Правим най-вкусната рибена чорба, при нас чалга не се слуша, казва кметът д-р Димитър Стефанов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Със специално издание, изпълнено с история, вдъхновение и национална гордост, вестник „Стандарт" отбелязва 33 години журналистика със сърце и кауза.
Тазгодишният празничен брой е още по-ценен – защото празнуваме и 15 години кампания „Чудесата на България", която промени начина, по който говорим и мислим за културното наследство. Колекционерският брой съдържа 40 специални страници за Чудесата. Днес ви представяме едно от тях - Тутракан!
- Г-н Стефанов, за 13-а поредна година в Тутракан се състоя международният фестивал "Огненият Дунав". Как той промени града?
- С много туристи, които дойдоха да гледат емблематични изпълнители и групи. Всяка година фестивалът става много по-живописен, много по-пъстър, много по-жив. Винаги съм казвал: ценим всеки човек, дошъл в Тутракан, дори само за да изпие едно кафе. Така парите му остават в нашия регион и се развива местният бизнес. Това е и целта на "Огненият Дунав" - развитие на местния бизнес и популяризиране на нашите дадености. Тутракан има много исторически, културни, природни, религиозни богатства. Хубаво е ние, българите, да опознаем родината си.
- Имате ли статистика какъв е ръстът на туризма благодарение на фестивала?
- Тази година над 35-40 000 наши съграждани, гости, туристи от близо и далече са посетили четирите дена на "Огненият Дунав". За мен това е добре. Нашето градче е малко.
- Скромен сте. Това е огромен успех - 40 000 души за 4 дни фестивал. Това само доказва правотата на Вашите думи, че "Тутракан не е само точка на картата. Той е сърце, което бие с ритъма на културата, традициите и свободния дух". Това ли е визитната картичка на града Ви?
- Да. И още една визитна картичка имаме - река Дунав. Много пъти съм казвал, че в годините назад ние бяхме обърнати с гръб към реката, което не беше нормално. Време е всички ние да се обърнем с лице към тази река, защото тя не е граница. Напротив - тя е свързващ път към всички държави по поречието на река Дунав. Именно затова фестивалът "Огненият Дунав" започна с класика под заглавието "От Виена до Тутракан". Имаше различни класически изпълнения на автори, които са родени и са живели в държави по поречието на река Дунав.
- Тутракан влиза ли в големия проект за крепостите по Дунавския лимес - новият групов обект на България, който кандидатства за вписване в ЮНЕСКО?
- Разбира се. Тутракан е една от малкото крепости от тт век, които са доказано посетени от двама римски императори: Диоклециан и Валент. Преди 3-4 години се оказа, че крепостните ни стени не са от II век, а от I век.
- Как го разбрахте?
- Съвсем случайно открихме кръгла римска кула, която се оказа, че е от т век. Така че - трябва да променим и историята на Тутракан. Градът ни има много добре запазени и консервирани крепостни стени - и Северния, и Южния кастел. Нашите гости могат да ги разгледат с гид, който да им разкаже всичко за историята на града.
- Крепостта Трансмариска е една от гордостите не само на Тутракан, но и на цяла България. Тя бе чудо на годината в кампанията "Чудесата на България". За нея гласуваха стотици хиляди българи. Как кампанията "Чудесата на България" промени отношението на държавните институции и местните власти към културното наследство?
- Мога да заявя, че държавата е дебаркирала от този въпрос. Казвам го с ясното съзнание, че държавата не помага на местната власт да развива именно културното наследство като исторически артефакти, които да бъдат запазени, промотирани и показвани на туристите и хората в общините. Справяме се с наши средства, с входиране на проекти с европейско финансиране. Наистина е много трудно.
- И с много спонсори. Пример за това е "Огненият Дунав"
- Да, той се състоя с 90% дарители. Това са хора, на които искам и чрез "Стандарт" да благодаря, защото ако ги нямаше, нямаше да го има и "Огненият Дунав". Те откликват вече 13-а година поред. Нашите спонсори знаят, че всичко, което даряват, се използва за промотиране на Тутракан и общината. Мисля, че можем да се гордеем с толкова много спонсори - не само от големия бизнес, но и от малкия бизнес, както и с нашите съграждани, които макар и с малки суми участват като дарители за фестивала.
- Фестивалите са част от новата световна тенденция в туризма - събитийния туризъм. Защото хората, особено след пандемията от коронавирус, търсят преживяване, емоция, спомен, който да получат. От каква държавна подкрепа имат нужда общините, за да развиват фестивален туризъм?
