Държавата спешно да влезе в темата с водата - без нея няма лозя, казва Йордан Чорбаджийски, член на УС на Националната лозаро-винарска камара и изпълнителен директор на Black Sea Gold Pomorie
- Г-н Чорбаджийски, излезе противоречива информация – някои твърдят, че реколтата от грозде е с 30% по-слаба, други, че ще бъде рекордна. Каква е реалната ситуация и как това ще се отрази на цените на виното?
- Реколтата тази година е изключително трудна. Имаме измръзвания, градушки и продължителна суша, които силно намалиха добивите. Гроздето със сигурност ще е по-малко, а при белите сортове положението е особено тежко – на места то почти липсва. Тези фактори неизбежно водят до по-високи изкупни цени. Това не е спекула, а пряка последица от липсата на суровина.
- Сушата и екстремните температури вече са ежегоден проблем за лозарството. Какви конкретни мерки предприема секторът, за да се адаптира?
- Всяка година се сблъскваме със суша, а напоителните системи са в плачевно състояние. Най-належащото е възстановяването им и узаконяването на сондажите без излишна бюрокрация. Ние сме трети в Европа по сладководни ресурси, но стоим без вода. Трябва да събираме и управляваме водата си – има канали и съоръжения, които могат да бъдат използвани отново. Давам пример с Бургаското езеро – навремето каналът оттам е достигал стотици километри навътре. Значи вода има, въпросът е да я управляваме разумно.
- Пожарът в Сунгурларе нанесе сериозни щети на лозови масиви и винзавод. Каква е подкрепата за пострадалите и предвиждат ли се компенсации?
- Пожарът нанесе сериозни щети и това е още един удар по сектора. Нужна е държавна намеса – компенсации, техника и бързо съдействие за възстановяване. Когато стопанин изгуби 80–90% от лозята си, без подкрепа няма шанс да се върне в производството.
- Ако недостигът на грозде се задълбочи, ще се наложи ли внос на суровина и как това ще се отрази на качеството на българското вино?
- Най-вероятно ще се прибегне и до внос, защото няма как да обезпечим пазара само със собствената суровина. Разглеждаме възможности в Румъния и други държави. Разбира се, това ще стане при ясни стандарти за качество и проследимост, за да не пострада българското вино като имидж.
- Предвиждат се промени в тарифите на ИАЛВ и повишаване на таксите? Как това ще се отрази на производителите – особено на малките изби?
- Повишаването на таксите ще натежи най-много на малките изби. Ако промяната влезе в сила, това ще бъде допълнителна бариера пред производителите.
- Достатъчна ли е подкрепата от държавата в този момент и какво липсва най-много?
- Не - на този етап помощта е крайно недостатъчна. Най-спешното е държавата да влезе активно в темата с водата – без вода няма лозя. Освен това от една година имаме и поредна административна тежест – наредбата за фискален контрол, която изисква лаптопи, електронни подписи и кантари насред лозята. Това рискува да унищожи още стопанства.
- Какви конкретни мерки биха стабилизирали пазара и помогнали на сектора да излезе от кризата?
- Първо – възстановяване на напоителните системи. Второ – целенасочена държавна помощ за пострадалите. Трето – ясна и предвидима регулация, която да не пречи, а да помага. И не на последно място – работа заедно в сектора, защото проблемите са общи. Трябва да спрем с нови и нови тежести като задължителните кантарни системи – лозарят има нужда от подкрепа, а не от още бюрокрация.
- Ще има ли поскъпване на виното за крайния потребител и с колко можем да го очакваме?
- Не можем да избегнем поскъпване. Когато суровината ти е по-скъпа с 20–30%, няма как това да не се отрази надолу по веригата. Нашата цел е да ограничим това въздействие върху крайния потребител, но в известна степен то е неизбежно.
- Виждате ли риск част от производителите да се откажат от лозята, ако кризата продължи?
- Да, има сериозен риск. Има стопанства, при които щетите са 80–100%. Ако тези хора не получат подкрепа, те просто няма да берат тази година и ще се откажат. А когато един лозар изостави земята, много трудно се връща обратно. Допълнителните административни тежести само ускоряват този процес – ако наредбата за фискален контрол остане, ще изчезнат и още лозя, а имаме традиции, които трябва да съхраним.
- От 1 януари 2026 г. правителството предвижда смяна на бандеролите за бутилираните алкохолни напитки. Какво е мнението Ви?
- Нямаме против подмяната на дизайна на бандеролите, но правилното време е важно. Искат от 1 януари всичко да е сменено, но това изискване води до допълнителна тежест за производителя. Декември е най-силният месец за алкохолната индустрия – тогава се правят големи продажби и ако поръчаме определено количество бандероли, има вероятност те да не стигнат и да са по-малко от произведеното количество бутилки. Ако се прогнозират по-малко, част от бутилките остават без нов бандерол и ще бъдат извън закона. Това води до загуби за хазната и намаляване на приходите към бюджета, както от акциз, така и от ДДС – никой не печели от тази ситуация. Решението е просто – предлагаме подмяната да стане от 1 април или 1 май, когато вече могат да се направят точни разчети и да се избегнат загуби. Така ще има контрол и прозрачност, но без да се създават тежки проблеми за производителите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
