Изложбата на Николай Константинов "Квартет за края на времето" ще бъде открита на 16 юни в One gallery - видео инсталации и скулптури от транспортни контейнери, облечени с мотиви от българското везмо, се вплитат в съвременна визуална партитура за идентичност, граници и памет. Композиция, която поставя под въпрос нашето разбиране за движение и принадлежност Авторът черпи вдъхновение от едноименната композиция на Оливие Месиан – създадена в плен, но устремена към безвремие.
Контейнерът, универсален символ на глобалната търговия, се появява тук не като празен обект, а като носител на културна и идентификационна стойност. Облечен във формите и знаците на българското везмо, той се превръща в декларация – тиха, но недвусмислена – че културната идентичност не може да бъде изтрита, дори когато е впримчена в глобалната инфраструктура на анонимност. Везмото действа като културен код, който пробива стените на стандартизирания поток.
Морето, съпътстващо образите, е едновременно реална и метафизична граница – то размива очертанията между пространство и време, между личното и общото, между Европа и останалия свят. Видеата, заснети в гранични състояния – изгреви, залези, приливи – създават съзерцателна тишина, в която ехти музиката на Месиан: дисонантна, но хармонична, ритуална и освобождаваща.
„Краят на времето“ тук е краят на една епоха, в която циркулацията на културни стойности, идеи и информация беше задържана, ограничена, затворена в режими на страх, изолация и контрол. Настъпва момент на преосмисляне – не на апокалипсис, а на възможност. Контейнерите вече не носят само стока – те носят знаци. Знаци на идентичност, знание и съпротива. Изложбата е времева архитектура, в която звук, форма и образ се преплитат в полифония на отвореност – към миналото, към небето, към другия.
Във видеата са изобразени кадри от брега на море, в мигове на прилив и отлив, ден и нощ, летящи чайки създават съзерцателна среща с безвремието. Този пейзаж, вечен и непоклатим, напомня за космичната перспектива на Месиан, но и за ритъма, който се отказва от метронома, а звукът се превръща в молитва. Всеки кадър резонира с отделна част от Квартет за края на времето: от „Литургия на безсмъртния Исус“ до „Химн за вечността на Исус“, визуалното става звуково, а пространството – духовна зона на преход. В този визуален квартет на XXI век Николай Константинов говори за края не като катастрофа, а като състояние на пределност на духа, на материята, на времето. Авторът живее и работи в Брюксел, професор е по дигитално изкуство в секция фотография в Ла Камбр. Сред творбите му са рисунки, скулптури, керамика, виртуална реалност, 3D принтиране.
Преди време Николай Константинов работи като 3D арт директор по пълнометражния документален филм „Орфей“ – виртуален музей на българското археологическо наследство. След месеците, прекарани в археологическия музей сред несметни съкровища, се ражда една от новите му инсталации, смес от виртуална реалност и керамика, озаглавена „1624 искри от възхищение“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
