Вторник,

Павел Васев: Кланове съсипват киното ни

От: Администратор -
A
A
A

Павел Васев за втори път стана шеф на Българския културен институт в Москва. Режисьорът, който завършва класа на професор Христо Христов във ВИТИЗ, току-що напусна директорството на Националния филмов център. Васев е истински феномен във висшата арт администрация - ръководи два пъти Народния и един път Сатирата, дирижира като зам.-министър на "Стамболийски" 17, лидер е на студиа от най-ранна професионална възраст...

Роден е под знака на войнствения Овен - но зодията не е единственият виновник за вечните му "горещи" постове, шегуват се приятелите на Васев, който предпочита спокойствието на любимото си село Брусен пред истерията на столицата. И въпреки че обикновено е отличник, никак не си пада по състезанията в изкуството. От подобни напъни го отказва неговият даскал по актьорско майсторство в Академията - великият Апостол Карамитев. В края на първия семестър на първата година Чочо отказва да му разпише студентската книжка - ходел по мадами и не си гледал ученето. Павел, който познава Карамитев от дете, се опитал да се оправдае, че не бил бегач на къси разстояния. Апостол обаче го заклеймил: "Тогава си за ВИФ, а не за ВИТИЗ".

Васев открай време е фен на максимата "право, куме, та в очите". Неговият радикализъм обаче винаги е дразнил майстори и чираци в арт гилдията. Нерядко из нета се носят бивалици и небивалици, свързани с битието и бизнеса на Васев. И понеже не е мъж, който оставя магарето си в калта, казва: "Не се засягам от неверни обвинения. Не се занимавам с нищо, което е свързано с Фейсбук и подобни словоблудни пространства. Те са безотговорни - чалгата на съвременните обществени отношения от класата на "великата шаечна правда". А изпратените в пространството обвинения, че "ние не следва да обслужваме закона, а законът трябва да обслужва нас" са плод на напъните на обикновената за тези географски ширини полуинтелигенция, на която най-трудно й се удава мисленето. Когато трябва да заобиколи, да "прекара" държавата, мачкайки закона, както си иска, тя брои това за "победа" над бюрокрацията и за свое достойнство. Но когато държавата защитава достойнството си чрез закона, това се определя като унижаваща честолюбието плебейска позиция. Повече от странна позиция! Доста мои колеги ме обвиняват в спазването на закона - не в неговото заобикаляне, а именно в спазването му! Аз приключих отношенията си с тях. Лицемерието не е моето поле".

- Господин Васев, бяхте за половин година изпълнителен директор на НФЦ - какво заварихте и какво оставяте?
- Не мога да кажа, че днес НФЦ е в по-различно състояние от това, в което го сварих. Проблемите са същите. Хората са същите. Тенденциите са същите. Но моята оценка се различава от тази на песимистите, които смятат, че българското кино е в критично състояние. Проблемите са решими - и при това в близко бъдеще. Няма антагонизъм. Обаче има инерция, кланове, завладени територии, опити да се деформира представата за изкуството. А то е жизнено - съществува въпреки препятствията и ще продължи да се развива. Защото творците, които създават филмите, са с много талант. И бъдещето е тяхно. Твърдя най-отговорно, че след още шест месеца НФЦ

може да изглежда като аптека

Но да сме наясно - това ще се случи само с консолидация между всички, които милеят за него. Необходимо е общо усилие. Без делене на групички. Без неплодотворни обвинения към министерството на културата. Без изкуственото разделяне на "ние, талантите" и "чиновниците от НФЦ". НФЦ са всички кинематографисти. На един етап всеки е участник в процеса на избор и определяне на средства за снимане, в друг е арбитър от националната художествена комисия, в трети участва в общото дело. Вярвам, че българското кино го чакат светли дни.
- Дали пък не звучите прекалено "розово"? Формулирайте конкретни трудности...
- Проблемите са в Закона за филмовата индустрия и в устройствения правилник на НФЦ. Те са в критично и неравновесно състояние. То поставя под въпрос съществуването на държавната помощ за киноизкуството. Във всички дела срещу НФЦ съдиите посочват несъответствие между правилника и закона. Липсва детайлно определение за основни етапи на дейността. Липсват неоспорими норми за провеждането на конкурсите, определящи държавната помощ. Говоря за липси - не за недостатъчност. В Закона не е проследена логичната и съотносима с практиката последователност на действията - както на изборните органи, така и на НФЦ. Липсва ясна дефиниция, според която комисията да вземе решение за броя на одобрените филми във всяка категория - и то да е съобразено с лимита на средствата, фиксирани в бюджета на НФЦ. И така на практика се получава не класиране и определяне кой да получи помощ от държавата, за да снима филма си, а "подреждане" на проекти - съобразно брой точки от анкетни карти, за които изпълнителният директор на НФЦ издава заповед, без да е участвал в процедурата. Всички дела в съда след този етап са срещу НФЦ - отговорен обаче е изпълнителният директор, който подписва заповед въз основа на протокол на художествената комисия, но без да е участвал във взимането на решението. Абсолютно несъответствие между права и отговорности. Няма правила как да функционира финансовата комисия, нито на какви принципи нейните членове взимат решения. И отново следва заповед на изпълнителния директор - без да е участвал в процедурата. И отново съдебно оспорване.
- Във въздуха винаги "виси" въпросът как продуцентите харчат парите на данъкоплатците и кой ги контролира?
- Според актуалните закон и правилник - един-единствен, заверен от заклет експерт-счетоводител отчет. Но той се прави при предпоследния транш, в края на процеса.
Представител на държавата не проверява за какво и за кого са използвани стотиците хиляди левове.
Нито пък има право да оспори самия заверен отчет.

