Фолклорът е най-голямото богатство на България

* Без баба ми Велика навремето в Добруджа не е имало сватба или кръщене

Калинка Вълчева е родена на 18 октомври 1942 г. в селоаСърнец,аТервелско. Започва кариерата си като певица в Ансамбъл за народни песни и танци в град Тервел.

По-късно е приета за солистка в Ансамбъла за народни песни къмаБНР. В продължение на 23 години е солистка на хор "Мистерията на българските гласове". Има записи на повече от 150 добруджански песни.

Носителка е на много международни награди, сред които златен медал на Световен фестивал за младежта и студентите през 1968 година в София и първа награда на Международен фолклорен фестивал в Тунис през 1969 г.

В продължение на 16 години Вълчева живее в Ковънтри, Англия, омъжена за англичанина Мартин Дженкинс, който е музикален продуцент. Заедно с него и други британски фолклорни ансамбли е изнасяла концерти с добруджанска народна музика.

През 2011 г. Мартин Дженкинс умира, а Калинка Вълчева продължава да живее в Добрич, преподава народно пеене, участва в тържества.

През 2009 година Калинка Вълчева е част от мащабен проект на БНР, заедно с най-известните български народни певци. Емблематичните им песни са записани в резервата "Мадара". Дисковете със заглавие "Мистерията на Мадара" са разпространени сред българската диаспора в целия свят.

Калинка Вълчева е почетна гражданка на Тервел и Добрич. През 2022 г. е наградена с най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци - Кристално огърлие.

На 9 август в 18.00 ч. тя ще представи биографичната си книга "Пътят към сцената" в книжарница "Ирисите" в Копривщица.

- Г-жо Вълчева, от 8 до 10 август ще участвате в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица. Какво са за Вас традициите, българските обичаи?

- Фолклорът е живот, за мен той е всичко - голямо богатство, което трябва да съхраняваме. Иначе какви българи ще сме без него?

- Наричат Ви "Славеят на Добруджа". Изпълнявате жътварски, коледарски, сватбарски и други песни. Кои от тях са Ви най на сърце?

- Всичките си ги обичам. Те са ми мои рожби.

- Имате две книги: "Моят път към сцената" и "Песните на Добруджа и на България". Разбирам, че сега подготвяте голям музикален проект. Разкажете, ни повече за него.

- Този път идеята ми е за нещо много по- ценно. Дай, Боже да излезе наяве! Ще трябва много труд, телевизия като партньор, записи и т. н. Скоро ще кандидатствам за одобрение към Министерство на културата, за да може чрез неговото съдействие този проект да се изпълни. Става дума за нещо като голям спектакъл за България.

Дано да не ми мине котка път.

- Пожелавам ви сбъдване. А какво е за Вас родът, свързан с музиката?

- Моята баба Велика е била най-добрата певица в Добруджа. Без нея кръщене и сватба - старите хора му казваха на моабет и субать (приказки на трапеза) - без нея не можем.

Хората сядат, слушат, слушат, никой не говори...Запомнила съм такива основно бавни песни, които се пееха тогаз. Имаше и хумористични, но тъжните песни когато ги запееха, хората плачеха. А те бяха много дълги, обаче никой не се отегчаваше. И така, моята баба Велика е пяла на всички важни събития. Песента, чийто текст и музика са мои, и е за нея, е:

Глас ми са чува, мале мо,

глас ми са носи из село,

из село, из нашта махала,

шъ ида, мамо, да вида,

кой пее толкоз хубаво.

Ша ида, мамо, и ша чуя

ако е мама Велика,

не чакай, мамо да дойда,

ша седя, мамо, да слушам

да слушам, да са наслушам,

нейните песни омайни,

да гледам да са нагледам,

на нейната хубост незнайна.

Моята майка, лелите ми, целият ми род, всички пееха много хубаво. Вуючо Александър свиреше на хармоника, свако ми Коста от съседното село Малино беше един от най-добрите гайдари в района и имаше много ученици. Бяха и добри танцьори. През зимата се събираха често, особено след като есенната реколта вече е прибрана. Имаше седянки по цели нощи - музика, танци.... Наши роднини от съседни села стояха по седмица у дома.

Усвоявах звуците през нощите на родовото веселие. Особено тези на гайдата - любимият ми инструмент. Даже по късно в ансамбъла на БНР и в "Мистериите на българските гласове" моите колежки ми казваха, че съм като попивателна. Всичко, което чувах, веднага го запявах.

- А как така се решихте да се омъжите за музикалния продуцент Мартин Дженкинс и да заживеете цели 16 години Англия?

- Преди това ние работихме 5 години заедно по света. Правихме записи, компакт дискове, имахме група - "Вълчева - Дженкинс инцидент". В Англия основахме трио, после квартет....Мартин свиреше на виола, мандолина, флейта и цигулка, заедно пеехме. Издадохме компакт диска "Да прекосим Дунава" с английсски музиканти, с колеги от Ирландия, и от Франция.

Като се запознахме с Мартин, той не знаеше български език, нито пък аз английски. Знаех само "thank you" и "good night". Докато един ден мои колеги казаха: вие трябва да бъдете заедно. Родени сте един за друг. Той си повдигна очилата и вика: да, идеята е много добра.

Преди това по турнетата аз, като засвиреше музика, веднага запявах. Пътуваме, пея си аз и един от колегите се разплака. И каза: какъв е този глас. А Мартин само рекъл: аз ще трябва да имам тази жена.

Попита ме дали ще се омъжа за него. Разказах му за традициите ни, че трябва да дойде, да поиска ръката ми от майка ми, от децата ми, от братята ми. Той пристигна и вика: аз искам женен за Калинка.

Почти 20 години живях с него, бях като принцеса, бях като кралица.

- Жалко, че той е вече покойник. Но Вие предавате опита си на поколенията. Учител сте в пеенето на Петя Панева - победител "Гласът на България"....

- Да, и на Мария Стефанова, на Цонко Марков, работя сега с едно дете Рая Петева, с друго от Силистра. На едно дете бащата беше на 9 години като дойде при мен. В момента е на 33 години и работя с неговото дете.

- Това е бъдещето - новите таланти на Родината. Каква България трябва да остане след нас, г-жо Вълчева?

- Трябва да се върне онази България - не разрушената, не продадената. България е цветуща градина. Искам всичко българско да се пази, защото няма по-хубаво от нашето. От нашите заводи, които унищожихме, от животните, които избихме. Искам всичко българско да се пази. И най-важното: да си съхраним традициите. За да бъдем истински българи.

- Кой е Вашият любим ритуал?

- Обичам много сватбарска музика. Като дете се провирах между хората, за да съм близко до булката и младоженеца, да ги слушам как пеят. Всеки един ритуал - мръсни момчета, отиване за булката, връщане, отиване в свекровите дворове, всичко ми е на сърце. Даже за сватбата на племенника ми Калин Стоянов, един от добрите гайдари у нас, направих чудесна песен.

Жалко, че не мога да Ви я запея. Но ето текста:

Отваряй порти, момкова майко,

разстилай си бели пътеки,

нареждай си дълги трапези,

кумове идат, булчица водят.

Стани ти стари свекъре,

вина наливай, сватбари посрещай...

Да, обичам България! Да пребъде България!