Централната банка на България обсъжда мерки за намаляване на нивото на необслужваните кредити, което спада, но все още е тежест за добре капитализирания банков сектор на страната, каза управителят на БНБ Димитър Радев пред агенция Ройтерс.
Финансовата система на България се стабилизира след фалита през 2014 г. на КТБ - четвъртата по големина кредитна институция в страната, но лошите кредити остават предизвикателство според докладите на Международния валутен фонд и Европейската комисия.
Радев стана управител една година след затварянето на Корпоративна търговска банка поради измами и вътрешни злоупотреби, предизвикало най-голямата финансова криза в страната, след 90-те години на миналия век, посочва Ройтерс.
Прегледа на качеството на активите и стрес теста, които Централната банка извърши миналата година с цел да възстанови доверието в сектора, помогнаха на банките по-добре да оценяват кредитните рискове и да ограничават лошите кредити, каза управителят пред Ройтерс.
„Ще създадем подходящите условия за намаляване на необслужваните кредити, което банките ще трябва да направят", заяви Радев в интервюто.
Делът на необслужваните кредити спадна до 13.2% в края на 2016 г. от 14.6% в края на 2015 г. До края на март делът се понижи още до 12.6%. Но това все още е доста над средното ниво за ЕС от около 5.5%.
„През последната година е налице видима низходяща тенденция. Убеден съм, че ще консолидираме тази тенденция до, като цяло, сигурни нива", каза Димитър Радев, без да посочва конкретни срокове.
Централната банка е в процес на разработване на регулаторни мерки и насоки за увеличаване на провизиите за загуби по кредити, повишено отписване на несъбираеми кредити, и за насърчаване на по-консервативно оценяване на кредитите и обезпеченията, каза Радев, и добави, че провизиите и капиталът са достатъчни за покриване на необслужваните кредити.
Той посочи, че банката ще подкрепи развитието на вторичен пазар за лоши кредити и ще наложи по-голяма прозрачност.
Проведените от Централната банка през август проверки за състоянието на кредиторите показаха, че банковият сектор има добро ниво на капитализация и ликвидност, но също така разкриха и наличието на слабости в някои от кредитните институции.
„Банките прилагат предписаните от нас мерки. Всъщност, техните планове за увеличаване на капитала са в напреднал етап", каза Радев. „Ние в пълна степен използваме инструментите, които са под наш контрол, за да продължим тенденцията", допълни той.
Централната банка прогнозира икономически растеж за тази година от 3%, но според Радев прогнозата може да се коригира нагоре следващия месец при повишено вътрешно търсене и износ.
Той заяви, че Централната банка подкрепя усилията на България за приемане на еврото след влизането на страната в ЕС преди 10 години. България, чийто лев е фиксиран към еврото при режим на паричен съвет, все още не е определила дата за присъединяване.
Макар че България отговаря на повечето формални критерии за присъединяване по линия на поддържането на стабилни публични финанси, западни дипломати и банкери са на мнение, че е необходимо тя да приведе в по-голямо съответствие икономиката и жизнения си стандарт спрямо по-богатите си партньори от ЕС, преди да кандидатства, посочва Ройтерс.
„Централната банка изпълнява своя мандат, което се изразява в поддържане на ценова стабилност и стабилност на паричния съвет. Без тази стабилност останалите стъпки (към еврозоната) не биха били особено продуктивни", посочи Радев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
