* Да не се хвалим с износ на суровини, а с добавена стойност от производство у нас, каза Димитър Зоров
* Премахването на нулевата ставка за хляба ще бръкне в джоба на всеки потребител, предупреди Мариана Кукушева
6000 предприятия с ангажирани са над 90 000 работници правят хранително-вкусовата индустрия най-големия работодател у нас. Брутната добавена стойност на сектор „Храни и напитки“ е 1,6 млрд. евро, което е с 18 на сто повече в сравнение с миналата година. От 2010 до 2023 г. износът на храни се е увеличил с 243 %, като делът му е 14 на сто от целия експорт на България. През 2023 г. износът на храни е на стойност 11,2 млрд. лева и нараства с 12 процента спрямо предходната година.
ВИЖ ОЩЕ: От пиле мляко на Панаира на храните
Тези цифри, които са достатъчно красноречиви сами по себе си, бяха изнесени от министъра на земеделието Георги Тахов и заместник-министъра на икономиката д-р Давид Сукалински по време на официалното откриване на петте изложения за храни Месомания“, „Булпек“, "Пътят на млякото", Интерфуд&Дринк и Wine&Spirits Show в Интер Експо центъра.
В същото време България е единствената страна в Европейския съюз, която няма диференцирана ставка на данък добавена стойност /ДДС/ за храните. Върху това акцентира председателят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. "Това спъва нашето икономическо развитие и вътрешното потребление", отбеляза тя. Кукушева припомни още, че предвиденото в проектобюджета за 2025 г. премахване на нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното и връщането на 20% данък, би довело до 50 процента сив сектор, до промяна на цената на хляба на всеки десет дни и ще бръкне в джоба на всички потребители. „Призовавам политиците за разум и отговорност“, каза Кукушева.
Очаква се заложените в проектобюджета изменения да бъдат разгледани и гласувани от депутатите от 51-ото Народно събрание, коментира министър Георги Тахов.
По време на откриването той съобщи още, че през 2025 г. предстои да бъдат отворени четири приема за агросектора по Стратегическия план, с общ бюджет от над 860 млн. лева. Министър Тахов отбеляза, че се очаква тези средства да допринесат за подобряване на инфраструктурата в стопанствата и да стимулират инвестициите в преработвателната промишленост. Той увери, че Министерството на земеделието и храните ще продължава да подпомага агросектора чрез намаляване на административната тежест.
Председателят на УС на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров пък призова да не се хвалим с огромен износ на суровини като страните от Третия свят, а да се стремим да затворим цикъла. Това може да стане като произвеждаме българско мляко и млечни продукти от животни, хранени с български фуражи. За това производители и преработватели разчитат на засилен контрол от страна на държавата.
Заместник-министърът на икономиката и индустрията д-р Давид Сукалински отбеляза, че настоящото изложение се утвърждава като едно от най-значимите събития в Югоизточна Европа.
И изрази увереността си, че форумът ще създаде нови възможности за бизнес контакти и развитие на нови пазари и дистрибуторски мрежи на всички сегменти от хранително-вкусовата промишленост, ще бъде отправна точка за стартиращи фирми, и ще покаже посоката на развитие и повишаване на конкурентоспособността на отрасъла.
Председателят на УС на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) Атанас Урджанов подчерта, че изложението „Месомания“ е не само бизнес, но и образование и наука.
И посочи, че над 100 деца са посетили семинара на Асоциацията на месопреработвателите, на който бе представен новият хибрид от източнобалканска свиня и F1 Дюрок Черен ангел от свинекомплекс Голямо Враново инвест АД. Урджанов посочи също така, че през 2024 г. АМБ от отбелязва своята 30-годишнина, като малко браншови организации могат да се похвалят с толкова дългогодишна успешна дейност в защита на бранша.
Посланикът на САЩ Кенет Мертен съобщи, че много американски компании се стремят да продават своите продукти в България, а първият дипломат на Япония - Хисаши Мичигами припомни, че българското кисело мляко е най-добрият посланик на страната ни в родината му, където всеки ден се продават над 500 000 кофички от здравословния продукт. Мичигами припомни, че преди повече от 50 години японската компания "Мейджи" и българската "Ел Би Булгарикум" установяват сътрудничество, а миналия месец двете компании подписаха договор за дългосрочна съвместна изследователска дейност. Това е повече от успешен бизнес и също така важен елемент от отношенията между двете страни, каза японският посланик.
Председателят на УС на Българска стопанска камара (БСК) Добри Митрев пък посочи, че когато има добро партньорство и чуваемост между бизнеса и държавата, нещата се случват по-лесно, по- бързо и благоприятно за всички. Държавата не е просто власт, а е най-вече грижа – грижа за икономическите оператори, за всеки български гражданин, каза Митрев.
Автори: Фатме Мустафова, Деа Димитрова
