Европа е изправена пред сложна и несигурна обстановка, в която запазването на стабилността и напредъкът на реформите трябва да вървят ръка за ръка. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев пред Европейския департамент на Междунарадния валутен фонд – Диалог по политиките във Вашингтон след представянето на доклада „Регионална икономическа перспектива“.
Макроикономическата среда в Европа стана значително по-комплексна. Геополитическото напрежение остава високо. Глобалната конкуренция се засили, обясни Радев.
Нуждите, свързани с отбраната и сигурността, нарастват, а достъпът до енергия и суровини – от ключово значение за икономиката – остава несигурен.
Продължаващата война в Украйна е само един елемент от по-широкото пренареждане на глобалната икономика – трансформация, която поставя на изпитание способността на Европа да се адаптира, да действа колективно и да запази конкурентоспособността си.
В същото време публичните финанси са под натиск, а паричната политика, макар и оставаща ефективна, разполага с по-ограничено пространство за маневриране и се сблъсква с по-дълго технологично време на трансмисия.
Все още има известно пространство за политика, но то трябва да се използва предпазливо и в тясна координация с фискалните и структурните инструменти, смята Радев.
Ето цялото изказване на Димитър Радев, управител на Българската народна банка, пред Европейския департамент на МВФ – Диалог по политиките, Вашингтон, 18 октомври 2025 г.:
ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
В ЕВРОПА С ФОКУС ВЪРХУ ЦЕНТРАЛНА, ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
Уважаеми колеги,
Благодаря за възможността да споделя някои наблюдения относно перспективите и свързаните с политиката предизвикателства пред Европа, със специален акцент върху нашия регион – Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Представеният тази сутрин доклад „Регионална икономическа перспектива“ направи навременна и задълбочена оценка на икономическата среда в Европа.
Напълно споделям основното му заключение: Европа е изправена пред сложна и несигурна обстановка, в която запазването на стабилността и напредъкът на реформите трябва да вървят ръка за ръка.
По-изискваща среда
Макроикономическата среда в Европа стана значително по-комплексна.
Геополитическото напрежение остава високо.
Глобалната конкуренция се засили.
Нуждите, свързани с отбраната и сигурността, нарастват, а достъпът до енергия и суровини – от ключово значение за икономиката – остава несигурен.
Продължаващата война в Украйна е само един елемент от по-широкото пренареждане на глобалната икономика – трансформация, която поставя на изпитание способността на Европа да се адаптира, да действа колективно и да запази конкурентоспособността си.
В същото време публичните финанси са под натиск, а паричната политика, макар и оставаща ефективна, разполага с по-ограничено пространство за маневриране и се сблъсква с по-дълго технологично време на трансмисия.
Все още има известно пространство за политика, но то трябва да се използва предпазливо и в тясна координация с фискалните и структурните инструменти.
Четири наблюдения за нашия регион
В този контекст бих искал да споделя четири наблюдения, които според мен са от особено значение за нашия регион.
Първо, въпреки последователните неблагоприятни фактори, Европа – и особено икономиките на Централна, Източна и Югоизточна Европа – показаха забележителна устойчивост.
Инфлацията намаля чувствително спрямо върховите си стойности, а финансовата система остана стабилна и добре капитализирана.
Същевременно пазарите на труда в повечето страни са изключително напрегнати – отражение както на силното вътрешно търсене, така и на дълбоките демографски ограничения.
Високата заетост подкрепя доходите и потреблението, но трайният недостиг на работна сила и бързият ръст на заплатите постепенно подкопават конкурентоспособността и потенциалното производство.
Тези тенденции подчертават необходимостта от стабилни макроикономически основи и последователно продължаване на структурните реформи.
Буферите на политиката отслабват, фискалните маржове се стесняват, а възможностите за корекции намаляват.
Запазването на устойчивостта ще изисква обновена дисциплина и по-тясна координация между макроикономическите политики.
