На брега на морето! Гробницата, която пази духа на Бендида.

Търсели в стените златни нишки, вградени от траките

На брега на морето! Гробницата, която пази духа на Бендида. | StandartNews.com

Архитекти и до днес гадаят как е построена Куполната гробница в Поморие

Със специално издание, изпълнено с история, вдъхновение и национална гордост, вестник „Стандарт" отбелязва 33 години журналистика със сърце и кауза

Тазгодишният празничен брой е още по-ценен – защото празнуваме и 15 години кампания „Чудесата на България", която промени начина, по който говорим и мислим за културното наследство. Колекционерският брой съдържа 40 специални страници за Чудесата. Вижте едно от тях - Куполната гробница в Поморие.

Близо до Поморие, далеч от шумния поток на туристи и плажуващи, се издига хълм, който крие едни от най-загадъчните архитектурни свидетелства на древността по нашите земи. "Кухата могила", известна още като Куполната гробница заради характерната архитектура крие много от тайните на древния град Анхиало, тъй като все още не е напълно проучена. Тя датира от II - III век сл. Хр. и е единствена по рода си на Балканите.

Погледната отвисоко могилата прилича на яйце и символизира утробата на богинята-майка Бендида, в която се заражда животът. Някои учени вярват, че бог Сабазий влиза в могилата на 22 септември през отвора на колоната. В нея освен религиозни обреди, са се извършвали и ритуали за зачеване.

Името на гробницата идва заради висока централна куполна камара, изградена под изкуствено насипан хълм (могила), чийто обем е в значителна степен кух отвътре. Друга легенда разказва, че на нейното място е имало чифлик. Двама овчари, докато пасели добитъка си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича "Кухата могила".

ВИЖ ОЩЕ: Чудесата на България: Там, където е сърцето

Гробницата край древния Анхиало е споменавана многократно в антични и средновековни документи.

Тя е толкова мистична, че и до днес археолози и архитекти все още не намират точния метод, по който е построена. Паметникът е комбинация между типична тракийска куполна гробница и римски мавзолей под насипа на надгробна могила. Интересната й архитектура и до днес оставя много въпроси без отговори -  дали е мавзолей или светилище на герой, където се извършват религиозни ритуали?

Ако е гробница, защо няма останки от кости? Приета е научната хипотеза, че съоръжението е служило за мавзолей на богата анхиалска тракийска фамилия, в който са се извършвали ритуали, посветени на култа към слънцето, и това е най-вероятното предназначение на Куполната гробница.

Проучванията започват в края на ХIХ век, когато братята Карел и Хермин Шкорпил посетили Анхиало (старото име на Поморие), за да описват местните старини - паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици и чертежи, а всичко, което е описано от тях, съвпада до сантиметър с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнението, че това е мавзолей, т. нар. хероон - светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение

ВИЖ ОЩЕ: Чудесата на България - 15 големи успеха!

През 1958 - 1959 г. започват възстановителните работи, придружени с частични разкопки, но никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница е, че след като е била построена, била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения.

Към "утробата" на гробницата води коридор (дромос), дълъг 22 м. По него се стига до кръгла камера с диаметър 11,60 м и височина 5,50 м.

В горния си край тя се разтваря като гъба и преминава в стените. В центъра й се издига куха колона с диаметър 3,30 м, в която в древността имало вита каменна стълба, отвеждаща към повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които са били поставяни урните на покойниците. Предполага се, че стените са били изрисувани, но днес посетителите могат да видят само следи от зелена мазилка. Градежът на гробницата все още остава загадка. Архитекти изучават мавзолея, за да разгадаят тайната на гъбообразния му купол и кухата колона с витото стълбище, което най-вероятно се е срутило, защото камъкът е много ронлив. В цялата Римска империя е имало 16 сгради с подобни стълбища, които са много редки. Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманяри.

Интересът към "Кухата могила" никога не е спирал.

Руският учен и бивш зам.-началник на Космическите войски на страната Владимир Паголов твърди, че формата й създава магнетизъм, а при натиск и вибрация камъкът, от който е изградена, създава пиезоелектричен ефект. Интересен факт е, че желязото в условие на магнетизъм започва да се движи в синхрон с електромагнитните вълни.

През 1942 година обектът е обявен за строго секретна зона. Специализиран отряд от германската армия се опитва да взриви колоната и дромоса. Хипотезата е, че търсят технология от миналото. Друга версия е, че траките са втъкали златни нишки в стенописите и именно те са били обект на интереса към гробницата.

Предания твърдят, че престоят в могилата действа лечебно на човешкия организъм и отключва различни точки от чакрите.

"Кухата могила" е реставрирана през 1958 година и е обявена за архитектурно-строителен паметник през 1965 г.
През 1975 г. при изравняването на могила, намираща се на 500 м северозападно от античната гробница е открито богатото погребение на тракийската жрица и лечителка Лесескепра, датирано в края на I в.пр.Хр. - I в. сл.Хр. Уникалните златни накити днес се съхраняват в археологическата експозиция на РИМ - Бургас.

 

Единственият храм без олтар на изток

Църквата "Преображение Господне" е осветена преди 260 години

Разположена в най-източната част на полуострова, в непосредствена близост до архитектурния резерват "Стари поморийски къщи", църквата "Преображение Господне" е най-старият действащ храм по цялото Българско Черноморие. 

Първото светилище на това място датира от девети век, но през 1760 година е разрушено и напълно изравнено със земята. Благодарение на усилията и вярата на местните жители, три години по-късно започва нов градеж. През 1765 г. на мястото на предишната малка черквица е окончателно издигнат и осветен храмът "Преображение Господне". 

Църквата е изградена изцяло от камъни, подравнени с дървени греди. Представлява правоъгълна сграда с двускатен покрив и два входа - главен от запад и страничен от юг. В малка зидана арка на върха на западния покрив е окачена камбаната. Понастоящем са останали сравнително малко храмове в България с такава старинна звънарница. Без външни кубета, кула-камбанария, архитектурата на църквата не е пищна, но изглежда някак ослепително в своята обикновеност и скромност. Сдържаният външен вид обаче е за сметка на вътрешния облик, който е с висока художествена стойност: дърворезбени пластики, старинни каменни свещници и великолепен иконостас с флорални мотиви. Той помества 17 големи икони от царския ред и 33 малки под тях. Светините са  изписани от различни зографи през XVII-XVIII век, а някои икони са още от XVI век. 

Под царската икона на Исус Христос има малко аязмо с бликаща изворна вода, заради което местните жители са нарекли мъничкото изворче "Сълзите на Христос".

Оригиналната архитектура и богатата вътрешна украса правят църквата неповторима, но уникалността й е подсилена от факта, че това е една от малкото църкви в целия християнски свят без олтар на изток. През 1972 година тя е проучена и вписана като оригинален паметник на изобразителното изкуство, а през 1976 г. е обявена за паметник на културата с национално значение - I степен.
През 2025 г. Поморие отбелязва 260 години от освещаването на храма. 
 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай