Начинът, по който царевицата е поставена върху скарата, определя дали ще бъде мека и сочна, или силно опушена и карамелизирана. Увиването във фолио задържа влагата, но лишава зърната от характерната препечена коричка. Печенето с люспата предлага баланс между задушаването и лекия аромат на дим. Най-наситен вкус се получава, когато обеленият кочан бъде поставен директно върху решетката.
Царевицата е сред класическите летни храни за барбекю, но няма един метод, който да е най-добър за всички. Изборът зависи от това дали се търсят максимална сочност, деликатна мекота или силен вкус на скара. Кулинарният експерт Денис Литли препоръчва различните варианти да бъдат изпробвани, защото дават осезаемо различни резултати.
Фолиото запазва влагата
Увиването на кочана във фолио създава затворена среда, в която царевицата практически се задушава в собствената си пара. Така зърната остават меки и сочни, а рискът от изсъхване при високата температура намалява.
„Фолиото улавя парата по време на готвене, поддържайки царевицата влажна и предотвратявайки изсъхването ѝ под високата температура“, обяснява Литли.
Недостатъкът е, че металната обвивка изолира царевицата от дима и директната топлина. Затова по повърхността почти не се образуват препечени петна, а вкусът остава по-близък до този на варена или задушена царевица.
Люспата предлага среден вариант
Печенето с естествената люспа също задържа парата около кочана, но позволява проникването на малко дим. Резултатът е нежна и сочна царевица с по-лек аромат на скара и без силно прегаряне.
Този метод е подходящ за хората, които харесват меки зърна, но не искат напълно да се отказват от опушения вкус. Люспата предпазва царевицата от директния огън и намалява опасността повърхността да изгори, преди вътрешността да е омекнала.
Директната скара дава най-силен вкус
Обелената царевица, поставена направо върху решетката, получава най-изразена карамелизация. Високата температура запича естествените захари в зърната и създава характерните тъмни петна, които носят силния аромат на барбекю.
Това е и предпочитаният метод на Литли. Той леко намазва кочаните с олио и ги пече директно, като ги обръща редовно. Така се оформя тънка препечена коричка, естествената сладост се засилва, а царевицата поема повече аромат от скарата.
При този вариант обаче е необходимо повече внимание. Ако кочанът остане прекалено дълго над силен огън, зърната могат да изсъхнат или да прегорят. Един от начините да се съчетаят сочността и карамелизацията е царевицата първо да се пече на по-слаба непряка топлина, а след това да се премести над огъня за кратко запичане.
Методът зависи от желания резултат
За най-мека и сочна царевица фолиото остава сигурен избор. Печенето с люспата дава по-деликатен опушен аромат, а директната скара е най-подходяща за любителите на силно запечената коричка.
Няма грешен вариант, стига температурата и времето да бъдат контролирани. Разликата е във вкуса - фолиото задушава, люспата балансира, а откритият огън карамелизира.
