пандолфини във Флоренция е също по проект на Рафаело. Геният на четката пише и сонети – също като Микеланджело. 

От 1517-а до смъртта си Рафаело живее в римски палат. Никога не се е женил, но през 1514-а е сгоден за Мария Бибиена, племенница на кардинал Бернардо Довици Бибиена. Според легендите Рафаело има много любовни афери, но около него най-често е Маргарита Лути, дъщерята на пекаря Франческо Лути. Тя е любимият му модел и остава с него до края на живота му. Рафаело успява да се погрижи за метресата си, както и на другите близки. Геният умира на 37-ия си рожден ден в Рим. По негово желание е погребан в Пантеона – в античен саркофаг, на който е поставена мраморна статуя на Светата Дева, известна като Мадоната на скалата. Вдясно от саркофага е погребана Мария Бибиена. Едва през 1833-а гробът на Рафаело е отворен от папа Грегор XVI, за да провери наличието на тялото. Епитафията, която Бембо, съвременник на Рафаело, пише върху гробницата му, гласи: „Тук лежи Рафаело, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“. 

Тагове: Рафаело

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички