Българското Ел Камино, което свързва Странджа със светинята на свети Йоан Кръстител в Созопол, предизвиква все по-голям международен интерес. Стотици датчани вече проявяват желание да преминат по поклонническия маршрут, а през следващата година той се очаква да бъде включен в международната туристическа реклама на България. Голямата новина съобщи в ефира на телевизия Евроком Славка Бозукова - главен редактор на „Стандарт“, вдъхновител на националната кампания „Чудесата на България“ и председател на Общество „Културно наследство“, българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
Тя разказа и за големия спектакъл „Българският код: Шевицата“, който тази вечер ще превърне Народния театър „Иван Вазов“ в сцена на българската история, духовност и национална гордост.
Българското Ел Камино привлича поклонници от Европа
Първият български поклоннически маршрут от мащаба на прочутия испански Камино де Сантяго вече е реалност. Той носи името „Път до мощите на свети Йоан Кръстител“ и свързва Малко Търново със Созопол, преминавайки през красотите на Странджа и Южното Черноморие.
Маршрутът е дълъг 81 километра и завършва в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в Созопол, където се съхраняват мощите на светеца, открити през 2010 г. при археологическите разкопки на остров „Св. Иван“.
Славка Бозукова припомни, че именно това откритие, направено от екипа на проф. Казимир Попконстантинов, поставя началото на националната кампания „Чудесата на България“ преди 16 години.
„Когато направихме кампанията „Чудесата на България“, аз винаги се връщам към този момент. Това беше 2010 година, когато проф. Казимир Попконстантинов извади мощите на свети Йоан от остров „Св. Иван“ до Созопол“, разказа тя.
Бозукова си спомни и за споровете около откритието, които са наложили извършването на допълнителни изследвания. По думите й още тогава се ражда идеята светинята да се превърне в притегателен център за поклонници от цял свят.
„Тогава още си говорихме с Казимир Попконстантинов и с Божидар Димитров, лека му пръст, че тези мощи са повод да направим първия поклоннически маршрут“, сподели главният редактор на „Стандарт“.
Идеята се осъществява благодарение на българско-датско семейство, което решава да пренесе в България вдъхновението от прочутия испански поклоннически път.
Става дума за Любомир Мечев и Христина Йенсен, които се запознават по време на своите пътувания по поклонническите маршрути в Европа. Двамата избират да създадат подобно преживяване и у нас, съчетаващо духовността с историята и природните богатства.
С благословията на Сливенския митрополит Арсений през юни тази година първите поклонници преминаха по маршрута от Малко Търново до Созопол. Пътят беше открит в навечерието на празника Рождество на свети Йоан Кръстител, а участниците получиха специални поклоннически грамоти.
Стотици датчани проявяват интерес, подготвя се още един маршрут
Особено обнадеждаващ е интересът от Дания, разказа Славка Бозукова. По време на събитията около откриването на българското Ел Камино страната ни е била посетена и от представители на датските организации за поклоннически туризъм.
„Когато митрополит Арсений раздаваше грамотите на първите пилигрими, минали по пътя още през юни тази година, тогава стана ясно, че вече има интерес от стотици датчани, които ще дойдат за този маршрут следващата година“, съобщи Бозукова.
Тя подчерта, че подобни пътувания привличат туристи, които търсят не просто почивка, а истинско преживяване, духовен досег и запознаване с културното наследство на съответната страна.
Подготвя се и втори маршрут с дължина от поне 100 километра, който ще преминава покрай различни исторически, природни и духовни забележителности в района на Царево.
Според Бозукова разширяването на мрежата от поклоннически пътища е възможност България да развие нова форма на туризъм, привличаща платежоспособни чуждестранни посетители и създаваща поминък за местните общности.
Министерството на туризма ще рекламира българския поклоннически път
Още една важна новина е свързана с подкрепата на държавата. Славка Бозукова съобщи за среща между Сливенския митрополит Арсений и министъра на туризма Илин Димитров, на която е обсъдено бъдещето на проекта.
