Има рецепти, които стават популярни, и има една от тях, която буквално принуждава „Ню Йорк таймс“ да промени решението си. Сливовият сладкиш на кулинарната авторка Мариан Бъроуз се появява във вестника през 1983 г. и е толкова харесан, че редакцията го публикува отново всяка есен до 1989 г. Когато решава, че седем години са достатъчни, читателите реагират бурно и изпращат множество протестни писма. Десетилетия по-късно сладкишът продължава да е сред най-известните рецепти на изданието.
Всичко започва с една съвсем обикновена рецепта
В нея няма рядка подправка, сложна техника или продукт, който трябва да се търси в специализиран магазин. Масло, захар, брашно, яйца и сливи - това се оказва достатъчно, за да се роди един от най-разпознаваемите десерти в историята на американската кулинарна преса.
Мариан Бъроуз се присъединява към „Ню Йорк таймс“ през 1981 г., а две години по-късно рецептата за сливовия сладкиш се появява във вестника. Успехът й е толкова голям, че редакторите я връщат всяка година през септември чак до 1989 г.
После вестникът казва: Стига толкова
През 1989 г. редакцията решава, че рецептата ще бъде публикувана за последен път. За да предотврати очакваните протести, тя е отпечатана с по-едър шрифт и с прекъсната рамка около текста - идеята била читателите просто да я изрежат и да я запазят.
Не помогнало. Вестникът бил залят с недоволни писма. Един читател свързал появата на сладкиша с самия край на лятото и настъпването на есента и призовал редакцията да не отнема тази традиция. Историята постепенно превръща рецептата в нещо много повече от указания за печене - в сезонен ритуал за огромна аудитория.
Любопитна промяна има само при захарта
Оригиналната версия от 1983 г. използва около 200 г захар. При последното й печатно публикуване през 1989 г. количеството вече е намалено до около 150 г, като съвременната версия позволява избор между двете количества според вкуса и сладостта на плодовете.
Всичко останало е почти обезоръжаващо просто. Именно това обяснява защо рецептата може спокойно да бъде приготвена и от човек без особен опит в сладкарството.
Какво ви трябва за легендарния сладкиш
Необходимите продукти са около 125 г брашно, 150-200 г захар, около 110 г меко масло, 1 чаена лъжичка бакпулвер, щипка сол, 2 яйца и 12 сливи. За завършването са нужни още малко захар, лимонов сок и канела по желание.
Тавата трябва да бъде кръгла, с диаметър около 20-25 см. Добре е предварително да се намаже с масло, за да се освободи сладкишът лесно след печенето.
Пет минути работа преди фурната
Фурната се загрява до около 180 градуса. Захарта и омекналото масло се разбиват до гладка смес, след което се добавят яйцата, пресятото брашно, бакпулверът и солта. Всичко се разбърква до получаването на равномерно тесто.
То се изсипва в тавата, а отгоре се нареждат разполовените и почистени от костилките сливи с кората нагоре. Поръсват се с малко захар и лимонов сок според сладостта на плодовете, а любителите на канелата могат да добавят и около чаена лъжичка от нея. Оригиналните указания също поставят сливите с кората нагоре и оставят количеството захар и лимон да се регулира според плодовете.
После просто чакате
Сладкишът се пече приблизително един час. Когато е готов, се оставя да се охлади, а може да бъде поднесен самостоятелно, с бита сметана или със сладолед.
Има още една причина рецептата да е удобна - десертът може да се замразява. Готовият сладкиш се увива добре, а преди сервиране може да се затопли за кратко във фурна на около 150 градуса.
43 години по-късно рецептата още е звезда
През август 2026 г. самият „Ню Йорк таймс“ отново нарече сливовия сладкиш своята най-известна рецепта и припомни, че първата й публикация е от 1983 г.
А актуалната й страница продължава да събира впечатляващ интерес - в началото на септември рецептата е с над 22 500 потребителски оценки и средна оценка от 5 звезди.
