Козлодуй, Челопеч и София оглавяват класацията по най-високи средни заплати в страната, сочи изследването „265 истории за икономика“ на Института за пазарна икономика. Данните обхващат всички 265 общини в България и разкриват неочаквани размествания на върха. Ако някой още смята, че столицата безапелационно доминира по доходи, последните числа го опровергават. Енергетиката и добивът се оказват по-силни от офисите в центъра на София.
„Поне от 10 години следим тези показатели и Челопеч винаги беше на първо място. Сега е Козлодуй. Това е община, в която 70% от хората работят в обществения сектор – в това число влиза и АЕЦ „Козлодуй”, обясни Петър Ганев, старши анализатор в ИПИ. Средната заплата в Козлодуй за 2024 г. достига 1971 евро, в Челопеч - 1860 евро, а в София - 1650 евро.
Изследването е изготвено на база данни от НСИ и отчети на компаниите за 2024 г. „Можем да предположим, че най-вероятно вече е минала и 2000 евро средната заплата в тези общини”, коментира Ганев. Това означава, че в някои малки общини доходите вече доближават психологическата граница, която доскоро изглеждаше постижима само за столицата.
Високите възнаграждения са концентрирани основно в добивната индустрия и енергетиката. При тежката индустрия в периферията на големите градове също се наблюдават сериозни нива на заплащане. Божурище край София е сред първите десет, а индустриалните общини около Пловдив традиционно попадат между 10-о и 20-о място. В София пък дигиталният и финансовият сектор продължават да държат високи доходи.
Брезник заема десето място в класацията, като според Ганев това се дължи не само на добивната дейност, но и на строително предприятие, участващо в мащабни инфраструктурни проекти.
Особено показателен е изводът за съотношението между публичния и частния сектор. „Винаги е било така. И последната година публичният сектор дръпна, а частният сектор продължава да догонва. Заплатите растат с над 10% годишно от пандемията досега”, обясни икономистът. Тенденцията поставя въпроси за баланса в икономиката и за устойчивостта на ръста.
По отношение на средноевропейските нива Ганев отбелязва, че България догонва, но дистанцията остава. „Имахме период, в който разликата беше четири пъти, сега е около - два. Догонваме ги”, посочи той. За да се скъси още разликата, страната трябва да расте по-бързо от останалите европейски икономики - задача, която изглежда все по-предизвикателна в динамична среда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
