Дърворезбата и грънчарството са поминък на местните хора
В близост е Троянският манастир, в който през 1871 г. Васил Левски основава първия монашески революционен комитет
Зелени склонове, запленителни планински гледки, чист въздух и спокойствие. Това са част от богатствата, които привличат туристите в село Бели Осъм.
Разположено в полите на Стара планина, то се намира се на 7 км от град Троян - навътре в Балкана в подножието на Троянския проход, по поречието на р. Бели Осъм (от сливането на реките Зеленика и Ръждавец).
Бели Осъм е изходен пункт за комплекс "Беклемето", за паметника "Арка на свободата" и за природния резерват "Козя стена" - находище на защитения еделвайс.
От Бели Осъм се стига до природните забележителности около Беклемето, Черни Осъм и Шипково.
Името на селото идва от реката, която тече през него. Според местна легенда, водите й някога били толкова чисти и пенливи, че изглеждали бели като сняг. Възрастните жители разказвали, че водата е дар от планината, пратен от боговете да напои земята и хората с животворна сила. Затова името на река Бели Осъм е символ на чистота и живот.
Според данни от последното преброяване в селото живеят 542-ма души, но през последните години все повече туристи споделят почивката си тук.
В началото на миналия век белиосъмци са били горяни, дребни земеделци и скотовъди. През времето на социализма основният поминък на местните хора е бил свързан с планинското земеделие, овощарството и животновъдството.
В наши дни жителите на селото се насочват предимно към грънчарство и дърводелство, както и към предоставяне на туристически услуги – хотелиерство, ресторантьорство т.н.
Поселение по тези земи е имало още преди новата ера, за което свидетелстват могилите, разположени по водораздела в местността „Кръща”. При разкопките на една от тях е открито тракийско погребение. По билото на този водораздел преминава и римски път от времето на император Нерон (I в. от н.е.), който се свързва впоследствие с пътя "Вия Траяна".
Около 1770-1800 год. в долния край на селото, в местност „Шамака” започват да се заселват бежанци от Охридско, които дават началото на много известни и днес родове като Балювския род, Балинския, Дулевски и др.
Историята на Бели Осъм е неразривно свързана със съдбата на последните оцелели Ботеви четници, които, търсейки подслон на север от билото на Балкана, попадат по тези места. Това са Сава Пенев от Търново, Никола Обретенов от Русе (касиер на четата), Димитър Тодоров от Габрово и Стоян Господинов от с. Българене, Ловешко - познат като Стоян Българенчето, самоубил се, за да не попадне в ръцете на турците (на негово име е кръстена главната улица на селото).
В чест на тези Ботеви четници е изграден паметник и всяка година се прави възстановка на събитията.
По време на преминаването на Троянския проход от войските на ген. Карцов през Руско-турската освободителна война (1877/1878 г.), е сформирана доброволческа чета, която е подпомагала войниците. Жив "свидетел" на тези събития е вековното буково дърво, намиращо се преди Троянския проход в землището на с. Бели Осъм – „Карцов бук”.
Спомени разказва през 60-те години на миналия век дядо Марин Боронсузов от махала "Зеленика", а легендата гласи, че на това място е бил лагерът на руските войници и ген. Карцов е пробвал остротата на сабята си на въпросното дърво.
Има още една любопитна легенда за Троянския проход и Беклемето. В старо време през планината минавал римски път. Преданието гласи, че в прохода били скрити съкровища на римски войници, които загинали в жестока битка със северните племена. Нощем, особено около Беклемето, овчари разказвали, че чуват звън на оръжие и стъпки на невидими стражи, които още пазят златото си.
В близост до Бели Осъм има и интересни забележителности.
Църквата "Св.Димитър Солунски“ е строена през 1910 г. от майстори от тревненската школа. Тя е изцяло от камък, с 8 стенни кубета и камбанария, двукорабен купол, повдигнати вътрешни колони и подкорнизно декориране с орнаменти, наречени "каменен вълчи зъб" и стъпаловидни резалии.
През 2019-2020 г църквата е основно ремонтирана, възстановен и ограден е дворът й, в който се намира и най-старото дърво в с. Бели Осъм – вековен горски дъб.
Друга известра атракция в района е Троянският манастир "Успение Богородично". Той е не само най-големият старопланински манастир, но и третото по големина духовно средище в България (след Рилския и Бачковския манастири).
Още през 1830 г. Троянският манастир е обявен за ставропигиален, т.е. за подчинен пряко на Патриаршията, а не на местния владика, като запазва статута си и до днес.
През 1871 г. Васил Левски основава в манастира първия в страната монашески революционен комитет.
Стенописната украса на манастирската църква е дело на известния възрожденски художник Захари Зограф. Със своята архитектура, дърворезби (икони, стенописи) манастирът оказва влияние върху развитието на занаятите в Троян и района – грънчарство и дърворезба.
Друг архитектурен паметник в Троянския манастир е кулата–камбанария, издигната през 1865 г. от майстор Иван от с. Млечево. С декоративно монументална живопис са били покрити стените отвън. Тук първият троянски зограф Печо х. Найденов изписва интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници през 1865 г.
В музейната колекция на Троянския манастир могат да бъдат разгледани и необичайни предмети на приложните изкуства и занаятите (сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от 19 в.), ценни книжовни паметници и дори пафти, подарени от Райна Княгиня. В манастира могат да бъдат посетени и стаята на Цар Борис III, както и троянска битова стая, съхранила атмосферата от преди 140 години.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
