На 25 февруари Софийската филхармония ви кани на вълнуваща вечер с Концерт за пиано и оркестър №21 от Моцарт и Серенада за струнен оркестър от Чайковски. Солист на вечерта е интригуващият италиански пианист Федерико Коли, а диригентската палка е в ръцете на известния корейски диригент Йънгмин Парк.
Концертът за пиано и оркестър № 21 е завършен на 9 март 1785. А премиерата му е на следващия ден в Бургтеатър. Леополд Моцарт, който по това време е на гости на младото семейство, описва суматохата на дъщеря си Нанерл: „Копистът все още преписва оркестровите партии, а брат ти дори няма време да пресвири Рондото. Премиерата е тази вечер".
В рекламата за концерта се отбелязва, че след изпълнението на новата творба, Волфганг ще импровизира за публиката, за да демонстрира удивителния му ефект. На импровизаторските му умения публиката се наслаждава и в соловите каденци в края на бързите части на 21-я концерт. За съжаление той не ги фиксира в партитурата. Останало е само описанието на един съвременник: „Моцарт импровизираше нежно и с вкус, следвайки моментното вдъхновение на своя гений".
Оригиналната партитура на До мажорния концерт К. 467 днес се съхранява в Библиотеката „Морган" в Ню Йорк. Каденци към него са написали някои композитори като Лудвиг ван Бетовен и Алфред Шнитке, както и известни пианисти: Роберт Казадесю, Никита Магалоф, Дину Липати, Рудолф Серкин, Фридрих Гулда, Лили Краус, Геза Анда, Рудолф Бухминдер и др. Федерико Коли свири каденците на Алберто Бониера, написани по негова молба от от италианския композитор „с блясък на модерност".
„Дълбоко съм убеден, че Моцарт е най-висшата кулминационна точка, до която красотата е достигнала в сферата на музиката. Никой не ме е подтиквал, както той, така да плача, да треперя от възторг от съзнанието за близостта към онова, което наричаме идеал. Това, че посветих своя живот на музиката, дължа на Моцарт." – тези съкровени думи на почит към великия Амадеус записва в дневника си Пьотр Илич Чайковски. А неговият музикален „hommage" е Четвъртата оркестрова сюита оп. 61 „Моцартиана" (1884-1887), написана по творби на Майстора.
Няколко години преди нея в период, когато решава да почива в имението на своята сестра Александра Давидова в Каменка, без да композира, го наляга неопределима меланхолия и умора. Останалото споделя с графиня Надежда фон Мек, негов дългогодишен меценат и довереница: „Днес вече не издържах и се захванах с проект за бъдеща симфония или струнен квинтет. И знаете ли? Веднага се усетих по-бодър и доволен. Следователно, оказва се, че няма по-добър начин да запълваш времето и да задоволиш вътрешната си нужда от работа, освен композирането".
Идеите бликат, пише с увлечение. За да подгрее фантазията си, свири на пианото творби от Моцарт, изучава подробно операта му „Вълшебната флейта". В крайна сметка вместо симфония или струнен квинтет, създава едно от най-популярните си произведения - Серенада за струнен оркестър в до мажор оп. 48. А в първата ѝ част, както отново съобщава на графиня фон Мек, „заплаща дан" на поклонението си към Моцарт с умишленото подражание на неговия оркестров маниер: „Бих бил щастлив, ако открият, че не съм много далеч от образеца".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
