В китното село миналото и настоящето се срещат всеки ден
В дълбоките гънки на Западните Родопи има село, където калдъръмът още пази следите на дюлгерите, а звукът на каба гайдата се смесва с река, борове и дим от камини. Широка лъка е архитектурно-етнографски резерват и едновременно живо селище. То е училище за фолклор, сцена за кукерски игри и отправна точка към планински пътеки.
Името му идва от старобългарската дума „лъка”, означаваща извивка, кривина, и напълно подхожда на селото, разположено в красив завой на Широколъшка река, на около 23 км от Смолян и близо до Пампорово и Девин. За мнозина първата среща е с архитектурата, но причините да се върнат са музиката, ритуалите и усещането, че тук традицията е всекидневие, а не просто витрина.
Каменни свидетели на времето
Широка лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват заради необикновено добре запазения възрожденски облик. Има терасирани по двата бряга на реката родопски къщи от XVIII–XIX в. с масивни каменни основи, дървени чардаци и тънки прозорци. Вътрешността им крие „тайници“ и вградени долапи. Дворчетата са скрити зад високи бели зидове и почти винаги имат каменна чешма. Сред емблемите са Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи. Те са образци на местния майсторлък, които често попадат в туристическите маршрути и албуми.
Самото село лежи на малко над 1000 м надморска височина, а достъпът до него е удобен. Намира се на 23 км северозападно от Смолян, на 22 км югоизточно от Девин и едва на 16 км западно от Пампорово. Тук архитектурата не е „декор“, а рамка на всекидневие, което естествено еволюира с времето.
Сърцето на ансамбъла е храмът „Успение Богородично“, завършен през 1834 г., за който традицията и надписът до входа твърдят, че е издигнат само за 38 дни от цялото село под ръководството на майстор Тодор Паламарчов. Вътре впечатлява иконостас с фина резба и позлата, приписван на дебърски майстори, а на няколко крачки е Старото училище (1835). Тази малка зона с храма, училището и каменният площад е „сцената“, на която и днес се случват голяма част от обществените събития.
От каба гайдата до училището по фолклор
Широка лъка е една от люлките на родопската песен и на характерното многогласно пеене, съпроводено от каба гайда - ниска, дълбока и меко звучаща. Още през 1971 г. тук е основано Средно музикално училище за народни песни и инструменти, днес Национално училище за фолклорни изкуства, което подготвя певци, инструменталисти и танцьори от цялата страна. Раждането на училището е акт на културна далновидност. Първият прием е на 5 септември 1971 г., а сред ранните двигатели са проф. Константин Шопов и учителят Манол Радичев. Половин век по-късно възпитаници на школото са солисти в състави като „Филип Кутев“, а репертоарът на училището редовно се чува на площада в селото.
Музикалното наследство не живее само в класните стаи. Родови песни се предават „устно“ от баби към внучки, от гайдар към гайдар. Сред знаковите имена са сестрите Кушлеви и редица изпълнители, които превръщат родопската мелодика в разпознаваем „знак“ на България в чужбина. Така музиката в Широка лъка не е фон за фолклорен театър, а истински втори език на общността.
Кукери събуждат хората в началото на март
Всяка първа неделя на март Широка лъка е домакин на един от най-известните кукерски празници у нас - „Песпонеделник“. По улиците излизат „чудовища“ с дървени саби, боядисани в червено. По поясите им дрънчат характерни родопски чанове, а върху маските има чесън, чушки и боб, което е символична защита от злите сили. Ритуалът има езически корени, но живее в християнския календар като пролетно пречистване и пожелание за плодородие и здраве. Фестивалът е туристически магнит, но и важно локално събитие, което сплотява махали и поколения - от учениците във фолклорното училище до възрастните майстори на маски.
Празникът е достатъчно силен образ, за да попада в международни пътеводители. Внушителните костюми и енергичните танци изпълват калдъръма, а ехото от чановете резонира в тясната долина. Тази „жива картина“ прави селото част от големия български календар на нематериалното културно наследство.
База за природен туризъм
Географското положение на селото е привилегировано. То е в централната част на Родопите и е логична база за разходки към високите била на Чернатица и към подножието на Перелик. Пресеченият релеф гарантира гледки към иглолистни гори, тревисти ребра и скални откоси, които сменят цвета си с всяко време. Тук на късо разстояние са и други популярни родопски точки, като Пампорово (16 км), Девин (22 км) и Смолян (23 км). През зимата близостта до ски зоната носи удобство за семейства и начинаещи, а през лятото районът е подходящ за пешеходни преходи и кратки радиални излети.
Покрай селото минават и няколко по-леки маршрута, подходящи да бъдат изпитани Родопите без сериозно изкачване. Пътеките водят до параклиси по билото, до площадки за наблюдение над реката или към съседни махали, където могат да се видят още примери на родопската къща. В самото село има и етнографски експозиции. Те са в т.нар. „къща на екзарх Стефан“, както и пункт от инициативата „Стоте национални туристически обекта“, което улеснява планирането на тематични обиколки в област Смолян.
Кухня, гостоприемство и бавен ритъм
Родопската трапеза е в синхрон с планината - сдържана, но запомняща се. Пататникът (картофи, лук и подправки, печен в тава или сач), клинът (баница с ориз и яйца) и марудниците (меки питки, често поднасяни с мед или сирене) са „задължителна програма“ за повечето къщи за гости. Няма нужда от туристическа „режисура“. Вечер камината и гайдата често се появяват сами в домакинствата, които са запазили възрожденските си интериори и ги споделят с гости. В тази интимност селото се отличава от „резервати на хартия“. Тук архитектурното наследство продължава да е обитавано, а фолклорът е практикуван, не само показван.
Самата туристическа инфраструктура е скромна и мащабът е човешки, което също допринася за търсения от мнозина бавен туризъм. В радиус от десетки километри могат да се включат и други родопски идеи, като минералните води на Девин, природните феномени по пътя към Триград и Ягодина, езерата над Смолян. Но точно Широка лъка предлага рядкото усещане, че центърът на вниманието са домът, дворът и песента, а не сергията.
Селище с бъдеще
Макар населението на родопските села да намалява като цяло, Широка лъка е пример как културна институция, като училището по фолклор, може да поддържа жизненост. Полувековният юбилей през 2021 г. бе отбелязан с концерти и програми, които показаха неразривната връзка между старите носители на знание и новите изпълнители. Наличието на професионална сцена и репетиционни бази обяснява защо в селото често има културни събития извън туристическия пик, като майсторски класове, работилници, изложби на местни занаятчии.
В същото време Широка лъка запазва календар на традиционни прояви - от „Песпонеделник“ в началото на март до летни концерти и участия на възпитаниците в национални форуми. Тази комбинация от институционализиран фолклор и обичайна практика в дома и на площада е рядка и ценна. Тя прави селото не просто красива спирка, а пространство, където човек може да наблюдава как нематериалното наследство се предава в реално време на следващо поколение.
Широка лъка е от редките места, където формата и съдържанието съвпадат. Възрожденската архитектура не е „сцена“ за туристи, а дом за хора, които още живеят с песента, гайдата, чановете и календарния ритуал. Храмът, издигнат за 38 дни през 1834 г., събира в себе си символиката на това упорство. Училището по фолклор е неговото бъдеще. „Песпонеделник“ е връзката с най-старите пластове на културата. И когато човек тръгне по калдъръма към реката, разбира защо тук думата „лъка“ означава не просто география, а ритъм на живот.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
