На 23 септември вестник „Стандарт“ и Българска академия за сигурност организират в Кюстендил форум под надслов „Заедно в борбата срещу кибертормоза на деца“, част от програма „Киберзащитници“.
Събитието ще се проведе с подкрепата на общината.
На форума ще присъстват представители на МВР, правосъдната система, Министерство на образованието, Държавна агенция за закрила на детето, висши учебни заведения, директори на училища, училищни педагози, представители на обществени организации, международни експерти.
Програма “Киберзащитници” за деца е създадена да повиши информираността на широката общественост и да служи като източник на информация в областта на превенцията на кибертормоза срещу деца.
Целта е с помощта на разработени от водещи израелски специалисти препоръки, както към децата, така и към техните родители и подрастващите, максимално безопасно да използват интернет, като се намалят случаите на тормоз в киберпространството. Израел е държавата-лидер в защита на децата в онлайн среда. Там е и най-ниският процент в света на пострадали деца в световната мрежа.
Програмата в България е основана от Владимир Бронфенбренер през 2019 г. и от 2021 г. се осъществява в партньорство с Агенцията по защита на детето в киберпространството – Израел.
От 2021 г. медиен партньор на програмата е „Стандарт“, която всяка седмица публикува изработвани от израелски специалисти препоръки към децата и родителите, както в хартиеното, така и в онлайн изданието на медията.
Преди събитието в Кюстендил потърсихме за коментар старши комисар Владимир Димитров, директор на Дирекция “Киберпрестъпност” в ГДБОП.
Има ръст на киберпрестъпленията, казва старши комисар Владимир Димитров, директор на Дирекция “Киберпрестъпност” в ГДБОП в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Димитров, увеличават ли се измамите с банкови карти заради еврото?
- Преди няколко седмици имахме първите два случая в България – граждани бяха подведени да посетят фишинг страници под претекст, че трябва да предприемат действия заради въвеждането на еврото. Там им откраднаха данните от картите.
- Като цяло има ли ръст на киберпрестъпленията?
- Да, наблюдава се траен и постепенен ръст, не само в България, а и в целия свят. С дигитализацията на живота ни киберпрестъпленията неизбежно се увеличават.
- Какви нови измами се появиха?
- Най-новите схеми са във връзка с изпращането на фишинг съобщения от хакери, които претендират да са от различни институции, транспортни фирми или някакви компании, които предлагат сериозни намаления. Не може да се каже, че има сериозна иновация като става въпрос за киберпрестъпление. Организирани престъпни групи или отделни лица са се специализирали в точно конкретен вид извършване на киберпрестъпление. Нещо, което правят от години.
- Кои са най-разпространените измами?
- Най-много сигнали има за инвестиционни измами. Жертви са предимно мъже, които започват онлайн комуникация с измамници, представящи се за млади жени. След изграждане на доверие ги убеждават да инвестират в криптовалута, която да изпратят на платформа, която да търгува техните пари и им предлага висока доходност. Загубите варират от 10 000 до 200 000 лв.
Друг сериозен проблем са измамите със сменен IBAN. Всяка седмица български фирми стават жертва на такива схеми, най-често от нигерийски престъпни групи. Те проникват в имейл кореспонденцията и пренасочват плащания към чужди сметки. Загубите стигат до половин милион лева. Чести са и т.нар. романтични измами – отново дело на нигерийски групи. Те създават фалшиви профили, обикновено на „американски военни“, започват връзка с възрастни жени и под различни претексти ги убеждават да им изпращат пари. Често им казват, че е изпратена пратка до тях, впоследствие под претекст, че в пратката има много пачки в долари, въпросната жена е подканена да плаща такси, за да бъде освободен този колет. Почти всеки месец има подобна жертва, винаги са възрастни българки. Те са подканени да изпращат понякога стотици хиляди левове, а ако нямат, взимат заеми от банки или близки приятели и роднини, за да освободят тази така наречена пратка, която пътува към тях.
- Може ли да се каже, че има определен таргет от група хора, които са мишени?
