Туристи наблюдават с телескопи розови пеликани и блестящи ибиси
Между влажната прегръдка на река Дунав и леките възвишения на Лудогорието се простира едно от най-тайнствените и удивителни места на българската природа - резерватът "Сребърна". В това привидно скромно кътче на Североизточна България времето тече по-бавно, слънцето се оглежда в неподвижната повърхност на езерото, а всяка утрин се пробужда в съпровод на хиляди крилати същества, които го наричат свой дом. Но "Сребърна" не е просто езеро, нито просто резерват. Това е сцена на природен спектакъл, който се разиграва от хилядолетия, и чиито главни герои са сред най-редките и застрашени обитатели на Европа.
Резерватът "Сребърна"
Природен парк "Сребърна" е разположен на около 18 километра западно от Силистра и непосредствено до едноименното село. Водещият елемент на резервата е езерото "Сребърна", чиято площ варира между един и два квадратни километра в зависимост от сезона и валежите, а заедно с прилежащите влажни зони обхваща около 600 хектара. Уникалността му произтича не толкова от размерите, колкото от неговото разположение и екологична роля. Намира се точно по миграционния път "Виа Понтика" - една от основните птичи "магистрали" между Европа и Африка. Това го превръща в жизненоважно място за почивка, размножаване и гнездене на стотици видове птици, включително такива, които са включени в Червената книга на застрашените видове.
"Сребърна" е и свидетел на природния пулс на света. Тук пролетта идва с гнездящите птици, лятото носи експлозия от живот в тръстиките и водните брегове, есента е време на отлитане и прощаване, а зимата - на тишина и липса на движение. Този сезонен ритъм на живота я прави уникално място не само за наблюдение, но и за размисъл.
Домът на къдроглавия пеликан
Славата на "Сребърна" далеч надхвърля границите на България. През 1983 г., като признание на екологичната им значимост, езерото и околната зона са включени в списъка на световното природно наследство на ЮНЕСКО. Тогава това е едва вторият български обект след Рилския манастир, получил тази чест. По-късно, през 1997 г., мястото е включено и в списъка на биосферните резервати на програмата "Човекът и биосферата" към световната културна организация, което го прави обект от световна важност, не само по природни, но и по научни и образователни критерии.
В резервата са регистрирани над 220 вида птици, от които повече от 100 гнездят редовно. Най-емблематичният сред тях безспорно е къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus) - величествена птица с размах на крилете над 3 метра, която гнезди едва на няколко места в Европа. Колонията в "Сребърна" е една от малкото трайни популации на този застрашен вид на континента. Неговото присъствие е не само символ, но и индикатор за здравето на цялата екосистема.
Заедно с къдроглавия тук се срещат още и розови пеликани, както и лопатарки, малки корморани, блестящи ибиси, няколко вида чапли, рибарки, гмурци и други редки водолюбиви птици. В "Сребърна" се наблюдават и типични за степния и крайдунавския пейзаж хищни птици като тръстиковия блатар, бялата лопатарка и морския орел.
Не по-малко впечатляващо е и водното богатство. В езерото живеят над 20 вида риби, сред които щука, шаран, каракуда и платика. Влажната растителност включва тръстика, рогоз, водни лилии, жабешка водна леща и няколко ендемични вида, приспособени към променливото водно ниво. Всичко това изгражда един сложен и деликатен природен баланс.
Историята на едно възраждане
Макар "Сребърна" да е защитен още от 1948 г., в края на XX век той преживява дълбока екологична криза. Промените в хидроложкия режим на Дунав, както и прекратяването на традиционни човешки дейности като косенето и пасищното животновъдство, водят до нова циркулация на водите, заблатяване и обрастване с тръстика. Така жизненоважни открити водни площи се свиват, а заедно с тях и възможностите за гнездене и хранене на водолюбивите птици.
След включването на резервата в списъка на световното наследство в опасност през 1992 г. България предприема редица действия. Изграден е шлюз за контрол на водния обмен с Дунав, започва активен мониторинг, въвеждат се забрани за риболов, паша и туризъм в най-чувствителните зони. Паралелно с това се извършват изследвания върху карстовия принос на подземните води и влиянието на климата върху резервата.
"Сребърна" е най-значимото място за гнездене на къдроглавия пеликан в България и едно от най-добрите в Европа. Това е екосистема от световно значение, която реагира чувствително на промените в хидрологията и климата, но и се възстановява при адекватна защита", отбелязва доц. д-р Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците в Националния план за действие за опазване на вида.
Усилията дават резултат. През 2003 г. "Сребърна" е официално изваден от списъка на застрашеното световно наследство. Природата започва да се възстановява, макар и бавно. Днес популацията на къдроглавия пеликан е стабилна, а всяка година приносът на доброволци и учени укрепва успеха на този български екологичен рай.
Туризъм между тръстиката и гостоприемството
"Сребърна" не е затворен научен обект, а място, което предлага уникални изживявания. За гостите е създаден модерен посетителски център, разположен в самото село Сребърна, където могат да се видят изложби на препарирани птици, да се изгледат образователни филми и да се наблюдава езерото през панорамни прозорци с телескопи. Центърът работи целогодишно и посреща хиляди ученици и туристи.
Около езерото са изградени дървени наблюдателни платформи, от които при добро време могат да се видят цели колонии пеликани, корморани и чапли. Маркирани са пътеки и велосипедни маршрути, които преминават през буферната зона и позволяват на туристите да се докоснат до степната и влажната природа без да я нарушават.
Покрай нарастващия интерес към екотуризма в България "Сребърна" се утвърждава като устойчив модел за съчетание на природозащита и местно развитие. Пътната връзка от Силистра до селото е обновена, а новите туристически указателни табели дават насоки към наблюдателните кули, музейния комплекс и маркираните екопътеки.
В самото село има вече няколко малки, но добре уредени семейни хотели и къщи за гости, оборудвани със санитарни удобства, интернет и трапезарии, в които се сервират ястия по традиционни рецепти от Добруджа - рибена чорба, баница с тиква, туршии и домашен хляб с лимец. Местните жители предлагат и водачество. Те познават не само пътеките, но и всеки храст по маршрута, и често са обучавани от екологични организации да работят с посетители от страната и чужбина.
Отблясъци от миналото
"Сребърна" е не само обект с природно значение. Той е и носител на местна митология, вплетена в живота на няколко поколения. Една от легендите разказва, че езерото се е образувало там където преди векове паднало от ръцете на бягащи турски войници сандъче със сребро. Заровено било набързо под земята, но на сутринта мястото било покрито с вода.
Друга по-нежна история говори за мома на име Сребра, която била влюбена в овчар от отсрещното село. Един ден буря ги разделила, а от сълзите на девойката се образувало езеро, чиято повърхност и до днес блести при изгрева на Слънцето като сребро. Вярва се още, че когато в нощта срещу Еньовден луната се отрази в езерото, който види светлината й върху крилете на пеликан, ще бъде благословен със здраве.
Сребърна ни напомня, че опазването на природата не е лукс, а морален дълг. То изисква знания, воля и сътрудничество. Ако успеем да съхраним тази крехка вселена от тръстики, вода и животни, значи има надежда за много други места по света. А ако някога забравим значението на "Сребърна", загубата ще е не само местна, тя ще бъде загуба за целия свят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
