Ще станем ли по-богати с 1400 лв. от държавата?*

Проучване показва какъв би бил ефектът у нас от "хеликоптерни" пари
Над 8 млрд. лв. ще са нужни за всички пълнолетни българи

В средата на април 2021 г. се проведе проучване сред 1008 пълнолетни българи, целящо да изясни какъв би бил икономическият и социален ефект, ако в България се предприемат мерки, подобни на тези в САЩ, за предоставяне на $1400 на всеки гражданин над 18 г. Въпросът, който беше зададен, е: "Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лева, Вие лично какво бихте направили с тези пари?" Този теоретичен експеримент дава отговор и на въпроса какъв би бил ефектът от механичното увеличаване на доходите, без това да е свързано с нарастване на БВП и производителността на труда. Проучването е реализирано от социологическа агенция "Тренд" по поръчка на Съвета по икономически и публични политики. Сумата от 1400 лв. е близка до двумесечните доходи средно на човек от домакинство за 2020 г. Средният месечен паричен доход на човек в домакинство за последното тримесечие на 2020 г. е 597,4 лв.

Ремонти и сметки
Най-значителен дял - 28% от анкетираните, ще изразходват сумите за ремонт на жилището. Това са 35% от хората между 30 и 39 г., 37% между 50 и 55 г., 36% от специалистите с доход между 500 и 1000. Най-малък дял имат най-младите между 18 и 29 г. - 12%, безработните - 14%, лицата без доход 6%, ромите 11%. Задължения по битови сметки ще изплатят 28% от анкетираните. С най-голям дял са безработните - 40%, а с най-малък - най-младите и учащите се. При българите 23% ще платят сметки, при ромите - 40%, а при турците - 35%. 21% ще изплатят задължения към банки. Мъжете са значително по-задлъжнели, отколкото жените. По професионален признак най-голям е делът на работниците - 35%. Над 30% от турския и ромския етнос имат просрочени задължения към банки.

Храната: Разделителната линия
27% биха използвали средствата за храна. Най-много са ромите - 63%, безработните - 47%, лицата с доходи до 500 лв. - 42%. От високодоходните групи, българския етнос, висшистите, мениджърите по-малко от 10% ще използват част от средствата за храна.

Дрехи и обувки за най-младите и най-бедните
Дрехи и обувки ще си купят предимно от 18 до 29 г. - 38%, срещу 7% при тези над 70 години, и учащите - 51%; лицата с основно образование - 34%, срещу 15% от тези с висше, 47% от ромите и 47% от тези, които са без доход.

Алтруизмът: национална черта
13% от българите ще предоставят част от получените средства на близки. Максимумът е при лицата над 70 г. - 25%, и пенсионерите - 23%. Хората с най-високи доходи най-малко смятат да дават на близки - само 9%, както и ромите - 9%. Турският етнос регистрира най-голям относителен дял на даренията - 19%.

Спестовността
Средно 23% от лицата ще спестят получените средства. При хората над 70 г. това са 42%, наетите специалисти - също 42%. При ромите - само 6%. 35% от лицата с ниски доходи също ще спестят. Това означава, че щедрата финансова инжекция няма да се трансформира изцяло в импулс за вътрешно търсене и растеж. Възможно обяснение на намеренията за спестяване е несигурността, както и свързаната с това възможна загуба на работни места и доходи.

Почивката е привилегия
За туризъм и почивка ще изразходват сумите 25% от лицата. Най-висок е делът на хората до 39 г. Най-малко са възрастните над 70 г. - 12%, хората с основно образование - 9%, тези с доход до 500 лева - 11%, ромите - 11%. Данните от изследването подкрепят скептицизма от мерките чрез финансови инструменти да се насърчава българския туризъм.

Инвестиции в образование
11% от българите ще инвестират сумата в образование. Най-значителен е делът на хората от 18 до 29 г. Между 40 и 49 години - 20%. При етническите групи едва 3-4% ще инвестират в образованието си. Най- голям е интересът в София - 17% и само 5% в селата.

Капиталовият пазар не е опция
Отговорът "Ще инвестирам в акции, облигации" се дава от едва 2% от анкетираните.