Второ, външната среда ще остане предизвикателна.
Икономиките в региона са силно отворени, ориентирани към износа и дълбоко интегрирани в европейските производствени и търговски вериги – основно предимство, но и канал, чрез който глобалните сътресения се пренасят бързо.
Напрежението в търговията, промените в индустриалната политика на основните партньори и фрагментацията на веригите на доставки продължават да оказват негативно влияние.
Освен това някои държави поемат непропорционални разходи, свързани с войната в Украйна – по-високи енергийни разходи, приток на бежанци и засилени нужди от отбрана.
Европейската рамка на политиката следва по-добре да отчита тези асиметрии, за да се запази процесът на сближаване в рамките на Съюза.
Трето, фискалната политика остава основният тест за доверие и отговорност.
Докладът правилно подчертава значението на това да се отговори на нуждите от по-високи разходи, без да се застрашава фискалната устойчивост.
Този баланс продължава да бъде труден в много части на Европа.
Благоразумната фискална политика не означава строги икономии – тя означава отговорност.
По-високите доходи и по-големите инвестиции са нужни, но без дисциплина и ефективност те могат да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват.
В нашия регион доверието във фискалната рамка често е трудно постигано и лесно подкопавано.
Урокът е ясен: надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието.
Четвърто, демографските и структурните фактори се превръщат в задължителни ограничения за потенциалния растеж в цяла Европа, особено в нашия регион.
Свиващата се работна сила и застаряването на населението ограничават производителността, възпират иновациите и създават траен натиск върху разходите.
За някои икономики тези тенденции вече са структурни.
Справянето с тях изисква дългосрочни инвестиции в образование, квалификация и човешки капитал.
Това е сфера, в която по-силната координация на европейско равнище може да има решаващо значение.
Стабилност и трансформация
В тази среда стабилните основни икономически показатели не са просто предимство – те са стратегическа необходимост.
България, както и някои други подобни икономики, се възползва от здрава външна позиция, нисък публичен дълг и добре капитализирана банкова система.
Това не са абстрактни параметри, а реални основи на стабилността и доверието, които създават пространство за реформи и инвестиции.
Стабилността сама по себе си не е достатъчна.
Тя трябва да се превърне в платформа за трансформация – за повишаване на производителността, укрепване на институциите и насърчаване на иновациите.
Институционалният напредък в нашия регион е реален, но неравномерен.
Различията в регулаторната предвидимост, принципите на правовата държава и административния капацитет продължават да оказват натиск върху конкурентоспособността.
Отстраняването на тези пропуски е не само въпрос на управление, но и на доверие и дългосрочен растеж.
По-широката задача на Европа
В по-общ план предизвикателството пред Европа е не само да устои на несигурността, но и да я превърне в източник на обновление.
Това означава завършване на изграждането на единния пазар, задълбочаване на капиталовите пазари и ускоряване на реформите, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа.
Твърде често европейската политика остава реактивна и фрагментирана.
Предстоящите задачи – от укрепването на фискалната устойчивост до постигането на напредък в структурните реформи – изискват приемственост, мащаб и споделена цел.
Ако Европа действа решително и съгласувано, тя може да превърне своето многообразие в сила.
Ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.
Присъединяването на България към еврозоната
Позволете ми да завърша с кратък коментар относно предстоящото присъединяване на България към еврозоната.
Това е не само ключов икономически етап – това е стратегическо решение, което ще укрепи нашата икономика в институционалната и финансова рамка на Европа.
То ще повиши устойчивостта ни спрямо външни сътресения и ще засили капацитета ни да допринасяме за цялостната стабилност и стратегическа автономност на Европа.
Присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а начало, включително на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплина, да укрепваме институциите и да следваме последователна реформаторска политика.
Това са принципите, върху които България – и нашият регион като цяло – трябва да продължат да изграждат конвергенция, устойчивост и дългосрочен растеж.
Благодаря.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
