-
Врачанският карст крие легенди, безброй иманяри потриват ръце за златото на Вълчан войвода
В Северозападна България, където Стара планина внезапно се разкъсва на отвесни зъбери и бездънни дерета, се простира едно от най-дивните и запомнящи се кътчета на българската природа -арезерватът "Врачански карст". Тук природната красота и човешката смелост се срещат, за да напишат заедно истории за легенди, героизъм, любов и трагедии. Тук варовикът е изваял от планината лабиринт от кули и пропасти, сякаш за да изпита всеки, който се осмели да стъпи на това място.
Стражата на града
Резерватът "Врачански карст" е обявен за такъв през 1983 г., за да опази уникалната карстова екосистема - варовикови скали, пещери и характерна флора и фауна. Намира се в границите на Природен парк "Врачански Балкан". Веднага след като човек напусне град Враца над главата му се изправят белите отвесни стени на врачанските скали - страховита варосана крепост на природата, висока на места до 400 метра.
Най-забележителна е скалатааВратцата, наричана от местните "Стражата на града". Името й идва още от времето на Османската империя, когато хайдутите я използвали за наблюдателен пункт, от който можели да надзирават дефилето и пътя към Враца. Нощем над Вратцата често се виждали огньове на хайдушки чети, а легендите разказват, че османлиите я смятали за прокълнато място.
Трагичната любов между местна мома и аскер
Всеки камък тук помни кръв, казват врачани и с основание. Сред най-известните местни предания е това зад Момина скала. Разказва за младата Пенка от близкото село Паволче, която била пленена от турски аскер и подкарана към града. По пътя успяла да се измъкне и хукнала нагоре по скалата, гонена от заптиетата. Стигнала до ръба на пропастта, извикала: "Няма да ме имате!" и се хвърлила в бездната. Твърди се, че в тихи нощи все още се чува шепотът й, отекващ в долината.
По същите тези скали се крие и златото на Вълчан войвода, за което безброй иманяри потриват ръце. В една от карстовите пещери войводата заровил тежък сандък с турски лири и скъпоценности. Поне трима души са загинали през годините, които демонстрират трагичната смес от алчност и кураж, в опити да достигнат вълчановото съкровище.
Портали към друг свят
Врачанският карст крие околоа600 пещери, повечето от които са недостъпни за обикновения турист. Най-известната без съмнение еаЛеденика. Тя е открита от овчари преди повече от век и веднага спечелва слава с красивите си сталактити и сталагмити. През зимата в нея се образуват ледени форми, които сякаш дишат. Именно те са дали името й.
През 1961 г. тук е проведена една от първите национални спелеоложки експедиции, която открива нови галерии в дълбочина и разширява картата на подземното чудо. Днес Леденика е благоустроена за посетители и всяка година я разглеждат хиляди туристи. В нея са намирани кремъчни оръдия, съхранили се хилядолетия, а това е доказателство, че хората са я обитавали още в неолита.
Още по-диви и страховити са пещерите "Тишината", "Ръжишката яма" и "Пропастта на мечките". Според запознати "Тишината" дължи името си на особеното акустично затишие, което настъпва, когато стигнеш най-дълбоката й зала. То е толкова тихо, че можеш да чуеш собствения си пулс, твърдят пребивавали в мястото хора.
Животът сред скалите
Резерватът "Врачански карст" опазва не само скали и пещери, но и безценна дива природа. Тук се срещат редки растения като еделвайс, врачански крем и балкански кукуряк. От животните най-забележителни са дивите кози, които спокойно подтичват по страховитите зъбери, както и няколко двойки скални орли, които гнездят в недостъпните ниши на Вратцата. През пролетта и есента тук прелитат ята скални лястовици, а през зимата горите наоколо оживяват от сърни и глигани.
