Плиска се намира на кръстопът между Византия и Западния свят. Именно тук българите отново правят съдбовния избор – да се присъединят към източното културно пространство, приемайки православното християнство вместо католицизма. Символ на този избор е Голямата базилика, която се намира на около 3–4 км от Двора на кирилицата. Тя е една от най-големите църкви в България, с дължина над 100 метра.
Ако от Голямата базилика поемете по каменния път, построен също от княз Борис I, ще стигнете до дворцовия комплекс на Плиска – истинско чудо на средновековната архитектура, което олицетворява стремежа на българските владетели да докажат своя авторитет и държавност.
Това заяви доц. д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ–БАН) по време на Младежката академия „Чудесата на България“, проведена в Плиска.
Това е един уникален свят, който е във вашия двор и трябва да дойдете да го видите“, подчерта археологът. „Малко известно е, че всички сгради в Плиска са свързани помежду си с подземни тунели. В града има 18 подземни коридора, които са функционирали не само като аварийни изходи, през които владетелят е можел да напусне крепостта, но и като връзка между основните постройки – от езическия храм до жилищния дворец.
Интересно е, че владетелят на Плиска, който и да е бил той, не се е грижил единствено за столицата, а за цялото царство.
В заключение доц. Аладжов сподели спомен от изложба в Лувъра в Париж. Разхождайки се в двора на Сорбоната, един от най-старите университети в Европа, той забелязал малка сграда – Пантеона, на чиято фасада има златна плоча с четири стиха на български език:
Настане вечер – месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен.
„Това стихотворение на Христо Ботев е поставено там, защото в него няма нито едно прилагателно, а въпреки това е гениално“, отбеляза археологът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