„Много се радвам, че наскоро имаше среща между митрополит Арсений и министъра на туризма, на която министърът обеща, че следващата година този проект ще бъде включен в държавната реклама“, заяви тя.
Това означава, че Българското Ел Камино ще може да бъде представяно на международните туристически борси и форуми като нова възможност за поклоннически и културен туризъм.
Бозукова подчерта, че основната организационна работа ще продължи да бъде дело на създателите на маршрута и Сливенската митрополия, а „Стандарт“ и националната кампания „Чудесата на България“ ще съдействат за неговото популяризиране.
„Нашата дейност като медия, като кампания, е именно да го популяризираме“, каза тя.
Главният редактор на „Стандарт“ изрази готовност през следващата година да бъде организирана още по-мащабна медийна кампания и покани телевизия Евроком да се присъедини като партньор в начинанието.
За Бозукова българското Ел Камино е нагледен пример как едно археологическо откритие може да се превърне в духовна кауза, туристически продукт и възможност за международно признание на страната ни.
Народният театър тази вечер се превръща в най-пъстрата българска шевица
От българския поклоннически път разговорът премина към другото голямо събитие, посветено на националната ни идентичност - спектакъла „Българският код: Шевицата“.
Тази вечер, 12 октомври, от 19 часа Народният театър „Иван Вазов“ ще събере представители на държавните институции, дипломатическия корпус, научните и културните среди, както и стотици млади хора от Младежка академия „Чудесата на България“.
Спектакълът-церемония е организиран от „Стандарт“, националната кампания „Чудесата на България“ и Общество „Културно наследство“. Инициативата е под патронажа на президента Илияна Йотова, която ще участва във връчването на отличията за културно наследство.
„В Народния театър за поредна година ще се съберем всички ние, българите, които почитаме българското и пазим паметта“, заяви Бозукова.
По думите й изборът на шевицата за основен символ на спектакъла не е случаен. В нейните цветове, орнаменти и послания е събрана историята на поколения българи.
„Шевицата е кодът, който пази нашата родова памет. Ако правилно го разчитаме, ще разберем всъщност кои сме ние и откъде идваме“, подчерта тя.
Бозукова припомни, че мотивите, познати от народните носии и традиционните украшения, са част от много по-дълъг исторически разказ. Именно чрез тях българите са съхранявали символи, вярвания и представи за света, предавани от поколение на поколение.
Пет символа разказват кои сме ние
Славка Бозукова разкри и кои са петте основни символа, около които е изградена идеята за Българския код.
„Първо, това е българската азбука, дала светлина на милиони по света. На второ място е шевицата, която пази родовата ни памет. На трето място е космическият глас на гайдата. На четвърто място е пречистващата сила на розата Дамасцена. И на пето място е устремът на Мадарския конник, символ на нашата държава“, посочи тя.
Според Бозукова всички тези елементи намират своето естествено обединение в блясъка на Панагюрското златно съкровище - един от най-разпознаваемите български артефакти по света.
Именно тези пет символа ще бъдат представени в специално създадени художествени видеа, дело на SmileMedia - дългогодишен партньор на „Чудесата на България“.
Така сцената на Народния театър ще разкаже историята на страната чрез музика, танц, образи и символи, които са преживели вековете.
Звезди, Хасан и Ибрахим и младите таланти в големия спектакъл
Освен годишните награди за културно наследство вечерта ще предложи и впечатляваща музикална програма.
Легендата на „Ахат“ Звезди Керемидчиев ще изпълни „Моя страна, моя България“ заедно с талантите от Центъра по изкуства „Зорница“. На пианото ще му акомпанират младите виртуози Хасан и Ибрахим, а за спектакъла е подготвен специален аранжимент на вечния хит на Емил Димитров.
Сред изпълнителите е и Елица Узунова от Център „Зорница“, която впечатли зрителите на „Гласът на България“ и беше наречена от Дара „детето чудо на България“.
