Партизанин слага началото на парка, пазещ стените на гордата Сторгозия
Само на няколко километра южно от Плевен се простира един от най-красивите и необичайни паркове в страната – Кайлъка. Това не е просто зелено кътче на картата или място за разходка на семейства в почивните дни. Кайлъка е природен спектакъл, в който ролите изпълняват високи варовикови скали, тайнствени пещери и тихите води на река Тученица. Когато човек прекрачи границата между града и парка, усеща как времето забавя хода си. Житейският шум на Плевен остава зад гърба, заменен от глъч на птици, шумолене на листа и ехтящите от каньона гласове на хора, които се смеят или се любуват на природата.
Изваян от природата и облагороден от човека
Кайлъка не е резултат от действията на някой архитект, макар да има такива изгледи, а от геоложка драма, която се е разигравала в продължение на милиони години. Парковата територия е разположена в дълбока карстова долина, прорязана от Тученица – малка, но своенравна река, която е изваяла варовиковите скали в огромни, понякога стръмни и заплашителни форми. Това, което виждаме днес, е съвършено природно произведение. Тук има скални венци, достигащи 40-50 метра височина, гъста растителност, процепи, пещери и тераси, които се редуват в сложен ритъм.
Карстовият релеф предизвиква и научен интерес. В някои от скалите има вкаменелости на морски организми - безмълвно доказателство, че преди милиони години тук се е простирало праисторическо море. Днес на това място растат хималайски бор, люляк, липа, кедър и множество други видове, които създават микроклимат, различен от този на околния регион.
Макар природата да е дала рамката, човешката ръка е тази, която е превърнала Кайлъка в благоустроен парк. Голям принос за оформянето му има ген. Иван Винаров - бивш партизанин и дългогодишен ръководител на областта, който след 1944 г. с амбиция започва проект по превръщането на долината в народен парк. През 1946 г. стартира реалното облагородяване, а през 1969 г. територията получава статут на защитена местност.
Идеята е не просто да се създаде място за отдих, а да има културно сърце сред природата - амбиция, която до голяма степен е реализирана. Появяват се алеи, езера, скулптури, лятно кино, дори зоологическа градина. Във време, когато урбанизацията поглъща зелените пространства на България, Кайлъка остава в символ на устойчиво съчетание между природа и култура.
Прозорец към късната античност
Паркът предлага не само скали, зеленина и пейзажи. В центъра му се намират останките от късноантичната крепост Сторгозия – скромен, но ключов свидетел на присъствието на древноримската цивилизация в района на днешен Плевен. Археолозите датират основите от IV–VI век от н.е. Разкопките разкриват жилищни постройки, крепостни стени и дори останки от християнски храм.
Макар далеч от мащабите на Плиска или Никополис ад Иструм, Сторгозия добавя историческо вълнение на посетителите на парка. Тя прави разходката по алеите не просто релаксираща, а и образователна. Посетителите, преминаващи през района, не могат да не се запитат как е изглеждал животът тук преди хилядолетия.
Вино, което говори
Може би най-неочакваната атракция в Кайлъка се намира в пещера. Не става дума за естествена забележителност, а за културен феномен – Музеят на виното. Това е единственият музей от този тип в България и един от малкото в Европа, създадени именно в пещера.
Музеят помещава над 6000 бутилки българско вино, включително изключително редки реколти от миналия век. Дегустациите се провеждат в галерии, издълбани в скалите, където постоянната температура и влажност създават идеални условия за съхранение на божествената напитка. За туристите това е изкушение, на което малцина устояват - да опитат местни сортове като гъмза, мавруд и широка мелнишка лоза в автентична атмосфера. Музеят е не само място за вкусови изживявания, но и за разказ за историята на лозарството в България, за традициите и обичаите около виното.
За животните и хората
Най-малките посетители, но разбира се и немалко възрастни, се вълнуват от зоологическата градина, която е сред най-старите в страната. Създадена още през 50-те години на миналия век, днес тя приютява над 130 животни от различни видове. Сред тях има благородни елени, мечки, лисици, маймуни, пауни и водни птици. Макар да не може да се сравни по мащаби със зоологическата градина в София, зоопаркът в Кайлъка очарова с близостта между посетителите и животните, а също и с живописната си локация сред дървета и езера.
Кайлъка не е само място за отдих. Той е рай за любителите на активния начин на почивка. Сред най-обичаните преживявания е катеренето по варовиковите скали, които с височините и релефа си предлагат предизвикателства и за напреднали, и за начинаещи. В района има обозначени маршрути и тренировъчни трасета, използвани както от туристи, така и от клубове на алпинисти.
Паркът предлага и отлични условия за колоездене. Алеите, макар и на места тесни и неравни, преминават през красиви пейзажи и водят до интересни кътчета и заведения, разположени сред дърветата. За търсачите на спокойствие пък има възможности за разходка с лодка или водно колело в изкуствените езера, където плуват лебеди и патици.
Културна перла и място с характер
Една от културните перли на Кайлъка е откритата сцена - лятно кино, често използвано за театрални представления и концерти. Разположено сред дърветата, с естествена акустика, това пространство се използва предимно през лятото и събира стотици хора под открито небе. Плевенската филхармония, джаз формации, детски трупи и известни български актьори са се изявявали на тази сцена.
Една разходка в Кайлъка неизменно завършва с питие или хапка. В парка има няколко ресторанта, сред които най-запомнящият се е „Пещерата“, буквално „вкопан“ в скалите. Интериорът му съчетава естествените контури на варовика с дърво и метал, създавайки уют, който трудно се имитира. Менюто включва традиционни български ястия, както и специалитети от дивеч. Има и заведения с по-модерна визия - кафенета с шезлонги край езерата, барове с музика на живо и дори дискотека.
Чудото, което остава достъпно
Кайлъка има и още едно достойнство и това е достъпността. Входът за парка е свободен, а много от атракциите са на символични цени. Това го прави любим не само на туристите, но и на местните жители, които го посещават редовно за спорт, почивка или просто да избягат от градския ритъм.
Със своята площ от около 10 000 декара паркът позволява да се изгубиш, в добрия смисъл на думата. Да намериш своето местенце под борово дръвче или край вода, да четеш, да слушаш щурците, или просто да се загледаш в играта на светлината по скалите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