Люлка на българския алпинизъм
Врачанските скали са не само сцена на легенди, те са и люлката на организирания алпинизъм в България. Първите сериозни катерачи се появяват тук още в края на 20-те години на миналия век. Те били най-вече млади войници от местния гарнизон, които се упражнявали по отвесите на Вратцата. През 30-те години вече се оформят първите организирани маршрути. Истинска легенда сред катерачите е врачанинът Асен Христов, който със саморъчно направени въжета преминава един от най-страховитите ръбове на Вратцата през 1936 г. С тогавашното оборудване това било на ръба на възможното.
След войната Враца се превръща ванеофициалната столица на алпинизма. Десетки катерачи от цяла България и от други страни се стичат тук, за да тренират. По свидетелства на старите майстори-катерачи някои маршрути са толкова сложни, че до 70-те години само единици успявали да ги изкачат без падане. Сред най-драматичните истории е тази от 1968 г., когато група от четирима софийски катерачи се опитала да премине зимен маршрут по Вратцата. Виелицата ги хванала в стената, а единият паднал и загинал. Мястото било кръстено на него и днес е познато като "Ръбът на Георги".
Съвременните търсачи на адреналин гледат на Врачанския карст като на "университет" по алпинизъм. Много от най-добрите български състезатели са започнали именно от тук. През последното десетилетие отвесите се популяризират и сред чуждестранни туристи, които вече пристигат, за да се изправят срещу суровата природа. Десетки маршрути са маркирани и оборудвани с клинове и въжета за спортно катерене, но за най-екстремните маршрути все още са нужни сериозни умения, подготовка и много кураж. Някои катерачи и до днес започват маршрута си, като целуват скалата Ч стар ритуал за късмет, предаван от поколение на поколение.
Хайдушки кукли, пещерни кристали
Днес врачанските скали са домакини на ежегоднияаФестивал на планинарските и екстремни спортове "Враца 360 градуса", който събира катерачи, парапланеристи и планински бегачи от цяла България и съседни държави. По време на фестивала се провеждат състезания по спортно катерене, демонстрации на спасяване от пропасти и нощни изкачвания със светлини. В пещерата Леденика се организират камерни концерти и театрални спектакли, които придават съвсем ново измерение на мястото.
Тук се предлагат преходи с водачи, уроци по катерене, както и сувенири с образите на скалите, хайдушки кукли и пещерни кристали. Ресторантите в града носят имена като "Вратцата", "Момина скала" и "Орлово гнездо". Дори градският фолклорен ансамбъл носи името "Врачански карст".
Няколко пъти годишно, в края на пролетта и есента, се провеждат панаири на занаятите и местни легендарни разказвачи изпълняват истории за хайдути и иманяри пред туристи. Един от тях, бай Георги Симеонов, разказва: "Моят дядо беше сред онези, дето знаеха всяка пътека, всеки шубрак. Казваше, че скалите имат душа Ч ако ги обичаш, ще те пазят; ако ги подцениш Ч ще те накажат."
Урок по смирение пред природата
Резерват "Врачански карст" е място, където се усеща вечността на камъка и крехкостта на човека. Той е място, където легендите оживяват в сенките на здрача, а подвизите на смели хора остават изписани по канарите. Местните казват, че който веднъж е видял залеза над Вратцата, завинаги носи парченце от тези скали в сърцето си.
За врачани Вратцата и карстовите била са нещо много повече от география. Те са част от идентичността на града. От десетилетия Враца се рекламира като "Градът на скалите" и с право. От сутрин до вечер погледът на всеки жител неизменно се вдига към варовиковите колоси над града.
Днес резерватът "Врачански карст" остава ключово място не само за защитата на природата, но и за развитието на туризма и спортовете на открито. Тук се реализират проекти за благоустрояване на пътеки, нови указателни табели и образователни турове за деца. Идеята е и бъдещите поколения да могат да се вдъхновяват от тази сурова красота.
Но "Врачански карст" е много повече от туристическа атракция. Той е урок по смирение и уважение към природата, към историята, към паметта на всички, които са стъпвали по тези пътеки преди нас - съвременните хора. Камъните остават - хората си отиват, гласи местна мисъл. Затова всеки път, когато човек се изкачи на ръба на Вратцата и погледне към града долу, разбира, че вече не е просто гост, а е станал част от легендата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
