Три пъти по-малко зърно са изнесли родните производители, цената по света расте, у нас намалява
Близо три пъти по-малко пшеница и рапица е изнесла България досега в сравнение със същия период на миналата година. Това лято са експортирани едва 500 000 тона от двете култури, срещу 1,3 млн. тона пшеница през миналото.
Пазарът за зърно стана заложник на войната – както преминаването на танкерите с петрол е почти невъзможно през Ормузкия проток, така и корабите с пшеница не могат да пресекат Черно море. Заради атаките с дронове търговията по воден път почти блокира. Износът през черноморските пристанища е замрял, складовете са препълнени, а земеделците изпитват остър недостиг на ликвидност преди есенната сеитба.
За капак сушата спря корабоплаването по Дунав като лиши търговците от изключително важен канал за доставки.
„Данните от световните агенции показаха, че за 60 дни в Черноморието са потопени цели 140 кораба. Ниското ниво на Дунав пък затвори корабоплаването през реката, затова и единственият вариант за износ остава железопътният транспорт. Неслучайно в момента Украйна изнася само през железниците“, заяви председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова пред „Синор.бг“.
У нас обаче от години товаро-разтоварителните гари в големите градове са в жалко състояние и почти не функционират. Нито Видин, нито Варна имат добре работеща инфраструктура.
Според данните на Ройтерс, доставките на украинско зърно са намалели с около 75% през първите две седмици на август спрямо миналата година. Киев опитва да използва алтернативни маршрути през железопътния транспорт, шосетата и река Дунав, но те не могат да заменят капацитета на черноморските пристанища.
За поредна година Русия отпуска близо 100 млн. евро от резервния фонд за субсидиране на железопътния превоз на селскостопански стоки. На 28 август Ростовска област обяви извънредно положение поради натрупване на агропродукция, която не може да бъде изнесена по море. Според някои източници пристанищата в Азовско море - маршрут с капацитет до около 1,5 млн. тона месечно - са спрели зърнените операции още в средата на юли.
На този фон Турция подготвя нов план за безопасното превозване на зърно през Черно море и вече води разговори както с Русия, така и с Украйна. Това съобщи турският външен министър Хакан Фидан на пресконференция в Истанбул на 31 август, пише Reuters. По думите на Фидан, ако бъдат създадени необходимите условия, Анкара ще работи за постигането на ново споразумение, сходно с предишната Зърнена сделка. Турция и ООН бяха посредници при създаването на Черноморската инициатива за зърното през юли 2022 г. При предишната „зърнена сделка“ основният фокус беше безопасният износ на украинска продукция. Днес обаче ситуацията е по-различна, защото военният риск засяга и руската експортна инфраструктура.
Патовата ситуация рефлектира върху цените - хлебното зърно се изкупува по 202 евро на тон на пристанището, а рапицата върви между 500 и 520 евро за тон. Но търговците не купуват заради липсата на кораби, които да преминат по търговския маршрут.
„В рамките на 10-12% на годишна база е поевтиняването при пшеницата. Спадът в Черноморския басейн не се дължи на по-голямо предлагане, а на затруднения износ от Украйна и Русия. За България допълнителен проблем е ниското ниво на Дунав, което затруднява износа на зърно“, коментира в ефира на Нова нюз изпълнителният директор на Софийската стокова борса Васил Симов.
В същото време на американските и европейските борси пшеницата е поскъпнала с 20-30% за година. Участниците на пазара очакват бързо нарастване на международното търсене през следващите седмици и очертаващ се недостиг заради купувачи като Китай и Индия. Вносните нужди засега все още се покриват от предлагането от южното полукълбо.
Сушата в САЩ и Европа се отрази и на цените на други зърнени култури.
При слънчогледовото масло увеличението на годишна база е около 10-11%. При царевицата скокът е най-фрапиращ – над 30% на годишна база. Американското земеделско министерство (USDA) отново е потвърдило в седмичния си доклад Crop Progress влошаването на условията за посевите. Реколтата от царевица в Западна Европа за 2026 г. също се очертава изключително слаба.
Добиви
Жътвата на основните есенни култури в България е практически приключила. По данни към 20 август 2026 г. средните добиви при всички есенници са по-високи спрямо същия период на миналата година. Най-сериозен ръст на производството се отчита при маслодайната рапица и ечемика, докато при ръжта има спад, съобщават от земеделското министерство.
Рапицата с над два пъти по-високо производство - 608 214 тона, което е увеличение с 111,2% спрямо същия период на 2025 г. Ръстът се дължи както на значително по-големите реколтирани площи – над 85% отгоре, така и на по-високия среден добив - 321 кг/дка спрямо 281 кг/дка година по-рано.
От ечемика са прибрани 1,37 млн. тона, или 24,6% повече на годишна база. Средният добив се повишава до 588 кг/дка.
Производството на пшеница към 20 август възлиза на 7,47 млн. тона, което е ръст от 2,1% спрямо същия период на 2025 г. Увеличение на производството има въпреки свиването на реколтираните площи, които са с около 6,6% по-малко спрямо година по-рано. Средният добив се увеличава до 633 кг/дка.
При царевицата рекултираните площи са с 22,6% по-малко спрямо година по-рано.
