Увеличаване на квотата за ваучери за храна до 1% от брутния вътрешен продукт, или около 1,2 млрд. евро за 2026 г., както и поетапно повишаване на индивидуалния месечен лимит до 150 евро през 2026 г. и 200 евро през 2027 г., препоръчва ново социално-икономическо проучване, изготвено от екип икономисти по поръчка на Асоциацията на операторите на ваучери за храна (АОВХ).
Данните бяха представени на кръгла маса в София на тема „Общополезни подобрения в системата за ваучери за храна в България“ с участието на представители на асоциацията, работодателски организации и синдикати. Според авторите, ако не бъде направена актуализация, системата ще губи влияние както върху доходите на работещите, така и върху изсветляването на икономиката.
Квотата се свива като дял от БВП, лимитът не е пипан от 2022 г.
Ръководителят на проучването Красен Станчев уточни, че анализът следва методология, прилагана в поредица изследвания от 2010 г. насам, и разглежда данъчните облекчения в по-широк контекст - не само като разход за бюджета, а и като инструмент с насрещен икономически ефект.
Един от ключовите аргументи за увеличаване на квотата е намаляването й като дял от БВП. При създаването на системата през 2004 г. тя е представлявала около 1% от брутния вътрешен продукт. По изчисленията, представени на форума, през 2026 г. този дял ще спадне до около 0,68%. Това означава значително намаляване на тежестта на инструмента в социалната политика и реално свиване на покупателната му способност.
В момента заложената квота в бюджет 2025 г. е 1,6 млрд. лева, което се равнява на около 818 млн. евро. Максималният размер, който един работещ може да получи, е 200 лева месечно. След присъединяването на България към еврозоната от 1 януари сумата бе автоматично превалутирана на 102,26 евро. Този размер не е актуализиран от 2022 г.
Без актуализация на квотата и стойността на ваучерите за храна, ролята им в социалната политика ще отслабне, както и ще намалее положителният ефект върху изсветляването на доходите и потреблението, категорични са специалистите.
Главният секретар на АОВХ Таня Обущарова (на снимката горе) подчерта, че България е страната с най-ниска стойност на ваучерите за храна сред държавите в ЕС, където съществуват подобни системи. „За потребителите е много важно да има увеличение на квотата и лимита на ваучерите за храна. Това е от голямо значение за покупателната способност на работещите, но и заради ключовата характеристика на системата, че стойността на ваучера незабавно се връща обратно в българската икономика“, каза тя.
Над 900 000 потребители и риск квотата да се изчерпи
По данни на асоциацията в момента около 835 000 души използват ваучери за храна. Прогнозата е броят им да достигне 890 000-900 000 до края на годината и да надхвърли 900 000 през 2026 г. Още през 2022 г. ползвателите са били около 550 000, което показва значително нарастване на популярността на мярката, особено сред хората с по-ниски доходи.
Според Обущарова съществува реална вероятност настоящата квота да не бъде достатъчна, за да покрие нуждите на всички служители и техните работодатели. „Това означава, че най-вероятно тази квота, която е заложена в момента в бюджета, няма да бъде достатъчна да покрие нуждите на всички служители и съответно на техните работодатели“, посочи тя.
При изчерпване на лимита нови потребители не могат да се включат, а настоящите не могат да получат оставащите си ваучери. „Това се е случвало неведнъж назад в годините и означава за последните няколко месеца на годината, точно преди коледните и новогодишните празници, работодателите да се окажат в невъзможност да предоставят ваучери за храна на служителите си“, обясни Обущарова. По думите й това създава напрежение, тъй като социалната придобивка често е част от трудовите договори.
Седем пъти по-ефективни и с измерим ефект върху данъците
Проучването сравнява ваучерите за храна с други социални политики и данъчни плащания. Според представените данни те са над седем пъти по-ефективни от други социални разходи. „1 евро, похарчено във ваучери за храна, има седем пъти по-голяма стойност за икономиката от други социални разходи“, посочи Обущарова.
Ефективността се обяснява с регламента, че ваучерите могат да се използват единствено за храна и хранителни продукти и само в обекти, регистрирани по ДДС. Това гарантира прозрачност на оборотите и води до изсветляване на икономиката. Данните сочат, че до 15% от стойността на общата годишна квота има ефект върху събираемостта на данъците – както чрез изсветляване на доходите, така и чрез по-добра събираемост на ДДС. Освен това употребата на ваучери води до изсветляване на около една трета от „сенчестите“ продажби на храни и напитки.
Експертите предупредиха, че ако системата бъде ограничена или запазена без развитие, положителните ефекти върху доброволното плащане на данъци, потреблението и изсветляването ще намаляват.
Дигитализация, еврозона и идеи за разширяване на системата
От средата на 2024 г. ваучерите за храна са дигитализирани. Според Обущарова именно това е позволило безпроблемното превалутиране след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари. „Не сме имали никакви сигнали или данни за проблеми от страна на потребителите“, каза тя.
От АОВХ посочват и възможности за бъдещо развитие - премахване на квотата, която според тях съществува само в България сред страните от ЕС, както и разширяване на социалната придобивка с различни видове ваучери, включително за почивка, детски градини и здравни услуги. Допълнително бе подчертано, че работодателите трябва да поемат по-голяма отговорност при разпределянето на ваучерите и да ги насочват по-ясно към най-нуждаещите се служители, като темата следва да бъде обсъдена и в рамките на бюджетните дебати със социалните партньори.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