Спектакълът ще бъде открит от танцьорите и музикантите на ансамбъл „Шевица“, а водещи ще бъдат обичаните актьори Гергана Стоянова и Симеон Владов. Владов е подготвил и специална музикална изненада за публиката.
Това е втората голяма постановка, която националната кампания „Чудесата на България“ реализира съвместно с Народния театър „Иван Вазов“.
Перперикон и две уникални находки получават големите награди
Един от кулминационните моменти на вечерта ще бъде връчването на годишните награди за културно наследство „Чудесата на България“.
Славка Бозукова разкри, че гласуването вече е приключило и победителите са известни. Хиляди българи са участвали в избора, като три от най-впечатляващите археологически открития получават признание в категорията „Чудо на България“.
Първото голямо отличие е за Перперикон и изключително успешния археологически сезон на екипа на проф. Николай Овчаров. Сред находките, които предизвикаха огромен интерес, са и откритите мраморни статуи.
Второто отличие е за екипа на проф. Людмил Вагалински, но този път не за Хераклея Синтика, а за забележително откритие в древния римски град Деултум край днешния Средец.
Археолозите попадат на човешки скелет в огромен керамичен съд - долиум. Според изследователската интерпретация по време на голям пожар млад мъж се е скрил в делвата с надеждата да оцелее. В нея са открити и два железни ножа, но човекът така и не успял да излезе от своето убежище.
„Това беше едно откритие, което изненадващо отиде в почти всички световни специализирани издания“, разказа Бозукова.
Третото отличие е за изключително редкия стъклен ритон, открит край село Блъсково, община Провадия, от екипа на доц. Стилиян Иванов.
„Вие знаете ритоните от Панагюрското злато какви са, докато стъклените ритони са нещо, което много рядко се среща“, подчерта главният редактор на „Стандарт“.
Артефактът е впечатляващ както с изключително рядката си форма, така и с бледосиньото си стъкло. Огромна е заслугата и на реставраторите, успели да съединят отделните фрагменти и да възстановят първоначалния му облик.
Бозукова посочи, че подобни находки са известни само от ограничен брой места в Европа, което прави откритието от Блъсково особено ценно.
Мадарският конник, Долината на царете и Триград сред любимите атракции
Сред най-интересните категории в националното гласуване са и туристическите атракции, които събират подкрепата на хиляди българи.
Бозукова открои Мадарския конник като символ на силата и мощта на българската държава, Долината на тракийските царе край Казанлък като един от най-успешните маршрути за културен туризъм и Триградското ждрело като едно от големите природни чудеса на България.
Но според нея не по-малко важна е промяната в начина, по който хората избират любимите си забележителности.
Ако в предишни години най-силна подкрепа са получавали популярни обекти като Хераклея Синтика, Провадия, Царевец и Трапезица, днес все по-голям интерес предизвикват по-малко известни места.
„Българинът и особено младият българин е станал доста по-взискателен към чудесата и започва да гласува за чудеса, които са по-малко известни, дори в по-малки градове, но са свързани с негово преживяване“, обясни тя.
Според Бозукова именно преживяването ще бъде водещо за бъдещето на културния туризъм. Хората все повече искат не просто да разглеждат исторически обекти, а да се докоснат до тяхната история, да участват във фестивали и да почувстват атмосферата на мястото.
Младите българи преоткриват корените си
Особено вълнуваща за Славка Бозукова е промяната в отношението на младите поколения към националната памет.
Тя разказа, че все по-често среща млади хора, които носят дрехи с български шевици, посещават исторически забележителности, участват във фолклорни фестивали и се интересуват от миналото на своя род.
„Много ми е приятно, когато виждам млади хора с шевици върху дрехите. Изключително се чувствам горда, когато виждам абитуриентки, които са вплели шевиците в своите тоалети“, сподели тя.
