Съкровищницата разказва как са се формирали първите технологии в минното дело
Автор: Джансу Юсуф
Сигурно и на вас се е случвало да минавате край нещо обикновено и в повторяемостта на ежедневието да пропускате да забележите уникалността му.
Случи се и на мен. Aз съм Джансу Юсуф. Родена съм в Източните Родопи и връзката ми с корените е силна и днес. В село Морянци от малка съм заобиколена от причудливи скали и красиви дъбови гори. Учих в Крумовград, а сега съм студентка в Пловдив. Да видя по-добре родния си край ми помогна промяната на гледната точка, след като станах студентка.
Чудесата на България са много, а в Източните Родопи уникални места не липсват. Скални ниши, светилища, митове и история се преплитат в красиви комбинации.
Уча педагогика и харесвам да работя с деца. Така започнах и първата си работа като аниматор. След това в Крумовград се появи възможност да стажувам в музей. Реших, че вече имам опит и едва ли е много по-различно да си аниматор в музей. Така започна моето пътешествие - три месеца в музея на златото и разходка в историята и развитието на родното ми място.
Не бях предполагала колко интересно може да бъде как са живели хората преди 3500 години. Как са събирали храната си, как са правили съдовете, в които са приготвяли и съхранявали поникналото от земята, с какво са си играли децата в древността.
Всичко това разбрах след като започнах стажа си в музея. Благодарение на община Крумовград, екипа археолози от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и ангажираността на "Дънди Прешъс Металс Крумовград", която разработва рудник "Ада тепе", през 2022 г. е открита най-съвременната експозиция, която показва нагледно как благодарение на природните ресурси се е развила цивилизацията.
Финансирани изцяло от минната компания, спасителни археологически проучвания, започнали още през 2001 г. и задълбочени през следващите десет години, установяват следи от стар златодобив. Дейностите по извличането на този ценен метал са датирани към II хил.пр.Хр. - времето на Микена и Троя, а съвместни изследвания от експерти в НАИМ-БАН и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките във Виена на намерен калъп доказват факта, че на хълма Ада тепе се е намирал най-стария известен засега златодобивен рудник.
Бронзовата епоха е време на създаване и разпространение на нови технологии и идеи, време на нараснало търсене на суровини - мед, калай, сребро, сол, кехлибар - а днешните български земи винаги са се намирали на кръстопът. Възникналите производствени и търговски мрежи дават възможност хора, идеи, суровини и крайни продукти да преодоляват все по-големи разстояния. Събиращи границите на два континента, българските земи се оказват важен източник на търсени суровини.
С усилията на археолозите, общината и "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД в едно със стремежа да се работи в диалог и партньорство при ясни правила и законосъобразен начин, Ада тепе се превръща в културно-историческо наследство и наука.
Спасената информация, под формата на над 17 тона керамика, калъп и златно топче е не само история на цивилизацията, но и на древната професия на рударите, история на минното дело и поминъка на област, считана в съвремието за регион без индустрия.
В началото на 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена НАИМ-БАН организира изложба с част от спасените артефакти - "Първото злато. Ада тепе - най-старият златен рудник на Европа". Изложбата предизвика голям интерес и още в края на годината Националният археологически музей при БАН открива изложба, наречена "Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през Бронзовата епоха".
Районът на Източните Родопи и конкретно Крумовград намират мястото си на картата като икономически и културен център.
Близо 7000 години благородните и цветни метали винаги са имали важно място в икономиката и обществения живот. Как и къде са живели древните рудари, как са си взаимодействали и са формирали знанията и уменията си продължава да вълнува изследователите и днес. Макар и незабележимо с просто око, доказателствата за мащабен добив на Ада тепе през късната бронзова епоха свидетелстват за високи професионални умения и знания.
Музеят на златото в Крумовград е мястото, където можете да се потопите в миналото, но да видите и модерното съвремие, през очите на откривател, защото откриването на полезни изкопаеми и използването им за все по-усъвършенствани продукти в ежедневието водят до растеж, културно израстване и просперитет.
---------
Материалът е финансиран от "Дънди Прешъс Металс Крумовград" - дългогодишен партньор на инициативата "Чудесата на България"
Дънди Прешъс Металс работи за бъдещето на града
Минното дружество "Дънди Прешъс Металс Крумовград" през 2019 г. откри първия новоразработен златодобивен рудник. С модерна минна техника и най-добра налична технология компанията добива метални руди и ги преработва до златосъдържащ концентрат.
С ангажираност към устойчивото развитие на региона, компанията осигурява ежегодно средства на община Крумовград за реализиране на приоритетни проекти. С инвестициите са подобрени достъпността и пътната инфраструктура в общината, ремонтирана и оборудвана е болницата в града, създаден е фонд за подкрепа на микро, малък и среден бизнес. Фондът е подкрепил над 70 проекта, с които са създадени над 150 директни работни места.
Експлоатационният период на рудничен комплекс "Ада тепе" и прилежащите му съоръжения е планиран да приключи през 2026 година. Подходът на "Дънди Прешъс Металс Крумовград" за закриване и рекултивация се основава на принципите на Международен съвет по минно дело и метали (ICMM), давайки възможност бъдещият начин на ползване на земите да бъде социално отговорен, екологично и икономически устойчив за района.
Целта е ефективно преминаване към нова фаза от проекта, с внимание към местните общности и околната среда. Едновременно с прогресивната рекултивация се разглеждат варианти за закриване, които биха осигурили развитие на различни дейности и малки бизнеси, както и насърчаване на екологичния туризъм в региона.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
