Лековитата течност помага при безплодие и болести на очите
Предания разказват, че в долмените (мегалитни съоръжения, изградени от каменни плочи) в "Марков камък" живеели змейове, които крадели най-личните моми и ергени от селото.
Предания от Възраждането пък свързват мястото с народния епос за Крали Марко. Когато минавал през Странджа на път за Истанбул, юнакът взел камъче и го метнал зад гърба си. То паднало на три метра назад и останало там завинаги. Хората го нарекли "Марков камък".
Друго предание гласи, че Света Богородица е изпуснала камъка. Божията майка искала да помогне на византийския император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково. В наши дни мястото често се посещава от жени, които имат репродуктивни проблеми и вярват, че "богородичният" скален отломък лекува безплодие.
"Марковият камък" или "Големият камък" намиращ се в землището на Долно Ябълково, община Средец, е древно култово съоръжение. Обектът е описван и често като "Тракийско светилище Големият камък".
Камъкът представлява мегалитен валун с височина 8 m, който е закрепен върху две други скали, така че под него се образува процеп. На върха на скалата в древни времена са издълбани две продълговати жертвени ямки с формата на стъпки, които според народните поверия се пълнят с лековита вода, които местните хора наричат "очите на Бога".
"Марков камък" за пръв път е описан и публикуван за археологията от братя Шкорпил. Мегалитното съоръжение е датирано от XII - VII век пр. Хр. Археолозите предполагат, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха (XII в. пр. Хр.) изградено на същото място. Откритите на място артефакти материали свидетелстват, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня майка.
Култовото съоръжение се намира на около 2,5 км югоизточно от с. Долно Ябълково в посока Белеврен, на склона на десния бряг на р.Паперица, източно от връх "Китка" и североизточно от връх "Голямата Калка".
Склонът на който е разположен "Марковият камък" е обърнат на запад-югозапад и е покрит с многобройни скали и скални блокове. Заобленият гранитен мегалитен валун е с яйцевидна форма, с диаметър около 9 m и височина около 8 m. Камъкът е стъпил на грунтовата скала по такъв начин, че отдолу остава свободен проход, през който може да мине човек. На заобления му връх са се образували две кръгли котловидни вдлъбнатини.
В миналото всяка пролет край мегалитния валун се е организирал голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасов ден), други посочват 5 май.
"Марков камък" е бил до по-нови времена място, където са се изпълнявали изцелителни култово-обредни практики - търсещи лек за болни очи са идвали да измиват лицето си със свещената вода от скалните вкопавания на върха на мегалитния валун. Този обред е тълкуван като част от древните мистериални посвещавания, свързани с "проглеждането" на неофита. В тази връзка, като отглас от същите тези практики, мислени като раждане на новопосветения тук са практикувани ритуали за лекуване на женско безплодие.
Върховете "Китка" и "Каракуш", "Градишкият рът", "Калката", ридът над десния бряг на река Паперица и вододелният рът между реките Паперица и Кировска до м. "Коруба" образуват голяма, обърната на северозапад отворена дъга. По нея са разположени долмени и могилни некрополи. Марковият камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център.
Границите на този район обаче трудно могат да бъдат категорично обособени, защото на югозапад районът се свързва с долмените около с.Горно Ябълково, на североизток се намират долмените в землището на с.Кирово, а на югоизток е разположено аязмото при скалите на с.Белеврен, където са разположени още два култови комплекса използвани от древните тракийски племена обитавали района.
Изградена е малка стълба, която води нагоре към върха на камъка. Гледан от западната част, мегалитният валун прилича на един от основните колоси в светилището "Бегликташ".
"Марков камък" попада в историческите обекти, които ще бъдат популяризарани в рамките на проекта "Деултум - врата към загадъчната Странджа".
Мегалитното съоръжение е обявено за природна забележителност през 1973 година.
В района около "Марковия камък" през годините са регистрирани множество иманярски инвазии.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