Ние сме различни
Изследването дава възможност да се идентифицират съществени различия в модела на разходи под влияние на хипотетично, еднокартно и значително покачване на доходите.Данните очертават няколко основни групи:

Възрастни над 70 и пенсионерите: "Спестявай и дарявай"
На първо място са спестяванията - 42%. Това е групата, в която най-голям дял ще бъдат предоставени на други лица - 25%. На почивка биха отишли едва 12%.

"Богатите": "Ремонтирай, почивай и не давай"
Това са лица с доходи над 1500 лв. Те и висшистите ще изразходват най-малка част за храна, а най-голяма част за ремонт и почивка. 22% ще спестят. При тях е най-малък делът на тези, които ще дарят средствата на близки.

"Бедните" и необразованите: "Яж, носи си новите дрехи и плащай дълговете".
63% от парите ще отидат за плащане на битови сметки и за задължения към кредитори. На второ място е покупка на храна - 47%, а на трето място - дрехи и обувки - 34%.

Етносите - толкова различни:
При ромите 63% ще закупят храна, на второ място е покупката на дрехи и обувки - два пъти повече от останалите; на трето място са битовите сметки. Само 5% ще подпомогнат близките си - най-малко от всички изследвани. Само 3% ще спестят. При турския етнос най-много ще използват парите за ремонти - 34%, следвани от плащането на сметки, а на трето място са разходите за храна, дрехи и обувки. При тях най-силно е развито чувството за съпричастност - 19% ще подпомогнат близките си. 4% ще инвестират в образование. Делът на тези, които ще изплатят просрочени задължения, е почти 70% над българския етнос и почти наполовина на ромския етнос.

Ефекти

Ефектът върху растежа ще бъде малък. При включване на инфлационната компонента реалното нарастване на БВП ще бъде още по-незначително.
Към туризма ще се насочат 422 млн. лв., което ще увеличи на годишна база приходите в сектора с 13,3%. Този ефект ще бъде по-малък, ако част от почивките са в чужбина.
Ремонтите ще погълнат най-значителна част от тези ресурси, но голяма част ще са за домашни ремонти, в които секторът на строителните материали ще се възползва, но в по-малка степен строителството като цяло. Голяма част от ремонтите са в сивия сектор.
Би могло да се очаква около 1 млрд. лв. ресурс да влезе в изплащане на битови сметки, което ще подобри финансовото състояние на дружествата в сектора на услугите.
Вероятно е голяма част от 8-те млрд. лв. да се насочат към покупка на вносни стоки, включително автомобили, бяла техника и др., което да окаже негативно въздействие върху платежния баланс. Търговското салдо би се влошило с поне 1% от БВП.
Общата сума, изчислена на базата на население от 5,753 млн. (над 18-годишна възраст) възлиза на 8, 54 млрд. лв. Тя представлява 29,8% от очакваните приходи в държавния бюджет за 2021 г. - 2 пъти повече от приходите от данъците на физическите лица и 3 пъти от капиталовите разходи на държавата. Тази сума би повишила дефицита до 10,6%.

Изводи

Анализът показва, че предоставянето на директните държавни трансфери в подкрепа на домакинствата имат относително слабо влияние за постигане на ръст в инвестиционната активност и ускоряване на икономическия растеж. Подобна политика не показва нужната икономическа ефективност.
Тези стимулиращи планове ще имат най-осезаем ефект върху доходите на най-бедните, но това няма да ги извади от бедността. Хората с по-ниски доходи не инвестират в образование - ключов фактор за подобряване на производителността на труда и повишаване на доходите в бъдеще.
Еднократен положителен ефект ще има и за финансовата система. Ще се намалят необслужваните кредити и ще облекчи финансовата тежест за някои домакинства. Подобна практика обаче не е устойчив модел за подобряване на финансовата култура и управлението на процеса по взимане на кредити. Поражда се очакването, че подобна политика може да не е прецедент.
Спестяването на средства означава по-слаб ефект върху потреблението на стоки и услуги и икономическата активност като цяло.
България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна икономика. Имаме нужда от качествено трансформиране към икономически модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и инвестиционна активност, дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на страната. Държавна политика на раздаване на директни трансфери няма да постигне тези цели. Дори стимулиращ пакет от над 8 млрд. лв. би бил крайно неефективен, особено в контекста на силното влошаване на фискалните параметри и пропуснатите ползи от възможните алтернативни публични политики
*Заглавието е на редакцията

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com