- Не! В последните година-две измамниците използват изкуствен интелект главно за автоматизация – създаване на вируси или фишинг имейли. Но основните схеми са едни и същи от години и ще продължат да бъдат същите.
- Какви мерки се предприемат?
- Ние като основното правоохранително звено в България за противодействие на киберпрестъпниците, в момента провеждаме десетки разследвания - не само национални, но и международни съвместно с Европол, Интерпол, ФБР и други партньори. Чрез тези полицейски операции таргетираме български граждани, които са в България или в чужбина и извършват престъпление или са части от някакви организирани групи.
Има и друг вариант, в който български граждани, които са в България, се занимават с така нареченото пране на пари. Защото при огромна част от киберпрестъпленията, накрая всеки стига до извличането на тези финансови средства, няма значение от къде по света те са откраднати. Тези финансови средства трябва да бъдат изпрани, трябва да бъдат доставени до отделните хакерски групировки. С това се занимават други организирани престъпни групи, които перат пари.
Най-общо казано става въпрос за откриване на банкови сметки или профили в някакви платформи за разплащания, на името на лица, които са зависими от алкохол, наркотици, хазарт и т. н. И които срещу примерно хиляда лева, предоставят своята самоличност, открива се банкова сметка или фирма и по тези банкови ресурси постъпват различни суми.
- С какво да внимават хората, какви съвети бихте дали?
- На сайта ни cybercrime.bg има 10 основни правила за киберсигурност. На първо място най-важни са паролите. Огромна част от гражданите използват една и съща парола за различните профили. Проблемът е, че когато хакерите компрометират един сайт, те достигат до имейла и това им дава възможност да превземат профили в социални мрежи, пощенски кутии и други профили. Трябва редовно да се сменят паролите. Те трябва да бъдат различни за различните профили, уникални, да имат специални символи и да бъдат дълги. На второ място трябва компютърните конфигурации да бъдат снабдени с добра антивирусна програма. Огромна част от жертвите на киберпрестъпления използват стари операционни системи, които нямат такъв вид програми. Следващият съвет е да не се ползва пиратски софтуер. Голяма част от българите все още не желаят да заплащат за софтуер, игри, филми, музика и това ги води до незаконни сайтове, където се разпространяват неправомерно подобни материали. Това много често довежда до компрометиране на техния компютър и дава по-далечен достъп на хакерите за техния компютър. Най-ключовото е хората да внимават с кого комуникират, защото огромна част от жертвите на киберпрестъпленията са в резултат на това, че те сами се поддават. Нека хората да не изпращат финансови средства в резултат на комуникация в киберпространството, да не се доверяват на добре изглеждащи оферти, да внимават от кои сайтове пазаруват и да използват надеждни, проверени, и наложили се платформи и компании.
- Един от проблемите, който засяга все повече деца, е кибертормозът. Какви са обаче данните?
- Имаме специализиран сектор за борба с разпространението на материали от детска сексуална експлоатация. Почти всяка седмица се провеждат операции и се задържат лица, които споделят подобни материали. Друг проблем е когато самите деца разпространяват свои снимки или клипове в затворени групи, което после води до тормоз. Кибернасилието между ученици е сериозен проблем. Нямаме точна статистика, но тенденцията е, че и този вид престъпления нарастват.
- Търсят ли децата помощ от институциите?
- Ние като Министерство на вътрешните работи провеждаме превантивни кампании. Държавната агенция за закриване на детето също е важен орган, който се грижи за сигурността на децата. Няколко неправителствени организации, като например Център за безопасен интернет, също играят ключова роля. Най-важна остава семейната среда – възпитанието и подкрепата от родителите.
- Ще предложите ли специални текстове за киберпрестъпност в Наказателния кодекс?
- Престъпленията в киберпространството вече са инкриминирани и наказанията са съобразени с европейската и световна практика. Проблемът е в спецификата на киберпространството – възможности за анонимност, криптовалути и международен характер на престъпленията. Често жертвата е на един континент, измамниците на друг, а парите минават през банки на трети. Това затруднява събирането на доказателства и бързото разследване.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
