България е в топ три на държавите с най-голямо културно наследство
НИМ и Петър Кънев поддържат жив огъня на историческата памет, казва, писателят и издател член. кор. на БАН Иван Гранитски в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
- Г-н Гранитски, наскоро в Ахтопол се проведе дискусия, свързана с археологическите открития по Южното Черноморие у нас. Бихте ли разкрил подробности от срещата, на която присъстваха видни наши учени и общественици?
- Това беше 20-та поред кръгла маса, свързана със сдружението "Черноморска Странджа". Традиция, създадена и поддържана през годините от известния наш общественик и депутат Петър Кънев в качеството му на ръководител на фирма "Демакс".
Тази година конференцията беше посветена на 50- годишнината от Националния исторически музей (НИМ). Съвсем естествено, водещ беше директорът на музея доц. Бони Петрунова. Имаше редица лекции, посветени на нови археологически открития като разкопките в Ахтопол, които се осъществявят от екипа на доц. Петрунова и НИМ и са свързани с подводната археология в района и Южното Черноморие.
Разбира се, научихме и за още открития на известни наши историци и археолози. Трябва да подчертаем, че тази година присъствието на учените беше на много високо ниво. Официални гости бяха председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Юлиан Ревалски; големият наш археолог, който е специалист по неолита акад. Васил Николов; проф. Станислав Станилов; големият български общественик, писател и родолюбец Стоян Райчевски; проф. Иля Петров и др.
Над 20 професори и научни сътрудници разкриха пред нас изводите, до които са достигнали чрез своите изследвания. Така, че подобен тип ахреологически конференции са много ценни.
- Какво ново споделиха учените пред вас за Странджа планина на двудневния семинар в Музея на котвата, създаден от Петър Кънев и Марин Несторов?
- Всяка година научаваме все повече и повече за богатата история на Черноморска Странджа. Тя от дълбока древност е била населявана от велики цивилизации. Още от неолита, от антична Гърция.
Самата Странджа е особена, защото е мистична планина. Регионът е свързан с Дионис, с редица култове към антични богове, с мистерии, и посвещения.
Винаги, когато слушаме учените за техните открития, свързани с музеите в Малко Търново, Бургас, Ахтопол, Созопол и целия този район, научаваме важни исторически факти. Тази година например, имаше доклади посветени на римската епоха на монетосечението през 2-3-ти век от новата ера, когато регионът се е владеел от Римската империя. Тук става дума за римски императори, за техния бит и обичаи, както и за смесването на религиите.
Важно е да се знае, че този вид конференции допълват познанията ни за богатия откъм история регион, за който говорим. Ние, днешните българи, сме длъжни да съхраним и завещаем на поколенията посланията на предците ни. Така, че НИМ и Петър Кънев поддържат жив огъня на историческата памет. А това са важни послания към бъдещите поколения.
- Като българи съумяваме ли да опазим културно-историческото наследство, г-н Гранитски? Какво трябва да направим, за да го съхраним и представим в неговата пълнота на хората у нас и по света?
- Трябва да има държавна стратегическа политика в това отношение. Но, за съжаление такава липсва. Слава богу, че днешните историци и археолози вършат професионално своята работа.
През последните години имаше недостиг на разкопки и нови изследвания основно заради липса на средства. А би трябвало да има за няколкото големи и важни обекта в България. Единият от тях е Черноморска Странджа. Там е необходимо да се концентрират повече средства. За да могат изследователите да свършат в детайли своята работа.
Освен знаменитите открития, които доц. Бони Петрунова направи в Калиакра, в този регион през последните години има все повече находки на учените.
Важно е да се знае, че България е една от трите страни в света след Гърция и Италия с най- богато културно наследство, с уникални артефакти. Ние имаме културни паметници, които сме наследили поне от седем велики антични цивилизации - от античната гръцка, тракийската, славянската, римската, византийската, прабългарската и късно османската.
Земите ни са изпъстрени с поразително много паметници, огромната част от които не са усвоени или проверени.
Най-напред трябва да посочим наследството от епохата на неолита. Имаме светоноизвестен наш специалист в лицето на акад. Васил Николов, който работи отдавна в тази сфера. Той направи открития в Карановска могила, а напоследък изследванията му са около Провадия. Там той години наред разкопава един уникален огромен комплекс, свързан с епохата на неолита.
Акад. Николов издаде две книги, свързани със солниците в Провадия. Там той и екипът му откриха и възстановиха частично три реда стени, някои които са по- високи от тази на Троя. Тези стени са били изграждани 2-3 хиляди години преди Троя да е реална цивилизация - става дума за 5-6 хил. г. пр. н.е., когато в Провадия на една огрома могила се изгражда селището, в което се произвежда сол.
По това време солта е по-ценна от златото е и разменната стойност с всякакъв вид стоки и действия.
В тази могила в по- ново време има открития от тракийски погребения, от римска гробница.
Известни са и усилията на нашия историк и археолог проф. Николай Овчаров в Перперикон, както и в други важни дестинации, където има историческо наследство.
Нашите земи са толкова богати на археологически находки, че почти няма празно място. В големите градове като Пловдив, София, Шумен и Разград, където и да копае човек, все намира нещо.
Преди 10 години в Балчик бе открит при случайни разкопни дейности, напълно запазен храм на Митра. Част от откритието е в Балчишки исторически музей.
В България има уникални музеи, които пазят голяма история.
Не защото съм гост на в. "Стандарт", но ще кажа, че през последните години вие съхранявате и популяризирате националното историческо наследство.
Диана Гергова написа книгата "Гетите, които обезсмъртяват", посветена на тракийското наследство, на гробницата в Свещари, на гетите, на техния вожд. Тя е автор и на друга важна книга за Демир Баба теке.
България се радва на уникално историческо наследство.
Най-големият специалист по история на траките у нас е проф. Иван Маразов. Той издаде няколко важни книги - "Златната аутопия", поредицата "Мемозина" и други, свързани с митологията на траките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
