Сензационна находка измества началото на обработеното злато назад във времето
В сърцето на Тракийската низина, край пазарджишкото село Юнаците един на пръв поглед обикновен хълм пази тайни, по-стари от пирамидите и шумерските градове. Наричат го "Града на птиците". Това е праисторическо селище, което археолозите смятат за първообраз на европейските градове. Под пластовете пръст лежат свидетелства за живот преди седем хилядолетия, за развита занаятчийска и търговска мрежа, за укрепени стени и квартали. А сред най-новите находки изпъкват най-старото вино на Балканите, произведено още преди 7000 години и златно мънисто, което е с 200 години по-старо от прочутото Варненско злато.
Хълмът, който пази седем хилядолетия живот
Местоположението е перфектно. Това е ниска тераса при вливането на Тополница в Марица, има плодородни почви, вода и там се срещат древни коридори между Родопите, Средна гора и Рила. Хронологията на проучванията е също толкова драматична, колкото и самата могила. Първите разкопки са от 1939 г., но Втората световна война прекъсва работата. През 1976 г. екип на Националния археологически институт с музей при БАН възобновява изследванията, а от началото на ХХI век обектът получава международно измерение. В него участват археолози и доброволци от САЩ, Канада, Австралия, Италия, Словения и Швейцария.
В рамките на тази дълга кампания се утвърждава и популярното име "Град на птиците". Археолозите го използват заради характерни орнаменти и идоли, но и заради "градския" характер на мястото. "Обектът е едно от най-ранните комплексни селища, познати на учените, в които има елементи, които в последствие се развиват в по-късните градове в Европа", обяснява ръководителят на проучванията доц. д-р Камен Бояджиев от НАИМ-БАН. Точно тази приемственост от "голямо селище" към "ранен градски модел" прави Юнаците уникален ориентир за началото на Европа такава, каквато я познаваме.
Ров, вал и най-ранната цитадела в Европа
Надеждната картина на Юнаците идва от стратиграфията (клон на геологията, занимаващ се с изучаването на скалните пластове и наслояване). Под повърхността археолозите разграничават осем последователни селища от енеолита (каменно-медната епоха, 5-то хилядолетие пр.н.е.), седемнадесет от ранната бронзова епоха (края на края на 4-то и началото на 3 хилядолетие пр.н.е.) и две от късножелязната епоха. Най-отгоре тях лежат следи от римско укрепление и средновековен некропол.
Тази многопластовост превръща могилата в учебник по древна история. В най-ранните етапи тук се издига укрепена зона с ров, широк над 10 метра и дълбок около 4 метра, и вал, който оформя най-ранната известна цитадела в Европа, базирано на наблюдавани конструкции и сравнителни данни от региона. В укрепената част са открити масивни постройки, а в периферията жилищни и занаятчийски сектори с керамични работилници и съоръжения, свързани с медната металургия. Археолозите документират улици и квартална организация, т.е. планирана среда, която надхвърля представите за обикновено селище.
Доказателства за далечни контакти също не липсват. Има висококачествен кремък, внесен от района на днешния Разград, както и украшения и раковини от крайбрежието на Егейско море. "Едно от най-важните значения на селищна могила Юнаците е средищното й положение в рамките на района на северните Балкани. Със сигурност се знае, че жителите му са внасяли висококачествен кремък от района на днешния Разград, намерени са много останки от украшения, дошли от Егейското крайбрежие, а същевременно е в близост и до район, богат на мед и злато - днешното Панагюрище", разкрива доц. Бояджиев.
Тази мрежа от връзки подсказва контрол върху ресурси и комуникации, какъвто се намира в градове от по-близки до нас епохи. Върху по-късните пластове са регистрирани и структури от ранната бронзова епоха с дебелина на културния слой до 4,5 метра. Има поне 17 строителни хоризонта, свидетелстващи за устойчиво обитаване. Върху всичко това времето е добавило римско укрепление и средновековни погребения, а те са още едно доказателство, че мястото е било възлово в мрежата на пътища и интереси през различни ери.
Един опожарен дом като капсула на времето
Археологическият сезон на лятото на 2025 г. се концентрира изцяло в рамките на могилата и по-конкретно върху голяма сграда, опожарена в средата на 5-то хилядолетие пр.н.е. Пожарът, колкото разрушителен, толкова и полезен за науката, е запечатал вътрешността и е съхранил предмети и структури на мястото. "В момента изследването е изцяло в рамките на селищната могила, като учените са концентрирани върху изцяло опожарена сграда от средата на пето хилядолетие пр. Хр., която е открита през миналогодишния сезон", обяснява ръководителят на проучванията. "Постепенно слизаме в пластовете от петото хилядолетие, което дава възможност да се изследва по-ранната история на селищната могила. Събират се данни за диетата на населението, стопанството, животновъдството, начина на съхранение на припасите и търговията на населението", добавя той.
