Свободата обединява когато е цел
- Г-н Кукенски, гори ли пламъкът на Априлци и днес?
- Пламъкът не се измерва по големината си, а по устойчивостта си. В Априлци той е тих, но постоянен.
Тук въстанието избухва без предателство – като осъзнат избор и то на най-заможните хора. Продават нивите си, за да купят пушки, което ще рече че продават бъдещето за да се въоражат. Това говори за висша степен на жертвоготовност, която трудно може да се обясни с думи. Когато една памет е изградена върху такъв избор, тя не угасва. Тя се превръща в мярка.
- Защо днес повече се делим, отколкото се обединяваме?
- Свободата обединява, когато е цел. След като бъде постигната, тя започва да изисква зрялост за нейното опазване. По този въпрос ще направя следната аналогия - в планинските населени места каквото е и Априлци хората са много по-обединени отколкото в големите градове и причината за това е защото живота в планината е много по-труден. За да оцелеят хората тук, те трябва да си помагат. Днес живота е много по-лесен отколкото в миналото и нуждата от взаимопомощ е много по-малка за оцеляването ни на битово ниво.
Днес по-лесно се противопоставяме, отколкото да съграждаме. Това е по-краткият път. По-трудният е да приемем, че общото не се дава, а се създава.
Историята от 1876 г. напомня именно това – че единството не е състояние, а усилие.
- Какво означава тази 150 годишнина от въстанието за Априлци?
- Май 1876 г. поставя Априлци на едно специално място в българската история.
На 1 май след избухването на въстанието тук е обявена Новоселската република, която просъществува до 9 май, когато въстанието е зверски потушено. Кратък, но съдържателен опит за самоуправление и то не какво да е, а Република. По това време повечето от държавите в Европа нямат такава форма на управление. Тези девет дни имат стойност, която не се измерва във времетраене, а в смисъл.
Годишнината не е повод за възторг, а за отговорност към това наследство.
- Какво още не знаем за Априлци?
- Новоселското въстание рядко заема мястото, което заслужава в общия разказ за 1876 г. Няма го в Записките на Захари Стоянов, няма го и в учебниците. Освен че е обявена република – макар и за девет дни , въстанието има изразено всенароден характер – всички слоеве от населението вземат дейно участие - медникари леят куршуми, резбари правят черешови топчета, ковачи коват ножове, а жените участват наравно с мъжете във въстанието. При потушаването на възстанието особено трагична е съдбата на Носелския манастир, където намират смъртта си деветте монахини и двамата свещеници отбранявали в него местното население. Неслучайно те бяха канонизирани за светци заедно с избитите в Батак. За нас тук това е северният Батак. Паметта е видима – в Новоселския манастир могат да се видят костите на монахините, както и следите от куршумите по вратата, която е запазена и до днес.
- Кои са личностите от Априлци, участвали в бунта?
- Личности като Стояна Драгановска - Новоселската Райна княгиня която е в първите редове на отбраната на Ново село с пушка в ръка, остават извън централния исторически разказ, въпреки че действията й спасяват десетки човешки животи. Или пък личността на Цанко Дюстабанов. Пристигнал с въстанници от Габрово за да участва в защита на Новоселската република. Сина на богати търговци, говорещ четири езика и издигнал се до най-високата възможна за един гяурин позиция в Османската империя - кадия (съдия). Само няколко дни след потушаването на въстанието е заловен и осъден на смърт от довчерашните му колеги съдии! А какво да кажем за друга една величава личност - Дядо Фильо Радев?! Кмет на село Кръвеник в продължение 30 години, той взема 15 000 златни лева назаем от турския валия, с които купува пушки за въстанието. Същият дядо Фильо ръководи и събранието на връх Бабан ( своеобразното северно Оборище), на което се обявява въстанието. Тук имаме реална личност на Вазовия образ на Балканджи Йово. Това е ковачът на оръжие Кольо Матеев. Заловен жив му режат носа, ушите и ръцете.
- Как ще отбележите годишнината в Априлци?
- Подготвихме програма, която следва вътрешната логика на самите събития – памет, осмисляне и общностно преживяване. Честванията започват на 9 май с литийно шествие и възпоменателни събития в Новоселския манастир и ще продължат в периода 21–24 май с поредица от инициативи. На 17 май ще проведем планинско бягане “Априлци рън“ по стъпките на четниците, като на определни постове ще има четници от дружество „Традиция“, които ще напомят за ония времена и хора. На 22 май е планирана научна конференция, откриване на нова музейна експозиция (ще бъде показан оригиналният печат на Първи революционен окръг) както и богата културна програма с участието на ансамбъл „Чинари“. На 23 май в Априлци ще бъде Националната гвардейска част с Гвардейския оркестър, а на 24 май е предвидена възстановка на събитията от 1876 г. В програмата са включени още тържествени церемонии, концерти, факелно шествие и събития, насочени към различни поколения. Целта е тези дни да не бъдат просто отбелязване, а съпреживяване на паметта – по начин, който събира хората и им дава възможност да се докоснат до смисъла на тези събития.
- Има ли при вас потенциал за културен туризъм?
- Априлци разполага с дадености, които не могат да бъдат създадени изкуствено – чист въздух, вода, която идва директно от планината, и запазена природна среда. Това привлича хора не само като туристи, но и като търсещи място за възстановяване. Развитието на културния туризъм е естествено продължение на тази среда. В този контекст стои и идеята за изграждане на лифт, който да направи планината по-достъпна, без да се нарушава нейният характер.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