- Най-малкото нека Министерството на културата да обърне внимание именно на такива фестивали, които популяризират нашето културно наследство, нашите изпълнители - и народни, и оперни, и поп и рок. Изключвам чалгата. Искам да сме напълно наясно - това за мен е табу в Тутракан.
- Да, вие брандирахте Тутракан като рокаджийски град.
- Да, мога да кажа, че наистина хората свикнаха с тази музика. Приемат я много добре и почти не се слушат поп-фолк изпълнители. Нека те си търсят място за изява, но не и в нашата община - поне докато аз съм кмет
- Туризмът винаги е бил Ваш приоритет за развитието на града. Какви нови инициативи имате?
- Предстои ни международният фестивал за детска песен "Речни ноти". Той вече се утвърди като един от най-големите международни фестивали за детска песен. Доколкото ми е известно тази година ще участват 12 държави. Става един тридневен празник в Тутракан. Събират се деца от цяла България. Това е не само популяризиране на Тутракан, на нашата българска музика, но и създаване на приятелски взаимоотношения между тези млади хора. Това е много важно. Остават трайни спомени за приятелство, за взаимопомощ. Доста от тези деца правят в последната вечер общи изпълнения. Деца, които до този момент никога не са се виждали, не са чували едно за друго, излизат на сцена и пеят заедно.
- Кога ще бъде фестивалът?
- 22, 23 и 24 август.
- На 7 септември предстои честване на годишнина от битката при Тутракан. Какво да очакваме?
- Това е най-голямата битка в съвременната история на България - битката за Тутракан, 1916 година. Каня всички, които искат да посетят гробницата, диорамата и музея в Тутракан, да заповядат. Ще видят нещо, което същност в България все още го няма. Това е втората панорама в България и първата по рода си след Плевенската. Мисля, че гостите ще останат очаровани от това, което ще видят. Нещо повече - ще се запознаят с малко известна битка, благодарение на изхода от която България е в днешната си цялост.
- Вие в Тутракан буквално засрамихте големите градове, създавайки този уникален музей на Тутраканската епопея - интерактивен, в който хората могат буквално да преживеят отделните мигове на епопеята. Как успяхте?
- С много труд и въпреки правителствата на България от 2012 г. насам. Винаги съм казвал, че тази панорама е реализирана като проект въпреки правителствата на България - не с тяхна помощ, не с тяхно съдействие, напротив - всячески се пречеше. Не искам да влизам в подробности, но никой не искаше да разбере, че това нещо не е просто едно изпълнение на проект, а емблема на България. Мисля че в близките 1-2 години наистина тази панорама ще стане емблема на България. Защото в Европа има само една такава - в Швейцария, и тя е природо-научна. Това е първата историческа панорама в Европа, която е на този принцип реализирана.
- Има ли интерес към нея? Идват ли хора в Тутракан специално за панорамата?
- Преди три седмици имах гости. Отидохме да посетим панорамата. Чакахме близо два часа и половина, защото имаше наплив от туристи с автобуси. Посещаемостта е изключително висока. Те се запознават с историята на България, виждат нещо реалистично. Напоследък много се говореше за историческия парк, даже и не знам къде точно се намира около Варна. При нас няма такава бутафория. Говоря за нещо, което наистина се е случило. На това място, на което е построена панорамата, има гробница. В нея са погребани над 10 000 войници - и румънски, и български. Това е единствената гробница, в която са погребани и победители и победени. Единственото място, на което в първата неделя на септември почитаме всички убити в тази битка, независимо от коя страна са били. Защото войникът не е виновен за това, че неговото правителство е гледало по определен начин на историческата ситуация в момента. Нека всеки, който намери свободно време на 7 септември, да посети Тутракан.
- На 21 септември пък е празникът на Тутракан. 85 години от Крайовската спогодба.
- Това всъщност е и първият освободен град по мирен начин от румънската окупация 40-а година. Имаме много събития. Нека нашите туристи да не си мислят, че Тутракан е част от отсечката Русе - Силистра. Не, Тутракан е центърът, в който могат да се насладят на всичко това, което казахме. Не само исторически дадености. Имаме много природни дадености, които си заслужават да се видят. В Тутракан камъче да подритнеш, ще започне да говори за история. Така е, но в Тутракан има много природни дадености, на които може да се наслади човек. Тук е една от най-големите колонии на къдроглавия пеликан. Тук е и най-голямата колония на бобри в България и всеки може да достигне до половин метър от бобрите и да ги гледа как си строят жилищата.
Ловният туризъм също ни е добре развит. Имаме какво да покажем и с какво да задоволим вкусовете на нашите гости. Да не забравяме и кулинарния туризъм.
- Тъкмо щях да го спомена. Най-вкусната риба е в Тутракан.
Разбира се. И най-вкусната рибена чорба!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
