Чудесата на България

Славка Бозукова: Новият разказ за Плиска е базиран на митове и легенди, разказани от младите

я предстви пред младежите Чудесата на Цар Борис Покръстител

Славка Бозукова: Новият разказ за Плиска е базиран на митове и легенди, разказани от младите

Новият разказ за Плиска е базиран на митове и легенди, разказани от младите със съвременните технологии.

С тези думи Славка Бозукова, издател на медия "Стандарт" и председател на Общество "Културно наследство", българският представител на Европа Ностра - най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство, даде старт на националната Младежка академия "Чудесата на България“, която днес се проведе в Плиска - откъдето започва България.

Тя предстви пред младежите Чудесата на Цар Борис Покръстител, като им разкри четирите тайни. Г-жа Бозукова разкри и трите съдбовни решения за цар Борис, които променят историята.

Ето какво още каза Славка Бозукова:

Какво са Чудесата на България и най-голямата кампания за опазване и промотирането им. Фокусът върху младите и младежката Академия. Новият разказ за Плиска е базиран на митове и легенди, разказани от младите със съвременните технологии. За да оживее Плиска като една от най-големите туристически атракции. Не с 40 000 –50 000 посетители, а с 500 000, колкото посещават Търново.

За да ви вдъхновя да се включите и да продължите разказа, съм си приготвила кратка тема.

Чудесата на Цар Борис Покръстител. Четирите тайни

Пропускам всеизвестните факти, че е свързан с историческата съдба на народа ни и на Българската православна църква, която го е канонизирала за светец и почита паметта му на 2 май. Пропускам и общоприетото схващане, че Мадара е само Мадарския конник. Историята на конника е последица от светите събития, случили се около тези хилядолетни скали. А в центъра на всички тези славни събития, името на цар Борис Първи свети с особено ярка светлина. Казват, че всеки човек в живота си се изправя пред три огромни събития, а от решенията, които взима за тях, зависи и съдбата му.

Кои са трите съдбовни решения за цар Борис?

Първото - езичество или християнство, което взима в полза на християнството.

Второто - Константинопол или Рим. И въпреки опитите на Рим да промени решението му, той остава в лоното на Византийския културно-религиозен кръг. И все пак- като изкусен дипломат, той добре използва разногласията между Изтока и Запада, казано глобално, а за онзи свят – между Константинопол и Рим, така че на църковния събор Българската църква е въздигната в ранг на автономна архиепископия.

Третото – дали да остави гръцката литургия, която е официална след покръстването, или да приеме учениците на Кирил и Методий, за да обучат български клир да проповядва на разбираем език. Смятам, че най-голямата заслуга на Борис е именно в културен план – утвърждаването и разпространението на азбуката и писмеността. Всички тези негови успешни стъпки впоследствие водят до бърз политически и културен възход на държавата. А после и до Златния й век. Затова и неслучайно Борис е наричан нов Константин, защото както Константин възприема християнството в Римската империя, така и Борис през 864 г. приема християнството в България.

Следват 4 мистерии

1. Каква е титлата му.

Историците приемат по презумпция, че до приемането на християнството владетелят използва титлата хан (или кан), а след това - княз. Княз е славянско име, влязло в употреба чак през 17-18 век. Византийските летописци го наричат „архонт“. Чак в средата на XII век архиепископът на Охрид Йоан Комнин нарича Борис „василевс на българите“. Така той пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон.

2. Датата на покръстването

Въз основа на запазена част от ръкопис на гръцки език, открит в албанското село Балша (българския средновековен град Главиница), Борис приема християнството тайно, за да избегне недоволството и съпротивата сред част от аристокрацията. Това е известно. Спорна остава точната година - 864, 865 или 866 г. Съществува и теза, че е станало по-рано - покръстен от самия св. Кирил Философ, който дошъл на мисия в България, в района на река Брегалница. В град Равен, близо до Щип, който скоро македонците откриха. Успява да покръсти за една година около 54 000 българи, включително и Борис. Това, което ви разказвам, е т.н. Солунска легенда. Днешната историческата наука обаче приема, че покръстването на княз Борис I е станало през някаква нощ в началото на 864 г.

3. Мястото на покръстването

И датата, и мястото на покръстване си остават неизвестни. Много са хипотези – древна Варна, Рим, Деултум, Плиска и Берое. Хипотезата за Плиска, макар и широко пропагандирана, противоречи на историческите хроники, съгласно които покръстването е станало далеч от народа на Борис, на византийска територия и на място, близо до военните действия. Затова старозагорци са категорични, че това е в Берое, където водил преговори с византийския патриарх Фотий по начина и условията на своето покръстване. Твърдят, че е на Тодоровден, в манастира по пътя, дето сега се казва Царския път. – на 20 февруари по стар стил.

4. Къде е гробът му

От 53 владетели , едва знаем гробовете на едва десетина. Сред тях не е цар Борис. Няколко версии има и те са все от мастити историци и археолози. Манастирът в Преслав свети Пантелеймон – това твърдят професорите Ваклинова и Овчаров заради саркофага МИХ. До свещеното аязмо в базиликата в Плиска, местни археолози. Шкорпил смята, че е в Караач теке, манастирът на черните брястове, както се нарича - Борисовият манастир край Варна. В Църквата в село Равна – казва проф. Казимир Попконстантинов. Друг претендент е манастирът “Свето Преображение Господне” до еленското село Марян, с колони от времето на Плиска и Преслав. И разбира се, най-разпространената версия - скалната гробница на около 3 км от Конника, в местността Кирека, до Каспичан. С две гробни корита, с много кръстове отпред. Според преданието, на това място се намирал манастирът „Св. Кирик“. За първи път това го твърди преди век един унгарски историк Геза Фехер, който намира постройки от два строителни периода – манастирски комплекс с некропол от XII – XIV в. и в по-долен слой – старо здание с голяма зала, построена в мащабите като дворците в Плиска и Преслав. Постройката и гробницата са от края на IX и се твърди, че са направени за много високопоставени лица - за някой от царското семейство или за самия цар Борис. За съжаление, тя е била ограбена много преди да бъде проучена.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай