Най-вдъхновяващата кампания има над 250 посланици по света, запали искрата в младите
Наистина е вярно! Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Преди 15 години една мечта - да видим България в центъра на европейската културна карта, там, където от хилядолетия е нейното достойно място, се превърна в кауза. Каузата "Чудесата на България" порасна в национална мисия. Мисията се превърна в държавна цел - Бранд България, новият модерен разказ за културата, туризма и младите таланти на страната ни, които ще пренесат древното ни наследство в утрешния ден. И ще вплетат българския културен код в световния - като шевица на бъдещето. Държавната цел стана поглед в утрешния ден...
Всичко започна на 29 юли 2010 г., когато "Стандарт" излезе с централно заглавие на първа страница: "Созопол става Йерусалим II". Поводът бе невероятното откритие на екипа на проф. Казимир Попконстантинов - мощите на св. Йоан Предтеча.
Днес, 15 години по-късно, когато на 10 август "Стандарт" навлиза в най-духовната си и отдадена възраст - 33 години, мощите на Кръстителя ни дават онази сила, която носи вдъхновение и осветява пътя, за да продължим да палим пламъка български.
1. Стратегически държавен приоритет
Превръщането на културно-историческото наследство в стратегически държавен приоритет е големят успех на кампанията "Чудесата на България". Той започна с откриването на първата специализирана европейска програма за превръщане на Чудесата в културно-исторически атракции. По нея до 2013 година държавата инвестира близо 200 милиона евро в културно-историческите обекти. Така бяха преобразени десетки чудеса, обновени бяха църкви, манастири и джамии. С пари от държавния бюджет бе направен първият културно-исторически маршрут "Виа Понтика" от Созопол до Царево, районът получи чисто нов път, който в пъти повиши и туристите, и икономическото развитие на региона.
2. Нов модел за финансиране
Кампанията "Чудесата на България" научи археолозите да не пазят откритията си в дебели папки и тефтери, а да разказват истории от миналото, които пленяват младите да обикалят старините. Интересът към разкопките промени модела на финансирането им. Днес все повече се говори за стратегически обекти, които развиват културно-исторически туризъм. Списъкът им расте и за тях се отделя специално финансиране.
Кампанията "Чудесата на България" подпомогна стотици чудеса с дискусии, в които властта пое и изпълни конкретни ангажименти за финансирането им.
3. Спасяване на крепости и светилища
Десетки чудеса спаси кампанията "Чудесата на България". На още толкова подадохме ръка за собствеността или превръщането им в културно-историческа атракция.
Сред първите обекти, на които помогнахме, бе собствеността на Царевец и Трапезица, благодарение на което Азербайджан успя да реализира мащабния проект за обновление на Трапезица. Подкрепихме инициативите за спасяване на Самуиловата крепост, на гробницата в Старосел, на пещерата Козарника. Бихме аларма за къщата на Яворов в центъра на София и за покрива на Националната библиотека, ангажирахме Европа Ностра със съдбата на камбаните от комплекса "Знаме на мира". Направихме специална дискусия за фабриката на Добри Желязков, която днес е единственият по рода си музей на текстилната индустрия в Сливен.
4. Популяризиране на наследството
И днес си пазя Паспорта на туриста, с който обикалям Чудесата на България и сама си събирам печати, каза преди месец развълнувана пловдивчанка на една от последните ни дискусии. 15 години няма ден, в който да не сме разказвали историите на Чудесата. Направихме десетки изложби - от София, през Букурещ и Белград, до Брюксел и Баку. Заснехме поредица клипове, организирахме фестивали. 5000 души пяха "Мояа страна, моя България" в НДК на уникалния концерт-спектакъл през 2012 г. Всяка година кампанията "Чудесата на България" раздава единствените по рода си Оскари за Чудесата. Наградите за културно наследство, които определят читателите на "Стандарт" с гласуване, са най-чакани от историци, археолози, кметове. Направихме серия телевизионни предавания. Лично тогавашният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова откри Зала на "Чудесата на България", която създадохме заедно с фондация "Созопол".
Гайди озвучиха есенната сесия на 50-ития парламент за стартана специалната изложба "Чудесата на Родопите".
