Диана Добрева – рекордьорката работохолик

Може би вече ще бъда само режисьор и няма да играя, казва притежателката на „Аскеери“ и „Икари“

Диана Добрева – рекордьорката работохолик | StandartNews.com

Диана Добрева, чиито два спектакъла „Дебелянов и ангелите“ в Пловдив и „Бащата“ в Народния по драматургичните текстове на Александър Секулов и Флориан Зелер, имаха 9 номинации за „Аскеер“ в различни категории и получиха 5 от тях, е шампионката на сезона и заради „Одисей“.  Софиянката с парижка диплома направи поредната си премиера под тепетата – толкова мащабна и грандиозна, колкото са и самите теми по Омир: битката на човека срещу боговете, пътуването му към себе си, превъзмогването на собствените му демони. На сцената в Драмата е цялата трупа плюс още 25 млади артисти, които печелят нарочен кастинг. В ролята на Одисей е талантливият и ефектен Константин Еленков – синът на Добрева и сценариста Ангел Еленков. А самата Диана дирижира зрелището като същински Херберт фон Караян на театъра. Може би тя наистина е супер работохоликът сред дамите в арт гилдията, въпреки че и малко мъже успяват да издържат на темпото й, захване ли се с нов проект. През последните няколко години Диана вадеше премиера след премиера, като две от тях бяха 

жестоки и кървави за душата й

„Къщата на гнева“ по Лорка – друга постановка  отличник  в наградите – тя посвети на майка си Елизабет Карагеоргиева от театър „Възраждане“,  която си отиде без време от гадна диагноза. Татко й - Стойно Добрев от Сатирата, пък си тръгна от земната сцена дни преди „Бащата“ да се завърти за първи път миналата есен. За Диана беше много страшно, защото в онези дни не дочака пощада нито от живота, нито от изкуството – Алцхаймерът на Стойно се преливаше в този на главния герой Андре в толкова нашумелия спектакъл. „Благодарна съм на Владо Пенев и всички останали, които сякаш споделиха скръбта с мен, за да я понеса малко по-леко, ако това въобще е възможно. Всяка лична драма, всяка лична трагедия е урок и изпитание, които те карат да отвориш сърцето си за обичта и вярата, които припомнят кой си и накъде си тръгнал“, призна тогава тя след гръмогласните овации на първите представления. Неотдавна беше откровена и за още нещо: може би повече няма да бъде актриса, за да се отдаде напълно /има накъде още/ само на режисурата, на създаването на личните светове. Защото Диана доскоро играеше и в „Слугините“ в Народния, и в „Саломе“ на Армията.                   
Всъщност тя винаги е знаела, че 

няма как да избяга от Съдбата

въпреки че Стойно Добрев настоява да се захване с нещо друго – като „Френска филология“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и „История на изкуствата“ в Сорбоната. Тя обаче си взима дипломите и после тайничко влиза в „Любен Гройс“, където Цветана Манева и компания не могат да й се нарадват. Мята се на първия кастинг в „Сфумато“ и печели роля в „Черното руно“ - проектът на Иван Добчев и Маргарита Младенова, обиколил света. После – „Медея“: хем играе, хем поставя. Следва „Казанова“ – предизвестен успех във Франция, нашенско неглижиране в България, малка, но вече простена изневяра на страхотния в образа Владо Карамазов... И началото на края на майка й. Елизабет Карагеоргиева отлита към небесата по време на репетициите, а Диана избира специални стихове за мига, в който старият Казанова също се отправя към безкрайните вселения.  „Казанова“ е за любовта. За човека, който винаги търси изгубения рай. Клетките на тялото ни го помнят, искат го и ние несъзнателно продължаваме да го издирваме. За съжаление, не можем да го намерим. Но докато се убедим в това, пропадаме и затъваме в пошлото. Правим все повече грешки, защото желанието за рая става все по-мъчително. Така стигаме до тъмната страна", била е категорична Диана. Тя и всички от „Казанова“ печелят обаче светлата страна на публиката в Авиньон. През първата вечер имат само 50 зрители, но това не ги „панира“ – всеки божи ден играят на живот и смърт и до края на култовия фестивал се превръщат в една от сензациите му. Критиците класират „Казанова“ в топ 3 – от 1500 заглавия. Но когато от Париж искат 20-дневен гастрол, се оказва, че Карамазов ще снима в „Дървото на живота“.  Той буквално се срива от липсата на полезен ход – не може да изневери на Диана, но няма как да подведе и Евтим Милошев.  Продуцентът го пуска за първите 6 представления – но дотук. След заглъхването на онзи безумен период в отношенията им Диана отново се кани да предложи персонаж на Владо, но той започва „Дяволското гърло“. Затова пък Деян Донков е на първа линия за „Калигула“ – другият триумф на Диана в Народния.  За постановката си тя казва:  

Умората от идеологиите ражда тирания

Нуждата на тиранията от идеология я разрушава. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. 
Колкото повече се усилва нагонът за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че животът на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо - и животът продължава в ненарушима тишина и празнота”. Въобще за Добрева театърът трябва да връща светлината, смисъла и морала в хаоса. В случая с „Дебелянов и ангелите“ – да върне и българския дух, който е длъжен да победи нихилизма.   
„Театърът пречиства душата и може да спаси живота", е убедена жената, за която журналист от „Варайъти" написа в Кан: „Актрисата с големи тъжни очи и лице като модел на Модилиани".

В киното Диана пък доказва, че сякаш е родена и за седмото изкуство. За своята Лукреция в „Маймуни през зимата” на Милена Андонова беше обявена за номер едно през 2006-а, взе и „Златна роза“.  В два много добри филма си партнира с двама страхотни мъже – с  балканския лъв Мики Манойлович в „Краят на морето” на Нора Хопе и с легендарния рокаджия Джон Лоутън в „Love.net“ на Илиян Джевелеков. За продукцията на американката дори измества от вече почти подписания договор някаква италианска красавица. След единствен разговор в Берлин въпросната Нора Хопе избира българката за тъжната история на емигрантката  от Иран и самотника от Сърбия, които се срещат в Триест. Той я намира 

полужива в сандък 

в морето, прибира я в апартамент и през цялото време те са между стените му. В „Пазачът на мъртвите“ Диана е с двама много любими хора – Ицко и Санчо Финци.
Извън сцената и екрана у Диана няма нищо звездно – не обича шопинга, не си пада по женски сбирки, не размята рецепти из медиите, не качва снимки в социалните мрежи. Чете непрекъснато пиеси – докато се вдъхновни, докато се отвори третото й око. Няма време, а и не може да готви – кулинарът у тях е съпругът й, Ангел Еленков. Тяхната история е в топ 10 на най-романтичните от 90-те. Тя е само на 19, когато го среща случайно пред НДК, а той й обяснява как един хубав ден ще стане негова съпруга. Разделят се без дори да разменят номерата на телефоните си – все още стационарни. След време той я вижда от тролея, за секунди слиза от него – някъде около Попа, за да й подаде листче със съответните цифри, докато тя стои изумена под дъжда. Затова пък първа му се обажда. А когато тя отива да учи в Сорбоната на Париж, а той в Духовната академия в Москва, харчат луди пари за скъпи разговори. Докато Диана не му казва: „Това не може да продължава повече - среща на аерогарата в София“.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай