На едно голо поле без път, близо до Петрич, Людмил Вагалински търсеше митичен античен град. Бони Петрунова току-що бе започнала разкопките в Пещера на тайнствена римска крепост.
ВИЖ ОЩЕ: Чудесата на България - 15 големи успеха!
Самотен внушителен метален кръст се издигаше на остров до Бургас, навявайки страховитите спомени от политическите лагери на социализма. Хълмът над село Белчин бе един от хилядите, обрасли с треволяци.
Панагюрското съкровище обикаляше света, но десетилетия не се беше връщало в родния си град. Казимир Попконстантинов откри едно сандъче на остров до Созопол и обяви, че това са свети мощи. Никой не вярваше, а археолозите се караха….
Така изглеждаше България през 2010 година, когато започна кампанията "Чудесата на България". В един горещ августовски ден обявихме, че е крайно време да се пресече кошмарното разединение, да се съхрани паметта на нацията и да се направи правилният прочит на историята.
Не знаехме с какво се захващаме…
Най-странното в чудесата е това, че те наистина се случват. Никой от нас не е очаквал, че от гледна точка на 15-летието, преоткриването на културно-историческото ни наследство, няма да има аналог в най-новата ни история. Че над 50-те хиляди артефакти вече няма да са просто статистически данни, които ни отреждат третото място в европейската съкровищница.
Днес Чудесата на България са новата ни визитна картичка. А стотиците обновени крепости, светилища, църкви, манастири, джамии, паметници, десетките културно-исторически маршрути, екопътеки и атракционни паркове, фестивали, обновени музеи и библиотеки, туристически центрове с 3D изображения връщат страната ни всеки ден на картата на най-желаните европейски дестинации. И най-важното – възкресяват самочувствието и достойнството ни.
Новият блясък
Чудесата на България носят на държавата гордост, приходи и инвестиции. Но за всички, които ги разравят, съхраняват, развиват и промотират – носят нещо много повече. Несравними емоции, които заедно преживяхме през последните 15 години.
Помня невижданите опашки пред „Александър Невски“, за да зърнат хората мощите на Св. Йоан. Няма да забравя сълзите на Бони Петрунова, докато гълъбите излитаха при откриването на Перистера, удивлението на Васил Николов, докато отмерваше уникалната крепостна стена до Солницата, блясъкът в очите на Диана Гергова, току-що извадила от земята златото на гетите.
Незабравима остана усмивката на Димитър Николов, докато гледаше как плава първото корабче към остров Света Анастасия, радостта в Белоградчик при вида на снимката на скалите в поста на Илон Мъск, възхищението на Мехрибан Алиева от величествения Царевец, треперещите ръце на Людмил Вагалински, държейки първата статуя, която намери в Хераклея.
Пред очите ми е притеснението на малкото родопско гайдарче от нестихващите аплодисменти на целия дипломатически корпус. Остана завинаги споменът от вълнението на Николай Овчаров при откриването на средновековния квартал на Перперикон. Запомних сладкодумните разкази на Божидар Димитров, както и щастливото лице на Вежди Рашидов, държейки първия договор с Лувъра. Често си спомням за гордостта, която изпитахме, когато Брюксел се поклони пред кирилицата.
И много болка до радостите...
Чудесата са като семената – когато са напоени от нашето внимание и признателност, поникват и разцъфтяват.
Но заедно с радостта, през тези 15 години вървеше и болката. Наследството продължава да се руши, а младите таланти - да си заминават. Европейските фондове все не стигнат до културата, бюджетът за Чудесата остава на заден план, кметовете винаги са виновните, археологическият сезон става все по-къс, дигитализацията на музеите и библиотеките още си е мечта.
А Бранд България и кампанията "Чудесата на България" продължават да съществуват в някаква паралелна реалност, често, въпреки държавата.
Ако успехът е това - да правиш нещо, което искаш - кампанията "Чудесата на България" е най-успешната. Дузина правителства и парламенти се смениха за тези 15 години, но тя устоя на промените и се превърна в национална кауза. Защото обединява гилдиите, които събират парче по парче новия разказ за културата и туризма.
Защото вдъхновява българите - със силата на предците ни, с енергията на общия ни културен код. Защото развива регионите - създавайки индустрия, която носи принадена стойност в бъдещата икономика. И най-важното – защото чудесата са там, където е сърцето.
Силата на обединението
15 години семейството на Чудесата на България непрекъснато расте, за да ни напомня, че когато сме заедно, наистина правим чудеса. От цялото си сърце благодаря за неуморната работа на историците, археолозите, кметовете, архитектите, преподавателите, пазителите на традициите и занаятите, младите таланти на България. Респект към бизнеса, който отделя пари и за култура.
Нашата обща кауза не е само за 15 години. Продължавам да вярвам, че чудесата не са изчезнали в трудното и безславно съвремие. И че държавата най-накрая ще се присъедини към голямата ни общност с ясна визия и национална стратегия, с конкретни стъпки. От това зависи и какво ще запишем на визитната картичка на Бранд България: Страна на чудесата или държава на чудесиите.
Дали ще се случи? Предстои да видим.
Ако всичко беше така просто, чудесата не биха били чудеса...
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
