В близост се намира Тросковския манастир, където са отсядали Васил Левски и Иван Рилски
Коматинските скали не са сред най-познатите дестинации на туристите, но със сигурност се знаят от търсачите на мистичното. Те са природен феномен, разперил снага между симитлийските села Брестово и Сухострел, на 25 км над град Симитли.
Коматинските скали или Коматиница са огромен, причудлив магичен скален комплекс, който е изпълнен с мистика и много легенди от векове наред. Те разказват за войводи, хайдути, комити, търсачи на иманета, за тайнствена пещера, която крие жълтици и алтъни. И скалните образувания са на ръба между реалността и мистериозното.
Не е тайна, че геоложкият феномен е обект и на иманярски набези. Скалите, високи до 100 метра на места, са образувани преди 35-40 милиона години.
В тях в миналото са се крили хайдути. От високото те са наблюдавали дали не ги преследват турски потери (групи въоръжени лица, които търсят някого), а и мястото е било удобно за отбрана. В скалите комитите са криели златото, което са взимали от аги и бейове.
Местните хора разказват истории за опити на различни мераклии да се докопат до скъпоценния метал. "Някога двама мъже са се натъкнали на част от жълтиците и успели да се измъкнат от капана на скалите. Но после не могли да имат деца, затрили се и родовете им. Не видели щастие, а само мъка заради задигнатото имане. Златото в Коматинските скали е прокълнато, то е "кърваво", до него не бива да се докосва човешка ръка. Защото тези, които са го крили сред скалите, са проклели всеки, които стигне до златото, да бъде застигнат от зло и нещастие", казват по-възрастни жители на Брестово.
Те си спомнят за намерени през миналия век човешки кости на мъж, който останал заклещен между скалните стени. Така и не могъл да се измъкне от утробата на масива. В селището се носи и друго предание. За местен човек, който имал смелостта и куража в края на 19-и век да се вмъкне вътре и да търси имане. Не се вслушал в съветите на близките си и на останалите свои съселяни, че златото е прокълнато. Намерил сандък с пари. Върнал се в селото за въжета, тъй като нямало как да го измъкне с голи ръце. Така и не се върнал повече. Пропаднал в огромна пещера заедно със сандъка.
Факт е, че тези легенди накараха преди петнадесетина години американци да проявят интерес към това място. Те искаха да проучват терена за наличия на златни находища, но всичко остана само намерение.
До Коматинските скали води черен път по самото било, проходим за джипове. Скалният масив е невероятен и спира дъха на всеки, който го зърне отблизо. Поразява с размерите и отвесите си. Масивът се дели на три. Най-внушителен е югозападният.
Някои оприличават скалите на различни вкаменени фигури. Най-внушителната част от скалния масив е като огромна уста на праисторическо животно. За други цялата скална композиция представлява огромен венец.
Откъм реката има скална фигура, която поразително наподобява бременната Богиня Майка от езическите времена. Като че посланието към нас е: "Не е важно златото, а децата!".
На 3-4 километра от скалите пък, се намира едно дряново дърво. В горната му част е оформена арка от самата природа - по този начин са се сплели два от стволовете. През нея преминават бездетните жени и впоследствие забременяват. Славата на дряна се носи из цялата страна, че и в съседните Гърция и Северна Македония. Много хора твърдят, че дрянът помага и невестите зачеват след като минат под него. Твърди се, че чудодейното дърво има необяснима сила. Под него се минава три пъти през арката при изгрев слъце. Всяка жена трябва да се прекръсти, щом мине под нея и да изрече молитва. Не се говори силно, шепне се. Оставя се някакъв нишан или дар върху дървото - кърпичка, дреха, носени от молещите се за рожба.
Друго място, което може да посетите в близост, е Тросковския манастир "Свети Архангел Михаил". Той е събарян и опожаряван няколко пъти, но е оцелял през вековете. Привлича все повече туристи от страната и чужбина в полите на Малешевската планина. Светата обител се намира на над 20 км от Симитли.
Основан е още по време на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите. Светата обител е построена в далечната 1149 година, което я прави по-стара дори от Рилския манастир.
В Тросковския манастир са отсядали Васил Левски и Иван Рилски, а цар Иван Асен II е прекарал детството си там. Строен е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко за по-голяма здравина. Предполага се, че са слагали още захар и яйца. През 2007 г. храмът е реставриран със средства на община Симитли.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