Издателската програма "Чудесата на България" включва 18 книги за Чудесата, специално написани за поредицата от археолозите, които ги проучват и два алманаха на български и английски за над 120 знакови обекта и съкровища. Направихме единствената рубрика "Чудесата на България" в българските медии, реализираме от година единственият по рода си подкаст "Чудесата на България". Групите на Чудесата в социалните мрежи имат десетки хиляди последователи.
5. От културно наследство към културен туризъм
С гордост можем да кажем, че Министерство на туризма се роди след дискусия на "Стандарт" БАН по време на SOS-дебатите за страната ни, които организирахме с Академията през 2014 г. Тогава не само ангажирахме всички политически сили с меморандум за създаване на ведомството, но и излязохме с голямата национална цел - стратегия за превръщане на България в дестинация за 4 сезона туризъм, основан на културно-историческото наследство.
Кампанията "Чудесата на България" промени редица закони. Благодарение на нея в Закона за туризма бе заложено създаването на национални регистри на туристическите забележителности, фестивалите и събитията, общините получиха повече правомощия да се произнасят по инвестиционни решения за паметниците на културата.
6. Новите маршрути по Чудесата
Над 50 маршрута за културно-исторически туризъм създаде чрез дискусиите си в страната кампанията "Чудесата на България". След Виа Понтика се родиха Виа Родопика, Виа Милитарис, Долината на тракийските царе. От три години новите маршрути се вплитат в регионалните брандове, които са част от големия Бранд България. Те включват и многобройните екопътеки, в които са влюбени младите българи. Регионалните брандове представят и маршрути за кулинарен и винен туризъм, създадени в кампанията ни "Да! На българската храна". Най-новата ни инициатива е мащабният проект "Виното по пътя на Чудесата", чиято реализация започва до края на годината.
7. Фактор за развитие на регионите
След 150-ата дискусия престанахме да броим форумите, които сме направили в страната за опазване и популяризиране на културното наследство. Бройката няма значение, важни са резултатите. Обединихме усилия за запазване и промотиране на чудесата в повече от 80 общини. Благодарение на тях държавата отпусна и повече пари за разкопки и социализация, подкрепи читалища, музеи, библиотеки, местни занаяти и фестивали.
8. Духовните чудеса на България
Те са най-съкровената част от кампанията, защото са свързани с вярата. Православието е съхранило България, а неговите безбройни чудеса са опора за всеки от нас и в трудни, и в щастливи дни. Първата ни инициатива бе пренасянето на мощите на св. Йоан Кръстител за всенародно поклонение в катедралния храм "Св. Александър Невски". Три пъти с благословията на Светия синод събирахме в София трите чудотворни икони на Богородица от Троянски, Бачковския и Рилския манастир. Уроците на Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай бяха наш пътеводител във вярата. Така направихме и маршрути за поклоннически туризъм, сред които изпъкват "Духовните Чудеса на Пловдивско", "По стъпките на Рилския Чудотворец", "Тайните на Земенския манастир". Организирахме специални дискусии в Църногорския и в Земенския манастир. Но убедени, че богатството на България е в нейното многообразие, не забравихме и мюсюлманите у нас. Единствени разказваме историите на Шуменската джамия, преобразяването на Джамията на седемте моми, славното минало на текета и чешми.
9. Почит към героите
Кампанията "Чудесата на България" ни научи, че най-голямото чудо на страната ни са хората. И примерът за всеки от нас са най-великите синове и дъщери на България - Васил Левски, Христо Ботев, Райна Княгиня. Затова, провеждайки уроци по родолюбие, обикаляме училищата, за да дадем искрата на националната гордост в младите. Издадохме единствената по рода си книга с легендите за Левски, реализирахме заедно с БАН идеята летището в София да носи името на Апостола. Направихме съвместно с държавна агенция "Архиви" кампанията за българските будители. Организирахме дискусията в Жеравна за Йордан Йовков, и за Георги С. Раковски в Котел.