Ефективен контрол не съществува

Ако въпросният отчет бъде върнат от НФЦ, продуцентите му правят минимални корекции и след седмица го депозират отново. Без заверка, без достоверни документи. Или с фалшифицирани.
- Все пак родното кино бележи червени точки...
- Разбира се. И те ще стават все повече. Но тук има проблем - сценаристи, режисьори, артисти и оператори създават филмите, а НФЦ няма допирни точки с тях. НФЦ работи само с продуценти, регистрирани по търговския закон. И това е беда. Киното е художество - то има необходимост от мярата на естетиката и етиката. А ние сме напъхали закона в тясната рамка на продуцентската дейност. Няма хоризонт. Мъчно ми е и ме е яд, че тук и сега арт гилдиите като че ли не оцениха колко важна и значима е голямата награда "Златен Свети Георгий" на Московския кинофестивал за "Каръци" на Ивайло Христов. За да се случи това изключително събитие, бяха необходими дълги години на упорита работа. През това време в Москва отличиха "Дзифт" на Явор Гърдев, "Кецове" на Валери Йорданов и още наши творби, които създадоха ново отношение към киното ни. Така че този "Свети Георгий" е за всички. Включително и за министерството на културата - обикновено не виждаме усилията, които полагат там. Аз съм бил и от двете страни на барикадата. Тазгодишният бюджет за кино е най-високият до сега. И въпреки че заварих хаос в планирането на средствата и тяхното изразходване, с няколко прости действия вкарахме нещата в ред. Към първи октомври сме предоставили с милион и сто хиляди лева в повече за филми - явен и коректен жест на министерството. Представихме план за филмите в снимачен период, посочихме колко важно е екипите да не прекъсват снимки и получихме подкрепа. Няма нито една продукция в критична ситуация.
- Но се чу, че пак проверяват НФЦ...
- Тук и сега имаме шест проверки - планова на Сметната палата, на Агенцията за финансов контрол, на прокуратурата по сигнал на режисьора Людмил Тодоров, която се извършва от столичното следствие, от контролния блок на Министерския съвет по жалба на продуцента "Армаган" за дискриминация, на одитното звено на министерството на културата. Към това добавете и съдебните делата, заведени срещу НФЦ от различни продуценти. Те също са проверка.
- Още нещо "виси" във въздуха: във всички съсловия има групировки, но при кинаджиите войната между тях е по-скоро "студена"...
- Не мисля, че успях да намеря баланс между фракциите в гилдията. Може би следващият директор ще го постигне. Но съм имал еднаква мяра към всички. Защото

не принадлежа към която и да било групировка

И именно заради това стопирах порочната тенденция от миналите години Националният съвет за кино да действа като управителен орган и да ръководи дейността на НФЦ. Неговите функции са ясно определени от закона - той е помощен орган към изпълнителния директор. В Националния съвет за кино има групичка, водена от госпожа Диана Андреева, която се опитва да създава напрежение и да търси предимно скандали. Тези хора се представят за радетели на киното ни, но всъщност само му пречат. При това госпожа Андреева няма право да бъде член на Националния съвет за кино, защото не отговаря на изискванията на закона - няма задължителния най-малко 5 години стаж във филмовата индустрия, а член 2-и е категоричен. Тя незаконосъобразно заема мястото на някой изявен представител на киното ни и прави решенията на Националния съвет невалидни.

