„След 15 години се радвам, че отново съм тук. Битката при Сливница се случва само седем години след като България възкръсва като държава на политическата карта на Европа.“
С тези думи започна изказването си историкът акад. Георги Марков по време на дискусията „Битката при Сливница – българското военно чудо“, проведена в град Сливница по повод 140 години от Сръбско-българската война.
Академик Марков припомни, че мирният договор от Букурещ, подписан на 19 февруари, идва след Берлинския конгрес, когато България е разпокъсана на пет части – Княжество България, Източна Румелия, Северна Добруджа, Поморавието и Беломорието.
„Нашият национален идеал е бил събирането на всички българи под една държавна стряха. Съединението е първият успешен опит за национално обединение – за разлика от следващите години“, подчерта той.
По думите му великите сили се обявяват против Съединението, тъй като то нарушава решенията на Берлинския конгрес, а дори Русия – потърпевша от тези решения – също застава против.
Историкът разказа, че преди Сръбско-българската война западната граница е била слабо охранявана, тъй като основните войски са били съсредоточени на югоизток – в очакване на нападение от Османската империя.
„По време на войната съотношението на войниците е било седем към едно в полза на сърбите. Те очаквали на шестия ден да влязат в София и да пият бяло кафе“, посочи акад. Марков.
Българската армия обаче успява да прехвърли части от югоизточната граница и в тридневните сражения край Сливница, от 5 до 7 ноември 1885 г., разбива сръбските сили.
„Железопътната линия тогава стига само до Септември – оттам войниците вървят пеш или по двама на кон, както при Шипка“, допълни той.
След победата при Сливница българските войски настъпват до държавната граница и достигат Пирот. На 9 декември е подписано примирие, с което се установява изтегляне на армиите по границата.
По време на сраженията 32-хилядната българска армия се изправя срещу 40-хилядна сръбска, която има превъзходство в артилерията, но не и в духа.
„Тази война е нашата победоносна епопея и началото на българското национално обединение. Тя доказа, че благодарение на бойния дух българската армия може да постигне това, което великите сили отричаха – Съединението“, заяви акад. Марков.
Той припомни още, че по време на войната сградата на Народното събрание е била превърната в болница, където са лекували ранените войници.
„Трябва да отбелязваме тази война, защото тя ни обединява. Само когато сме единни, България ще има добро бъдеще. Ние преодоляхме волята на великите сили – Съединението бе осъществено“, завърши историкът.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