Тенденцията е особено видима през последните години, отбеляза Бозукова. По думите й младите хора не просто се връщат към старите традиции, а ги превръщат в естествена част от съвременния си начин на живот.
„Има един ренесанс към възвръщане на българското, на националното, на изконното, на културния ни код, който всеки млад иска да разчете“, заяви главният редактор на „Стандарт“.
Тя отхвърли разпространеното мнение, че българската историческа памет постепенно изчезва и няма кой да я съхрани.
Според нея именно интересът на младите към културното наследство е едно от най-важните постижения на 16-годишната кампания „Чудесата на България“.
Бранд България вече е държавен приоритет
Славка Бозукова коментира и отношението на държавата към културното наследство през последните години.
Тя призна, че развитието на националната кампания не е било лесно и че през голяма част от изминалите 16 години инициативата не е получавала достатъчна институционална подкрепа.
Бозукова отправи специална благодарност към родолюбивите български предприемачи и компании, които през годините са заставали зад „Чудесата на България“ и са помогнали кампанията да продължи да се развива.
В същото време тя отбеляза значителна положителна промяна в отношението на държавните институции.
„Няма как да скрием факта, че в последно време културното наследство излезе извън периферията“, заяви Бозукова.
За първи път Бранд България е включен в управленската програма на правителството, което според нея е важна стъпка към превръщането на историческото и културното богатство на страната в национален приоритет.
Главният редактор на „Стандарт“ обърна внимание и на завръщането в България на тленните останки на цар Самуил.
По думите й независимо от разнопосочните мнения около начина, по който е осъществено това, фактът, че българите могат да се поклонят пред своя велик владетел на родна земя, има огромно символично значение.
Бозукова изрази надежда държавната подкрепа за културното наследство да продължи и да се разширява. Тя открои амбициите на новия екип на Министерството на туризма, с който вече има общи идеи за представянето на страната пред света.
„Още от първия мандат на Илин Димитров работихме с него по темата Бранд България и съм сигурна, че това ще продължи“, заяви тя.
Според Бозукова България притежава изключително богата културно-историческа съкровищница, която може да бъде много по-силен фактор за развитието на туризма и българските региони.
„Винаги сме смятали, че най-важното е това културно наследство, тази огромна съкровищница, която имаме, да може да се превърне във фактор за развитието на туризма и фактор за развитието на регионите“, подчерта тя.
Главният редактор на „Стандарт“ обясни и какво според нея трябва да представлява националният туристически бранд.
„Бранд България е модерният разказ за България, за културата, за нейния туризъм“, заяви Бозукова.
Тя е убедена, че този разказ трябва да обедини историческите открития, духовните светини, природните богатства, традициите и съвременните постижения на българите.
Чудесата на България ни връщат самочувствието
В заключение Славка Бозукова подчерта, че националната кампания има мисия, която надхвърля популяризирането на отделни археологически находки и туристически забележителности.
За нея голямата цел е съхраняването на националната идентичност и възстановяването на чувството за принадлежност и гордост от българската история.
„Имаме една история, която трябва да ни накара да се гордеем, да си спомняме непрекъснато за нея. Особено в тези тежки и бурни времена, в които живеем“, заяви тя.
Бозукова припомни, че кампанията „Чудесата на България“ е започнала като усилие за обединяване на археолози, историци, учени и родолюбиви българи около идеята културното наследство да бъде съхранено и показано на света.
Шестнадесет години по-късно тази кауза вече обединява хиляди хора, а все повече млади българи откриват своите корени чрез пътувания, музика, традиции и история.
„Нашата кампания се опитва да накара българите да изпитат тази частица гордост, преклонение пред нашите предци, пред чудесата, които са направили“, каза главният редактор на „Стандарт“.
Именно това послание ще оживее тази вечер на сцената на Народния театър чрез спектакъла „Българският код: Шевицата“ - разказ за миналото, който събира силата на българските символи и надеждата, че те ще бъдат предадени на следващите поколения.