В последните дни на работата ми сварих в кабинета си част от членовете на Националния съвет, които обсъждаха предложена от въпросната госпожа декларация срещу министерството на културата - защото на нея не й харесали условията на конкурса за директор на НФЦ и трябвало на всяка цена да се притиска министъра, за да осигури повече бюджетни средства. Но това бе отхвърлено от доайените в киното ни, а и не аз бях свикал това заседание, което носеше белезите на самодейност. Квалификаците, които госпожа Андреева отправя към служители на НФЦ и министерството на културата са най-малкото обидни. А според мен - и некомпетентни. Всяка заплаха от нейна страна говори, че тя е чужд елемент в организма на НФЦ.

Нейната тактика е да всява страх

А със страх нищо добро не се постига. Няма да забравя как Андреева вгорчи последните седмици от живота на нашия много уважаван колега Иван Георгиев - или малкия Гец, както го наричаха приятелите. Тя хвърли абсолютно неоснователни и тежки обвинения към професора, които нямаха и нямат нито правно, нито морално основание. И поиска неговата оставка като съпредседател на Националния съвет за кино. Това го съсипа. На другия ден след въпросното заседание се видях с Иван. Той се чувстваше крайно огорчен и отчаян. Но въпреки това подаде оставка. Тогава бях решил да освободя госпожа Андреева като член на Националния съвет заради несъответствие на нейната квалификация със закона. Но не го сторих по молба на ръководството на културното министерство. Така че баланс няма. Има само

интереси, защитавани със зъби, скандали и нокти

И все пак се надявам, че всичко това скоро ще остане в миналото. Защото виждам как кинематографистите се обединяват и ще изчистят всички метастази.
- И все пак опитахте ли се да предложите промени в Закона, който явно е далеч от логиката на филмопроизводството и нормалните човешки отношения?
- Разбира се, че предложих поправки в Закона за филмовата индустрия. Но именно част от членовете на Националния съвет за кино се скриха и шумно си замълчаха. Защото тези поправки въвеждат контрол от страна на държавата, прозрачност и публичност. Няма по-добра форма на контрол от публикуването на всички отчети. Тогава всеки ще може сам да се убеди за какво се харчат парите на данъкоплатците. И ще стане безпощадно ясно - днес почти всички филми се снимат само с финикийските знаци, които осигурява правителството. Абсолютна фикция е, че продуцентите осигуряват свои средства.

Ще лъсне онази комбинативност на фиктивни договори, която скрива истината

И ще престанем да се лъжем в очите. И ще престанем да лъжем държавата. И именно поради тази причина Националният съвет за кино не можеше да събере кворум през последните месеци за свое заседание. Най-шумните и некомпетенти негови членове просто се "покриха". Но хвала Богу, там има и хора с много опит и те не разрешават да се премине границата на приличието. Скоро ще публикувам проекта за поправки в Закона за филмовата индустрия. Тогава ще стане ясно кой от какво се страхува.
- Каква е истината за ситуацията в Народния театър - трупата отново е без директор, а заплатите са смущаващо ниски?
- Не зная каква е истината. Но познавам основния проблем - единството на трупата. И опитите един художествен похват да бъде наложен на всички. А това е невъзможно. Интересът на публиката към спектаклите идва от различните естетически позиции в тях и актьорската им защита. Не може толкова голяма и с традиции трупа да представя еднакви продукции. И само онези, които предлагат висок театър, могат да оцелеят в Народния. Смисълът на решението Сашо Морфов да е негов директор - и преди, и сега - бе в запазване на художественото единство. Искам да вярвам, че новият директор ще намери верен път - за да осигури условия за максимална изява на талантите. Защото те са доказали какво могат. Но трябва да им се открие широк хоризонт. И качество на режисурата - за да бъде щастлива и публиката. Нали знаете:

театърът е магазин за щастие

А заплатите са тежък, много тежък проблем. Той не може да бъде решен в рамките на съществуващия бюджет. Дано държавата ни да укрепне и да се намери адекватно решение. Ясно е, че театърът в България е много жизнено изкуство.
- Какво предстои в кариерата ви?
- Не смятам, че имам някаква кой знае каква "кариера". По-скоро - щастлива съдба, която ме срещна с изключително интересни личности. Учил съм се и съм работил в киното с Въло Радев, Димо Коларов, Рангел Вълчанов, Тотко Стоянов, Бинка Желязкова, Оскар Кристанов. В театъра имах радостта да съм заедно с най-прекрасните режисьори и актьори. А това, което ми предстои, е работа в Българския културен институт в Москва. Много е интересно. Убеден съм, че националната ни култура е с много качества. За мен е голямо предизвикателство да бъде представена в Русия. От практиката ми до сега съм разбрал, че там посрещат с удивление и възторг наши спектакли, филми и опери. А московската публика е преситена. Да не говорим за художниците ни или за историческите артефакти. Те предизвикват истинска буря от положителни отзиви и оценки. Но има и проблеми - вече ги няма големите преводачи на българска литература като Ника Глен и Михелевич. За представянето на поезията и прозата ни, за историческата ни наука, както за отминали епохи, така и за по-нови времена, в Русия трябва да се работи упорито и неуморно.
- Вярно ли е, че сте се оженили?
- По принцип не споделям нищо за личния си живот, но изминалият септември беше много щастлив за мен. Спечелих конкурса за работа в Москва, предадох успешно делата си в НФЦ и с подкрепата на моя кум Георги Липовански щастливо се ожених. Началото на есента бе прекрасен период и се надявам това да продължи занапред.
- Точно като завършвате режисура при професор Христо Христов във ВИТИЗ, играете в "Тигърчето" - искахте ли да станете актьор?
- Това бе случаен епизод - по покана на Мариана Евстатиева. И въпреки че от малък се въртях по столичните сцени, никога не съм смятал да стана актьор. Нямам талант за тази работа, а личната преценка и мярата са изключително важни. При това, простете, но в България имаме изключителни актьори. От уважение към тях не бива да се допуска посредственост. А аз бих бил посредствен актьор и посредствен театрален режисьор - кому е нужно това? Документалното кино е моята страст, аз го ценя най-много и съжалявам, че преди много години го напуснах.
- Разкажете случка от приятелството си с някои от най-големите актьори на България...
- По времето на снимките на филма "Последно лято" по сценарий на Йордан Радичков, нашият професор Христо Христов ни беше взел за свои асистенти - Пламен Масларов, Иван Добчев, Вячо Парапанов и мен. В Панагюрище всяка вечер пред хотела ни очакваха огромни тълпи, които искаха да зърнат и пипнат Григор Вачков. Днес подобни тълпи се събират само за футболни мачове и звезди. А ние пък повтаряхме един и същ ритуал в ресторанта - събирахме по два лева и купувахме за Гришата бутилка червено вино. Изпращахме я за него, а той връщаше две бутилки на нашата маса. Ние - нови две, а той на нас - четири. И така, докато настъпваше пълното щастие. Ние, студенцията, благославяхме Гришата в еуфория. Но на другия ден на снимачния терен все едно, че не сме се виждали - той беше много взискателен към работата си и не си разрешаваше никакви актьорски глезотии.
- Вие сте син на дипломат и сте живял доста из Европа - защо, според вас, славяните вечно се подават на драми и имат комплекси от западняците?
- Идва от неоснователния нихилизъм към онова, което сме постигнали. А то никак не е малко във всички сфери. В историята има една аксиома - всичко е урок за бъдещето. А ние никога не ползваме опита си. И отново и отново правим едни и същи грешки. Кое на българската литература не харесвате, кое в хоровата и оперна практика не може да се мери със световни постижения? Нима успехите ни по света не трябва да вдъхват увереност в собствения талант? Западът много агресивно налага своите автори и артисти. Но погледнете какво остава във времето - и ще видите много поляци, чехи, руснаци, сърби... А изкуствените драми са по-скоро повърхността на неувереността в своите възможности, присъща на по-елементарно устроените концепции. Обикаляйки света, съм срещал реализирали се руснаци, поляци, балканци... Те не се срамуват от произхода си и именно това ги прави неповторими.
- Известен сте с доста твърдия си характер - защо не влязохте в политиката?
- Не разбирам политиците. Те влязаха в една спирала на подмяна на ценностите, която води само до разруха. В момента

в цяла Европа начело са твърде посредствени политици с ниски чела

Те замениха демокрацията с процедура. Да спазваме процедурата е главното ни задължение - а къде е човекът? И всички закони се правят в полза на богатите, защото ние сме в клопка - онова, което се нарича демокрация, всъщност е управление на едрия капитал. И няма нито един закон, който да защитава бедните. Нищо не е в тяхна полза. Е, това не го разбирам - не може на политиците да не им е ясно, че голямото множество ще се надигне и ще ги помете. Процесите са очевидни, светът вече разчупва затворената система - чакаме само повода. Политиците от всички страни не разбараха, че случилото се миналата година на "Майдана" в Киев е началото на краха на поредната империя. Е, като се крият от прозрачната истина, ще ги залее разрухата. Не се занимавам с политика, защото тя, за разлика от изкуството, което извисява, носи само разочарования.

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички