Нобелистът ваеше скулптури и рисуваше литографии между две скандални книги
Гюнтер Грас почина на 87 в болницата в Любек
На 87 години почина Гюнтер Грас, един от най-талантливите и скандални немски интелектуалци от втората половина на ХХ век. Той смело назоваваше нещата с истинските им имена. Световноизвестният писател, поет, драматург, публицист, график и скулптор е приключил земния си път в болницата в Любек, където живееше от години.
Грас си спечели световна слава във всяка артистична форма, в която се беше впуснал - от поезия до драма и от скулптура до визуално изкуство. Но тази слава дойде след първия му роман "Тенекиеният барабан" (1959), разказващ за мрачните години на нацизма и как едно общество може да падне в капана на насилието и тоталитаризма. По книгата през 1979 г. е заснет драматичен филм с елементи на черна комедия от режисьора Фолкер Шльондорф. Лентата получава "Оскар" за чуждоезичен филм, а година преди това "Златна палма" в Кан. На 10 декември 1999-та крал Карл XVI Густав връчва на Грас Нобеловата награда за литература. Малко известен факт е, че Гюнтер Грас
беше фен на писателя Илия Троянов
подкрепяше го в първите години от утвърждаването му в Германия. Немецът му помагаше в намирането на издателство и поощряваше таланта му.
Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг (днешен Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. След края на Втората световна война става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Пътува непрекъснато из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж. Тогава издава и илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда. "Тенекиеният барабан" е последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963). Трите произведения образуват "Данцигска трилогия".
През 1960 и 1967 г. излизат стихосбирките му "Обръщателен триъгълник" и "Разпитан". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002). През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза", "Думи до поискване. 7 стихотворения", "Последни танци", "Лирическа плячка", "Глупакът Август". А през 2012-та издава "Какво трябва да се каже", "Позорът на Европа" и "Еднодневки" (2012).
Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, бивша Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. В активната си политическа дейност ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и източната политика на канцлера Вили Бранд. Гюнтер е човекът, който пише неговите речи, но никога не се e страхувал да използва популярността си, за да води кампания за мир. През 1968 г.
защитава Пражката пролет
смазана от войските на Варшавския договор Пражка пролет. При разпадането на съветския блок в края на 80-те години Грас се обявява за запазване на двете германски държави. Аргументът му е, че обединена Германия отново ще стане войнстваща страна. Писателят твърди, че правителството му се държи лицемерно, като подкрепя с въоръжение израелската армия. После критикува Европа, че била причинила дълговата криза на Гърция.
За мнозина писателят бе гласът на цяло поколение германци, израснали по време на войната и носещи вината на родителите си за зверствата на нацистите. 2006-та обаче се оказва съдбовна в живота му. Той решава да издаде автобиографичната си книга "Да люспиш лука". Първият тираж от 150 хил. екземпляра е изчерпан за само два дни. Там Грас разкрива, че от края на 1944 г., когато е на 17, до края на април 1945 г. е служил в бронирана дивизия на СС. След като е ранен, е пленен в Мариенбад и изпратен в американски лагер за военнопленници. В мемоарите си Грас категорично твърди, че не е участвал във военни престъпления. Публикацията обаче предизвиква мощен обществен резонанс в Германия и зад граница. Гюнтер Грас е упрекнат, че толкова дълго е премълчавал този факт, за да не наруши статуса си на последна "морална инстанция", придобит с литературното му творчество и обществена дейност. Тогава Грас отговори на критиките с публикации през 2007 г. в поетическия сборник "Глупавият Август". В телевизионно интервю носителят на Нобелова награда заявява, че като млад бил заслепен от Адолф Хитлер. "Исках да стана герой, но и да избягам от тясното семейно жилище. Тази срамна фаза от живота ми беше заровена дълбоко в мен. Чак сега съм състояние да говоря за това! Винаги съм имал нужда да споделя членството ми във войски СС, но искам да поставя спомена в точния му контекст. Такъв е случаят с мемоарната книга за младостта ми", признава Грас и подчертава, че после животът, който е следвал, е показал постоянния му ангажимент за разобличаване на нацизма. Когато нобелистът Лех Валенса му предлага да се откаже от титлата почетен гражданин на Гданск, Грас отказва, защото смята, че е изиграл ролята на мост за помирението между Полша и Германия. Той приема и разбира тези, които го съдят, но критикува опитите да бъде практически унищожен.
Миналата есен в къщата музей на Грас в Любек бе открита експозиция на негови текстове, публични изказвания, манускрипти и рисунки от времето, когато той е служил във войските на СС. Около 70 документа от експозицията, която продължава до октомври тази година, илюстрират влиянието на нацизма и войната върху живота и творчеството на писателя. "Музеят не се опитва да замаже каквито и да било факти от биографията на знаменития автор на великия антивоенен роман "Тенекиеният барабан"", казва директорът му Йорг-Филип Томс.
Точно преди три години Грас публикува в много европейски вестници стихотворението "Какво трябва да бъде казано". В него рязко критикува политиката на Израел спрямо Иран, както и планираните тогава доставки на германски подводници за израелската армия. В стихотворението писателят нарече еврейската държава "нарушител на крехкия мир", сравнява политиката на правителството й с Щази и призовава световната общественост да постави под контрол ядрената й програма. Текстът предизвика мощна вълна от критики, Израел обяви автора му за персона нон грата, а в Германия го обвиниха в антисемитизъм.
"Ще го запомним не само със забележителния му литературен талант, но и с неуморното му застъпничество за слабите и беззащитните. "Динамит при динамит отива" - така реагира един консервативен германски политик, когато Гюнтер Грас получи Нобеловата награда за литература. Защото Грас открай време наистина умееше да взривява обществения дебат в Германия. Той беше представител на една заглъхваща традиция: традицията на политическата литература. Единствената му тема бе Доброто и Злото", написа вчера "Дойче веле".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
