*В Бургас изграждат първата специализирана лабораторния за консервация на
находки от морето, това заяви пред "Стандарт" д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология
- Д-р Прахов, министърът на културата Мариан Бачев съобщи, че Центърът за подводна археология в Созопол предстои да бъде признат за институция от категория 2 към ЮНЕСКО. Какви са конкретните стъпки и срокове преди това да стане факт?
- Предложението на България ще бъде разгледано на следващата среща на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО през октомври. Ако кандидатурата бъде одобрена, ще се подпише договор между българското правителство и ЮНЕСКО. След това, в рамките на една година, България трябва да трансформира Центъра за подводна археология в Институт за подводно културно наследство под егидата на организацията. През идните дни трябва да бъде прието решение на Министерски съвет за тази стъпка на България.
- Остров Св. Св. Кирик и Юлита край Созопол ще бъде превърнат в Световен център за подводна археология. Какво ще означава това за региона – както в научен, така и в туристически план?
- Министерството на културата има концепция за създаване на Център за изкуства и култура на остров Св. Св. Кирик и Юлита. Там ще се помещава и седалището на Центъра за подводна археология. Предвиждат се офиси, лаборатории за интердисциплинарни изследвания, депа за археологически материали и експозиционни площи. Историческата сграда на Военноморското (Рибарското) училище ще се превърне в Музей на черноморските цивилизации и култури, където ще бъдат изложени както подводни находки, така и такива от крайбрежието. Целта е да се представи културното наследство на Черноморието в цялата му пълнота.
- Това как ще повлияе върху дългосрочните дейности на българските и международните изследователи?
- В момента работим по съвместни проекти с университети, научни институции и специалисти от САЩ, Хърватия, Австралия, Украйна и други страни. Ако центърът бъде признат за институция от категория 2 към ЮНЕСКО, той ще има регионални и международни функции – съвместни експедиции, обучения, обмен на знания, съвместни проекти в областта на консервацията и популяризирането на подводното наследство. Особено важна ще бъде ролята му за прилагането и разпространението на Конвенцията на ЮНЕСКО за защита на подводното културно наследство в
Черноморския регион. Една от задачите ще е да се работи за ратифицирането на конвенцията от черноморските страни. България е първата европейска страна, и втората в света, която ратифицира конвенцията.
- Как се подготвяте за това?
- Ние ще се подготвим усилено за това да провеждаме съвместни проекти с участието на страни от Черноморския басейн, Югоизточна Европа, Близкия изток, Централна Азия и Долния Дунав. Създаваме контакти и подготвяме партньорства. Ако проектът бъде реализиран, остров Св. Св. Кирик и Юлита ще се превърне в емблематичен културен и научен център – не само за България, но и за целия регион. Това ще допринесе значително и за развитието на културния туризъм.
- Проучванията край Китен продължават. Има ли вече интересни открития за потънали кораби или нови археологически обекти в района?
- Северният и южният залив на Китен са от особено значение за подводната археология на България. До момента във всеки от тях са открити по четири потънали кораба, като броят им вероятно е по-голям – по данни от водолази. Разкрито е и праисторическо селище от бронзовата епоха в Южния залив. В момента активно се проучва един от корабите. Всеки сезон се разкриват нови артефакти – предмети, които дават ценна информация за предназначението на плавателния съд, корабостроителните традиции, търговията и бита на екипажа. Намерени са артефакти от късната османска епоха с произход от Цариград, Далечния изток, Западна Европа. Установено е, че корабът е от края на XVIII век или нчалото на XIX в., управляван от християнски екипаж. Сред находките има дърворезба с имената на собствениците. Всичко това подлежи на консервация и подготовка за експониране. Проучванията се осъществяват със съдействието на Министерството на културата, както и в партньорство с Института за корабна археология към Тексаския университет в САЩ. Участват също специалисти от Австралия, Украйна, САЩ и други държави. Това
международно сътрудничество се развива успешно вече няколко години.
- Как ще се гарантира опазването на морското културно наследство и ще има ли нови регулации или механизми за защита?
- Настоящото законодателство осигурява относително добра защита на
подводното културно наследство, но има място за подобрения. Основен проблем е липсата на специализирана лаборатория за консервация на подводни находки. Това ни ограничава в работата – при откриване на крехки артефакти понякога сме принудени да ги оставим на място, докато разполагаме с условия да ги обработим. Морските находки изискват незабавна професионална намеса, за да бъдат съхранени. В момента, Община Бургас, Министерство на културата и Център за подводна археология, а в перспектива и с филиала на Националната художествена академия в Бургас и Университет „Проф. д-р Асен Златаров“, подготвяме създаването на такава лаборатория. Предстоят консултации с водещи световни експерти и посещения на водещи лаборатории, за да изградим първата в България и региона лаборатория за консервация на подводни находки. Тя ще бъде и център за обучение, научен обмен,
семинари и конференции.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