От същата сграда са регистрирани фрагментирани съдове, хранилищни структури и кости от домашни животни. Извън нея има "сечива, кремъци, мъниста от различни материали, раковини от Егейското крайбрежие". "Разкрихме и други интересни находки, антропоморфни фигурки от кости и керамика, от сградата открихме и над 60 костни ашика, това са части от кости на животни", уточнява доц. Бояджиев. Тези групи материали позволяват да се възстановят не само технологиите (керамика, каменни и медни инструменти), но и всекидневните практики, като съхранение на припаси, зърнообработка, текстил, ритуални действия.
В тази къща екипът учени намира и световна находка - доказателства за производството на най-старото вино на Балканите. Археолозите откриват над три хиляди гроздови семки в близост до два разрушени съда. Това свидетелства за производство на гроздова напитка, най-вероятно вино.
Златното мънисто, което изпревари Варненското злато
Най-силният акцент в целия корпус от данни е откриването на малко златно мънисто, което изпреварва с около два века артефактите от Варненския халколитен некропол, смятани дълго за най-старото обработено злато в света. Това мънисто, което е миниатюрно по размер, но огромно по значение, е пряко доказателство, че на Балканите обработката на благородни метали започва по-рано, отколкото световната наука допусна в продължение на десетилетия.
Ключът е контекстът. Мънистото идва от енеолитен пласт в укрепеното ядро на селището, в среда с развита специализация (керамика, металургия), контрол над суровини (мед и вероятно злато от района на днешното Панагюрище) и далечен обмен (Егейски раковини, кремък от Лудогорието). То не е случаен предмет, а част от материалната култура на общност, която вече мисли за престиж, символика и технологични възможности на благородните метали.
Поставено в по-широкия европейски контекст, мънистото от Юнаците коригира хронологията. Ако Варна е ориентир около средата на 5-то хилядолетие пр.н.е., то Юнаците измества началото на златарството още по-назад, дълбаейки корените на металургията не само по Черноморието, а и навътре, чак в Тракийската низина. Ефектите са два. Първо премества се центърът на ранното злато към вътрешността на Балканите и се показва, че технологичният импулс не е еднофокусен. Второ подсилва се виждането за протоградски статус на Юнаците, защото умението да произвеждаш и цениш благородни метали предполага разделение на труда, обмен и социална стратификация.
Доц. Бояджиев обобщава научната перспектива така: "Това са процеси, които тепърва ще продължаваме да изучаваме." Вече е ясно, че златното мънисто не е просто бижу. То е свидетелство за занаятчийски капацитет, за вкусове и йерархии, за раждането на "европейски град" преди Европа да има градове в класическия смисъл на това понятие.
"Градът на птиците" днес и в бъдеще
Юнаците е и научна инфраструктура. Резултатите от десетилетните проучвания са обобщени в два тома, както и в книгата "Златното пето хилядолетие", подготвена след международна конференция, посветена на могилата. Находките се съхраняват в Регионалния исторически музей-Пазарджик, който активно ги показва на публиката. Според информацията на музея днешната могила е само малка част от много по-голямо селище, обхващало над 100 000 кв. м, с ров, широк повече от 10 метра и дълбок 4 метра, оформящ най-ранната позната цитадела, а "редица предмети свидетелстват за изключително високо ниво на материалната и духовната култураЕ за силно развит естетически вкус и технологични умения".
Тази картина е в синхрон с наблюденията на терен - укрепена и неукрепена част, квартали, улици, специализирани зони за керамика и медна металургия. "Селището е имало важна роля в контрола на търговията, добива на суровини и пътищата на комуникация", подчертава доц. Бояджиев, и допълва: "Постепенно слизаме в пластоветеЕ Събират се данни за диетата на населението, стопанството, животновъдството, начина на съхранение на припасите и търговията."
Юнаците вече е повече от обект. Мястото е отправна точка за разговор за началата на Европа. Кога възникват укрепените центрове? Как работи ранната търговска мрежа? Кога благородните метали получават социална стойност? Отговорът на много от тези въпроси минава през едно миниатюрно доказателство - златното мънисто, по-старо с двеста години от Варненското злато, което поставя Юнаците на първите редици на световната история на технологиите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
