Археологията е приключение за много хора, но за тези от нас, които сме я избрали за професия, е въпрос на кауза. Кауза, която свързва народите и ги отправя на едно пътуване – от миналото към настоящето. С тези думи се обърна доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН към участниците в традиционното събитие „Дипломация на Чудесата“.
Тази година то е под надслов „Най-древните Чудеса на България и Турция“ и се организира от Общество „Културно наследство“ – българския представител на най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство на Стария континент Европа Ностра и посолството на Турция в София.
Наистина изумително е как културното наследство обединява хората. Приемам наградата не само от свое име, но и от името на екипа си и на хората, които подпомагат проучванията на Ада тепе, каза Попов, който ръководи проучванията на най-старата златна мина в Европа и бе сред отличените от Стандарт Медия за приноса си към утвърждаване на културното наследство на България.
За мен големият проект е Ада тепе, където аз започнах да работя преди 20 години след дълга специализация в чужбина. Това беше шанс да постигна признание за това уникално място, което днес по мое мнение е пример и модел, а не изключение. Резултатите бяха постигнати с много усилия - мои, на екипа ми, на "Дънди Прешъс Метълс", на община Крумовград, както и на хората, които живеят в един много отруден регион. Ада тепе е чудесен пример как в миналото малките общности с добре развити технологични познания са съществували и как са създавали легенди, разкри доц. Попов.
Според него древните обекти в Анатолия със сигурност са люлка. „Те са люлка на човешката цивилизация, както и люлка на Европа“, посочи той и продължи: „Винаги се възхищавам на великолепните разкрития на колегите от Турция, които сме виждали неведнъж, но които всеки следващ път ни карат да се дивим. Откритото през последните десетилетия обогатява неимоверно знанията ни за човешката цивилизация в тази част на древния свят.“
„Анатолия и Балканският полуостров са дали много на човечеството. Тук се заражда металургията в Европа, от тук води началото си и индустрията, защото производството на сол, мед и злато преди 7000 години е било именно това - индустрията на времето“, отбеляза археологът.
Културното наследство свързва хората, но за да го изследваме имаме нужда от стратегия. Смятам, че Турция е много добър пример в това отношение - пример, който ние в България трябва да следваме. Стратегията в археологията трябва да гледа много напред, заключи доц. Христо Попов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
