През тази година открихме над 2000 монети, накити, фрагменти от стенни облицовки и мраморни декорации, казва доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН
- Доц. Димитров, преди дни разкрихте нова част от подземната инфраструктура на римската баня в антична Рациария. Какво знаем за нея и как тя допълва цялостната картина?
- Открихме част от подземните галерии на римските императорски терми в Рациария – сложна система от канали, преминаващи под целия архитектурен комплекс. Те са отвеждали дъждовните води от покрива и дворовете на банята. Римските терми са изключително комплексни съоръжения – комбинация от открити и закрити пространства, бански помещения, подземни части със системи за подово отопление и котелското помещение т. нар. на латински „префурниум“. Каналната система е само малък елемент от огромната инфраструктура. Досега сме проучили около 250 метра от тези галерии, но е сигурно, че цялата система е над километър. Самата баня, която разкриваме, заема площ от около 10 декара.
- От колко време сте научен ръководител на проучванията в Рациария?
- Проучванията на банята започнахме през 2020 г. Това е нашият пети сезон и четвърти, финансиран като приоритетен археологически обект от държавния бюджет. Целта е най-значимите антични и средновековни комплекси в страната да бъдат развити така, че да станат големи туристически обекти – както в Гърция, Италия и Турция, където подобни обекти се посещават от милиони туристи.
- Казвате, че римската баня е безценна за науката. Защо?
- Всяка римска баня е уникална архитектурно-инженерна система. Няма две еднакви в цялата империя. Архитектите са се надпреварвали да създават оригинални решения. Терми като тези в Кюстендил (Пауталия), Хисаря (Диоклецианопол), Дебелт (Деултум) и особено в Одесос са добре проучени, но Рациария предлага нови данни, които не са срещани досега в България. Тук виждаме аналогии с големите императорски бани в Рим – на Каракала, Диоклециан, Траян – но и много локални специфики. Разкритите дворове, зали и големите басейни за топла вода показват разнообразни архитектурни решения. Това е огромен, напълно неизвестен досега комплекс и всяко ново откритие е от голяма научна стойност.
- Продължават ли проучванията в момента?
- Разкопките приключват тези дни. Работихме над 60 дни – с около 80 работници и 10 членен екип. Сега предстои документиране: работа с архитекти, геодезисти, аерофотозаснемане, фотограматерия и подготовка за зимна консервация. Ще продължим до края на ноември, вероятно и в началото на декември.
- Какви интересни находки открихте през този сезон?
- Те са изключително много, което е радостно предвид огромните разрушения от иманяри в миналото. В термите обаче, разрушенията са по-малки и имаме запазени пластове от I до VI век. Тази година регистрирахме над 2000 находки – монети, накити, фрагменти от стенни облицовки и мраморни декорации, използвани в басейните и представителните помещения. Особено интересен е късноантичният период, когато банята е превърната в ранно христиански култов комплекс и жилищни постройки. В една от зоните открихме над 50 хромела – камъни за смилане на жито, както и множество предмети от бита: керамика, тежести за станове, елементи от врати и др.
- А очаквате ли изненади до края на сезона?
- Вероятно да. До 10 декември продължаваме и с проучванията на западната крепостна стена и кулите, които проучваме в Бононя, днешния Видин. През зимата материалите се обработват в музеите и в Националния археологически институт при БАН. Изненади винаги има – например формите на басейните и залите, които очаквахме да съответстват на канона: фригидариум, тепидариум и калдариум. Оказаха се по-различни, а някои помещения дори се намират извън очакваната архитектурна схема. И тази година имаше много неочаквани открития.
- Достъпно ли е мястото за посетители в момента?
- Да, територията е отворена, но не е социализирана за туристи. Пътят между Арчар и Държаница, прокаран през 50-те години, минава буквално през комплекса. Обектът се охранява, има база и импровизиран паркинг, така че всеки може да спре и да разгледа.
За да стане истинска туристическа дестинация, е необходимо да се изготви проект за социализация. Обектът първо трябва да бъде изграден като туристическа дестинация, което е целта на цялото финансиране, да се проучи цялата баня и тя да се превърне в археологическия обект, който да се посещава.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
