В „Мир на кумирите ни“ – своеобразното продължение на „Мир на праха ни“, Георги Мишев все така връща публиката към незабравими събития и личности най-вече от литературната и политическата история на България през миналото столетие. Авторът на „Осъмски разкази“, „Адамити“, „Добре облечени мъже“, „Дунав мост“, „Патриархат“, „Матриархат“, „Дами канят“, разкрива с блага усмивка или с остра ирония случки, свързани с Радой Ралин, Блага Димитрова, Валери Петров, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Стефан Продев, Георги Георгиев-Гец, Тодор Живков, Желю Желев... Сценаристът на „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Самодивско хоро“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“ споделя, че животът ни тече в блянове по нормално човешко общество без кумири.
„Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме „от всичко по малко“. Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа. Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: От същото! От същото! От всичко! И по много... Ако може“, пише Георги Мишев и добавя: „Всички ние сме сбор от много сюжети“. „В „Мир на страха ни“ бях обхванал по-общи събития от 60-те години на миналия век досега. Но исках да се спра на някои конкретни моменти, чувствах, че е необходимо по-подробно вглеждане в детайлите, и така се стигна до „Мир на кумирите ни“ /“Хермес“/. В първата книга не бях засегнал възродителния процес, успях да го направя в своеобразното продължение. Писах и за Прехода. Но и двете книги са по-скоро сборници със спомени, а спомените често се появяват без определена последователност. Живеем във време на самореклама и всеки тръби, че неговото е най-добро“, коментира прочутият писател.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
