Да живееш означава да танцуваш. Искам да умра без дъх, изтощена, в края на танц, казва танцьорката, певица и актриса Джозефин Бейкър, от чието рождение се навършват 120 години, пред френския журналист и писател Марсел Саваж. Той е автор на книгата „Мемоарите на Джозефин Бейкър“, която излиза през 1949 г. БТА помества голяма статия за легендата.
Бейкър е известна също с шпионската дейност, която извършва за френските власти срещу нацистите, както и като активистка за граждански права.
Преди Втората световна война Джозефин Бейкър е наричана „Черната Венера“ – тя е първата в света тъмнокожа суперзвезда, която танцува чарлстон, носейки само перли и пола от бутафорни банани, разхожда домашния си гепард, скандализира и печели възхищението на Париж, отбелязва „Гардиън“.
Джозефин Бейкър е родена с името Фрида Джозефин Макдоналд на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис, щата Мисури. Напуска училище на 12 години, за да работи като прислужница. През 1921 г. е избрана за роля в един от първите мюзикъли на Бродуей, в който участват само чернокожи, припомня френският телевизионен канал „Франс 24“ в материал, посветен на Бейкър.
На 13-годишна възраст среща първия си съпруг – Уили Уелс. Бракът продължава по-малко от година, а след края му тя се присъединява към трупа с улични артисти и става известна с уменията си да танцува. На турне във Филаделфия се запознава с жп работника Уили Бейкър, за когото се омъжва на 15-годишна възраст. Вторият брак приключва с развод четири години по-късно, но тя запазва фамилията Бейкър.
Заминава за Ню Йорк, за да пробва късмета си. Първо работи като шивачка на Бродуей. Понякога замества отсъстващи танцьорки, а сценичното ѝ поведение впечатлява публиката.
Джозефин Бейкър успява да привлече вниманието на Каролин Дъдли Рейгън, съпруга на търговския аташе на САЩ в Париж. Тя ѝ предлага седмична заплата от 250 щатски долара, за да участва в предстоящото шоу La Revue Nègre във Франция, разказва „Франс 24“.
Джозефин Бейкър пристига във Франция на 19-годишна възраст. Изявява се на сцената на театър „Шанз-Елизе“ в столицата и става любимка на публиката. La Revue Nègre е трамплинът към звездната кариера на Бейкър.
„Разбрах Париж веднага и се влюбих в него страстно. Градът ме прие още първата вечер, бях посрещната с почести, глезена… и, надявам се, обичана. Париж е въплъщение на танца – а аз обожавам танца“, казва тя в книгата на Марсел Саваж.
Джозефин Бейкър започва да обикаля европейските страни, превръщайки се в една от най-добре печелещите изпълнителки на Стария континент.
Участва в три филма и постига успех през 1931 г. като певица с емблематичната си песен J’ai deux amours. Пет години по-късно тя се завръща в САЩ с надеждата да повтори европейския си успех, но на Бродуей е посрещната от противоречиви реакции и расови предразсъдъци, разказва „Франс 24“.
Джозефин Бейкър се прибира във Франция с разбито сърце, но решена да се установи там завинаги. През 1937 г. тя се омъжва за местния бизнесмен Жан Лион и получава френско гражданство, припомня „Гардиън“.
След като през септември 1939 г. Франция обявява война на нацистка Германия, Бейкър не се колебае да се включи към униформените на своята втора родина. Присъединява се към контраразузнавателната служба и използва чара и известността си, за да събира информация при гастролите си.
Когато френските сили претърпяват поражение през лятото на 1940 г., Бейкър продължава да събира разузнавателна информация в помощ на Френската съпротива. Твърди се, че е предавала кодирани съобщения чрез нотните си партитури. Записва се във Военновъздушните сили, а като знак на признание за заслугите си Джозефин Бейкър е отличена с Ордена на почетния легион и Военния кръст – най-високите граждански и военни отличия във Франция, както и с Медала на Френската съпротива, припомня „Франс 24“.
Джозефин Бейкър се присъединява към движението за граждански права. Отказът ѝ да изнася представления пред сегрегирана публика принуждава много заведения да променят политиката си. При пътуване до САЩ през 1951 г. става пожизнен член на американската Национална асоциация за съдействие на напредъка на цветнокожите (NAACP), която обявява 20 май за Ден на Джозефин Бейкър.
Около десет години по-късно тя се завръща в САЩ, за да подкрепи Мартин Лутър Кинг през август 1963 г. Джозефин Бейкър произнася във Вашингтон реч за свободите, на които се радва във Франция, облечена в униформата си от френските въздушни сили и с Ордена на почетния легион. „Знаете, приятели, че не ви лъжа, когато казвам, че съм влизала в дворците на крале и кралици и в домовете на президенти. И много повече. Но не можех да вляза в хотел в Америка и да си поръчам чаша кафе - това ме ядоса. А когато се ядосам, отварям голямата си уста“, казва тогава тя, цитирана в книгата „Мемоарите на Джозефин Бейкър“.
Във Франция Бейкър живее в имение с цял зоопарк от екзотични животни, включващ домашен гепард и множество маймуни. Поддръжката му изисква голям финансов ресурс и тя трудно успява да се справи. Към 1964 г. разточителният ѝ начин на живот я довежда до ръба на фалита и изгонването от дома ѝ.
Получава помощ от принцеса Грейс от Монако, с която се познават от САЩ и впоследствие се сприятеляват. Тя ѝ осигурява покрив над главата.
Притисната от обстоятелствата, Джозефин Бейкър решава да се завърне на сцената на 60-годишна възраст. Тя има представления в зала „Олимпия“ в Париж, както и в Белград, Копенхаген, Лондон и „Карнеги хол“ в Ню Йорк.
През пролетта на 1975 г. Бейкър участва в Париж в шоу, посветено на 50 години от пристигането ѝ във френската столица. Сред зрителите са Даяна Рос, София Лорен и Мик Джагър. Изтощението и напредналата възраст обаче си казват думата – на 10 април Бейкър е намерена в безсъзнание. Умира два дни по-късно, на 68-годишна възраст.
Над 20 000 души изпращат по улиците на Париж Бейкър в последния ѝ път. Погребението ѝ е излъчено на живо по френската телевизия. Изпратена е с 21 топовни изстрела, като Бейкър става първата жена, родена в САЩ, получила пълни френски военни почести на погребението си.
През 2021 г. Франция почита Джозефин Бейкър, като символично полага тленните ѝ останки в Пантеона в Париж, редом до тези на писателите Емил Зола и Виктор Юго и на философа Волтер. Тя е първата чернокожа жена, удостоена с тази най-висока френска почест. В ковчега в Пантеона е положена пръст от родното ѝ място в Мисури, САЩ, от Франция и от Монако, където тя умира. Тленните останки на Джозефин Бейкър остават в Монако по желание на семейството ѝ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