10. Обединение на културния и туристическия бранш
Кампанията "Чудесата на България" научи и централната власт, и местната, и научния сектор, и туристическия бранш, че културата и туризмът вървят ръка за ръка. Големият ни пример са Турция и Гърция, които знаят как от всеки камък да създадат история, която привлича туристи, за да остави в тях преживяване и спомен.
Не случайно юбилейният форум "15 години Чудесата на България. SOS за културното наследство", който направихме в началото на годината, излезе именно с апел съм държавата за национална стратегия за културно наследство, в която култура и туризъм да са в синергия.
11. Бранд България
Кампанията "Чудесата на България" по естествен път бе надградена с новия разказ за култура, туризъм, иновации и младите таланти на страната ни, наречен Бранд България. С него искаме по примера на Гърция, Турция и Румъния да ребрандираме Балгария въз основа на културно-историческото й наследство. Днес туристите вече не търсят лъскави курорти, а отдалечени места, където да се потопят в историята на общността, да се докоснат до традициите, на вкусят от храната и виното й. Дискусиите на "Стандарт" вече създадоха над 15 регионални бранда, които туроператорите успешно промотират. Първият от тях бе Чудесата на Родопите.
12. Младежка академия
Кампанията "Чудесата на България" вече 15 години е обърната към младите, особено в малките населени места. На почти всяка наша дискусия талантите на отделните градове получават награди "Посланик на Чудесата". В кампанията "Научните Чудеса на България" отличихме красивите умове на България. Направихме и специална кампания за младите спортни чудеса на България.
А един на най-емоционалните ни успехи през последната година е създаването на Младежката академия "Чудесата на България". Уроците по родолюбие прераснаха в обучителните семинари, в които участват млади хора на възраст от 15 до 29 години. В тях разказваме на младите какво са чудесата, как те могат да се превърнат в ресурс за развитие на градовете и ги подтикваме сами да чертаят маршрути за културно-исторически туризъм, които да промотират в социалните мрежи.
13. Европейски скок
Голямата гордост на кампанията "Чудесата на България" е европейското признание, което тя получи. През 2018 г. тя бе отличена с голямата награда на популяризация на наследството на Европа Ностра - най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство. Следващата стъпка, че приемането на Чудесата в Европа Ностра. А от две години Общество "Културно наследство" бе признато от Европа Ностра за официалния представител на организацията за България. Председател на Общество "Културно наследство" е ръководителят на кампанията "Чудесата на България" Славка Бозукова.
14. Над 200 посланици на Чудесата
Над 200 посланици по света има за 15 години кампанията "Чудесата на България". Сред тях са големи имена на родната звезда Силви Вартан, световноизвестният изследовател Робърт Балард, бившата първа дама на Франция Сесилия Саркози, президентът на Бразилия от български произход Дилма Русеф, световните оперни великани Чечилия Бартоли и Пласидо Доминго, Христо Стоичков, Ирина Бокова, куп имените спортисти и учени. Над 25 посланици тръгват по най-магнетичните Чудеса на Родопите само това лято. Мащабната мисия "Дипломация на Чудесата" зарази с българския дух представителите на целия дипломатически корпус у нас. Чудесата на България бяха специално представени в Славянският университет в Баку, което привлече още един посланик на българското културно наследство - първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева.
15. Големият проект: "Общото минало, споделено бъдеще"
Още едно надграждане на кампанията "Чудесата на България" е в ход в момента. И това е мисията "Чудесата на Балканите". Тя започна още през 2023 г. със срещата на Европа Ностра в Сърбия, когато балканските представителства на организацията си взеха решение за общо промотиране на културното наследство на региона. Първа стъпка след това бе създаването на първия по рода си балкански пешеходен маршрут Мадан - Рудозем - Ксанти, който бе представен от Славка Бозукова пред Атинския съб на Европа Ностра. В края на миналата година Общество "Културно наследство" откри в Букурещ по време на срещата на върха на Европа Ностра специална изложба за Чудесата на България". А само преди месец съвместно с турското посолство направихме впечатляващото събитие "Най-старите чудеса на България и Турция" в столичния хотел "Рамада". Изненадата на 2026 г. ще е Младежки фестивал "Чудесата на Балканите".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
